Според библейското предание, в тази свята нощ започват родилните мъки на Дева Мария и е начало на Христовото рождение. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син - Иисус Христос.
Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци - родственици, които също се смятат за част от семейството.
Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат "Малка Коледа", "Суха Коледа", "Детешка Коледа" или по-рядко - "Мали Божич" и "Крачун".
Върху трапезата на Бъдни вечер се нареждат нечетен брой ястия - 7, 9 или 11. Празничната маса включва обреден хляб, наречен "Боговица" или "вечерник".
Той е замесен с "мълчана вода" от момата или от млада булка, а брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни.
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството.
Днес приключват и четиридесетдневните Рождественски пости.
Освен Бъдни вечер, на 24 декември празнуваме и имен ден, тъй като почитаме и паметта на света преподобномъченица Евгения.
Тя е дъщеря на знатни родители – езичници. Баща й Филип бил управител на Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота. Родителите й се надявали да осигурят нейното бъдеще чрез женитба с един от знатните и богати момци по онова време.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
