Добре ли е, че гражданските трибунали в нета диктуват назначенията във властта
"Кадрите решават всичко". Тази мисъл на Сталин придобива ново епохално значение в епохата на интернет. Един назначен министър на изборите се оттегли след публичен линч в социалните мрежи, без да е припарил до работното си място. Кандидатът за зам.-министър на правосъдието Аглика Адамова пък бе уличена, че е щерка на скандалния ректор на Стопанската академия в Свищов. Съдийката се обърна с открито писмо към обществеността, в което обясни, че нейните родители се развели, когато тя била в първи клас и почти не поддържа връзка с него. "Мислех, че времената, в които децата бяха наказвани за цял живот заради своите родители и принуждавани да се отказват от тях, отдавна са отминали" заключи Адамова.
Вчера и завръщането на Ваньо Танов начело на Агенция "Митници" бе посрещнато с бурен ропот и недоумяващи питанки: "Ало, Плевнелиев? Ало, Близнашки?". За днес са насрочени и съответните протести. В случая недоволството идва не само от противоречивата кариера на генерала, както и от
подранилото кацане на кадрите на ГЕРБ
в служебния кабинет. През последните 2 г. стана неписан обичай разбунените граждани във Фейсбук да подлагат на суров съд всяка нова кандидатура във властта. Ако управниците се заинатят, хората заливат улиците и площадите и започват да им искат оставките.
Началото на виртуалните трибунали сложиха трагикомичните опити на ГЕРБ да подбере конституционни съдии в края на своя мандат и оттогава всяка спорна личност е подлагана на задълбочени стрес-тестове за минали прегрешения и роднини със съмнителна репутация.
Естествено, бдителните защитници на обществения интерес предотвратиха не едно и две недоразумения да бъдат инсталирани на върха на държавните институции. В същото време понякога критиката е безпощадна, а компроматите валят като из ведро върху относително читави хора с по-дълга биография. През март 2013 г. и президентът Плевнелиев се оплака: "Отстрелват ми кандидатите за служебни министри един по един". Наистина, често само споменаването на нечие име поражда вълна от "разкрития" в кафяво-жълтата преса и звучни анатеми от троловете в мрежата.
Новото неудобство има основни две последствия. Първото е, че отговорните фактори тръгват да назначават на високи постове т. нар. "млади професионалисти" - хора на 25-30 г. с добри дипломи и слаб практически опит, но затова пък неопетнени и непознати. За юпитата няма компромати в медиите и това е най-важният атестат за тяхното посочване. Второто последствие е
подборът на безлични кариеристи
които никога в живота си не са заемали обществени позиции, стояли са настрани от прожекторите и по тази причина нямат врагове. Политическите дебати непрекъснато се израждат в кампании за морално унищожение и унижение на опонента, особено през настъпилата тежка конфронтация през последните 2 г. Здравият разум ваканцува, а вместо него царува разбирането, че "всички са маскари". Сите българи заедно вдъхновено следват идеала на бай Ганьо: "Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно".
Когато свистящите граждански съвести са наточили брадвите и търсят "козел отпущения", изглежда безмислено да се припомнят изпитани евангелски съвети като: "Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?" или "Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея".
Докато бесовете се наиграят, кадровата политика на следващите кабинети ще се гради на формулата: търси се неизвестен послушко без минало и врагове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
