Станислав Сланев – Стенли, тази година прави 30 години на сцената. Рок звездата завършва Консерваторията, после работи с "Такт" и "Паралел 42". През 1984—1986 г. идва звездния му миг с "Тангра". Пее хитове като "Оловният войник", с който печелят "Младежкия конкурс за забавна песен" през 1985 г. По-късно Стенли отива в "Спринт". През 1990 г. започва самостоятелна кариера. За албума си от 1992 г. "Пътят към храма" печели наградата „Певец на годината" от националната „Рок академия". През 1998 г. получава трета награда на „Златният Орфей" за „Човекът от квартала". А през 2000 г. създава най-фамозния си хит – "Обсебен".
Освен рок парчета и балади, Стенли пише и музика за театрални постановки като „Буря" на Гриша Островски, за която получава номинация за "Аскеер". Прави музиката и за „Нощта на Кардинала" на Петър Маринков. Стенли е женен за актрисата и певица Людмила Сланева - Локо, за чийто албум „Можеш" (2005) пише музиката и прави аранжиментите. Имат дъщеря Никол.
- Стенли, честит 30 годишен юбилей! Едва ли ти е до това, но феновете се питат: защо се изказа толкова остро за "Музикална Академия"? "Там все някой мучи като вол" не са леки думи.
- Форматът е любопитен и го харесвам. Но ако зависеше от мен бих направил различен подбор на участниците. Колкото до мученето – да, това е истината. Не мога да търпя да се опитват да пеят непрекъснато около мен и да ми докарват главоболие. Може да е малко пресилено, но има вероятност това да е част от играта с цел нервите на някои от участниците да не издържат и да си тръгнат. Отдавна не съм на 20 години и няма как да ме преследва подобен ентусиазъм, като на онези деца. Има участници, които си учат песните много бързо, но има и такива, които ги сричат с часове и това изключително много дразни останалите.
- Чувстваш ли се обиден, че не остана до финала?
- О, не. Два месеца бях там и накрая бях толкова изнервен, че не можех да издържа и ден повече. От значение е и факта, че различните хора бяха с различни договори. Освен това исках и участниците да са от друга класа, тези за мен не бяха достатъчно интересни. Изключение правят само един-двама. Все пак това е и шоу, а не само да излезеш и да пееш на арената.
- Школа ли са музикалните формати?
- Не са добре нещата. Там имаше едно момче - Жоро. И отидох и го попитах - "Ти знаеш ли кой е Дейвид Ковърдейл? Кой е Робърт Плант? А Пол Роджърс?" А той ме гледа като полезно изкопаемо. Дадох му и още няколко имена и го помолих като излезе от "Музикална Академия" да ги чуе, нищо повече. Музикалната неграмотност е страшно нещо. Обясних му, че щом е решил да минава през пеене, трябва да мине през уроците на много велики певци. Това важи и за китаристите, и за барабанистите, и за басистите. Докато сега младите хващат нещо,
свирят за 15 минути и си казват - аре, готово!
Аз лично съм "копал" с часове всички тези певци, които изброих, понякога и с цели денонощия.
- Гледаш ли изобщо риалити предавания?
- Не. Не ми допадат.
- Да те върна към твоя рок период. Как стана певец на „Тангра"?
- На прослушването пях „Скорпиънс". За разлика от мен останалите четирима бяха подстригани, аз още носех дългата коса. Така нареченото прослушване стана в кухнята на Константин Марков, с когото вече бяхме говорили, но трябваше и останалите да ме чуят. Тогава занесох една касета, която съм записвал с предишните си групи. Тръгна парчето на "скорпионите", Косьо чу един куплет и припев, натисна копчето на касетофона и каза - няма какво да говорим повече, от утре започваме репетиции.
- Какви чувства таиш към тази банда? Липсва на всички.
- Ако нямаше "Тангра", нямаше да има и Стенли. Оттам дойде и прякорът ми. За мен групата беше трамплинът и ме оформи като личност и музикант. Когато заговорим за "Тангра" ме обзема неописуема носталгия.
- Защо тогава напусна?
- Бяхме на върха, когато започнаха разминаванията. Аз и китаристът Валери Миловански бяхме най-малките в бандата, а останалите - с по десетина години по-големи от нас. Не, че сме имали някакви стилови различия, но малко по-малко отношенията се променяха.
По-късно, мисля, че беше през 1986 г., ни пратиха един договор за свирене на Запад по заведения, а аз не исках да се случва такова нещо. Тогава обаче те предпочетоха да отидат да работят, а аз си останах в България. И след като заминаха, групата се разби. Не съм гадател, но имах предчувствие, че точно това ще се случи. Просто
стомната вече беше счупена
защото и Валери Миловански имаше някакви проблеми и издържа там само 3 месеца. А пък на мен ми се правеха нови песни. Те не искаха и на практика близо 3 години работехме с парчетата от албума "Тангра 2" с "Оловния войник", "Жулиета" и т.н. Така че причините са комплексни. Важното обаче е, че оставихме парчета, които се пеят и до днес.
- Как посрещна промените?
- Работех в Русия с група "Спринт" и изведнъж по местната телевизия видяхме, че Тодор Живков е паднал. Веднага се прибрах в България. Започна соловата ми кариера. Получиха се хубави песни и албуми, хората ги харесаха и нещата потръгнаха наново.
- Как се захвана с театралната и филмовата музика?
- Естествено дойде. Много ми е мила наградата "Златна ракла" за музиката ми към филма "Ярост", на фестивала в Пловдив. И до днес не се вълнувам от призове за певец на годината, но това отличие ми е страшно ценно.
- Защо съвременната музика е нищо повече от производство на еднодневки?
- За съжаление е така. И няма никакво значение дали си завършил Консерваторията, за да станеш музикант. Аз имах късмет, че работих с изключителни хора. Те всичките минаха през много палитри, през куп информация и през камари лични жертви, за да се нарекат музиканти. Докато при новите групи и певци нещата не стоят така. Повечето от тях предимно рапират. Хора, които искат бърза слава и бързи пари, което много често води и до бърз провал. Не знам дали тези дечурлига знаят къде е тона "до" на пианото. Леко вулгарни текстове, песни за ежедневни и лесно смилаеми неща. Това ги вълнува. Но не можем да виним никого, просто поколението е такова. Ние имахме едни стойности, те сега си имат своите. Нека не се сърдим.
- Един личен въпрос. Жълтите пишат, че си щял да се самоубиваш заради раздялата с жена ти. Вярно ли е?
- Пълни глупости. Преди 3-4 години наистина имахме проблеми, които много отдавна отминаха. Сега да се пише за тях не е коректно и ми омръзна да се говорят глупости. Всичко в семейството ми е наред, заедно сме, обичаме се и не искам да се занимавате с нас. Намерете си други дъвки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
