Понеделник,

Спасението е да правите това, което ви харесва

От: Стела Стоянова -
A
A
A
  • Светът ни стана азиатски, личната свобода се отстъпва в името на колективни цели
  • Първият локдаун обостри страховите неврози, при втория взема връх отчаянието
  • Изгубената надежда е причина за нежеланието на някои хора да се ваксинират
  • Не помагаме на човека като го показваме като жертва
  • Трябва да има национална служба за психологическа помощ и подкрепа
  • Само солидарността и загрижеността един за друг ще съхранят психиката ни, казва психологът Христо Монов в специално интервю за вестник "СТАНДАРТ"

- Господин Монов, първото извънредно положение горе-долу го изтърпяхме, защото мислехме, че ще бъде единствено. Но вторият локдаун вече постави хората в ситуация на липса на контрол върху живота им. Какви са психическите последици?
- За мен изразът "Светът вече е друг" се изпълни с реалност. Като погледнете на макрониво, онова, което толкова години бе не само ценност, а и цел, към която се стремяхме - свободното движение на капитали, стоки и най-вече хора, вече е прекъснато за цяла година. Това доведе до промяна на личните цели и начин на живот, но най-вече на обществата ни. Ние, европейското общество, което се кълнеше в свободата си и се гордееше с това, че когато върху нея се посегне, винаги реагираме, се превърнахме в източен тип общество. Послушно общество, което спазва забрани, някои от които са абсурдни - при първия локдаун да не отидем в парковете, които всъщност са най-безопасните места. Това неминуемо ще се отрази на всички поколения. На нас, по-възрастните - като някакъв крах на едни идеали, с които живяхме повече от 30 години, а по-младите вероятно вече ще възприемат това като норма. Светът ни вече е азиатски свят, където строгата йерархия се спазва, а личната свобода може да бъде отстъпена в името на някакви колективни цели.
- До каква степен бяха удачни мерките, според Вас, особено второто затваряне? Както и тази плашеща реторика, с която се говореше по време на извънредното положение през март?
- Да започнем от първия период, когато брифингите на НОЩ приличаха на брифинги на погребални агенции. Много неудачно избран начин за плашене, защото човек може да се плаши до определена степен. След това идва обратната реакция. Психиката по принцип работи компенсаторно - аз дори мисля, че тази енергия на протестите през лятото бе начин на реакция спрямо хората, които избраха този начин на общуване при първото затваряне. При второто са по-умни в посланията, говорят повече специалистите, които наистина разбират от вирусология. Но още е рано да се каже какви ще са последиците върху различните възрастови и социални групи след едно такова затваряне. Някои може би окончателно ще загубят работата си, докато други ще станат икономически по-стабилни. Това, което аз наблюдавам при моите клиенти, е, че през първия период се обостриха страховите неврози, особено при хора, които имат и някакви други болести. Някои загубиха чувството за перспектива. Но отчаянието при втория път взема връх. Първия път като че имаше някаква надежда, че аха - и на хоризонта ще просветне. Типичен пример за това, че все повече хора губят надежда, е нежеланието на много хора да се ваксинират - тоест липсата на вяра, че това може да бъде решение. Само 21 % от учителите са изявили желание да се ваксинират. А това са учители - тоест просветени, информирани, четящи хора, които би трябвало да бъдат пример и за тези, които обучават. Това е доста типично за състоянието на нашата нация.
- По отношение на ваксинирането витаят доста конспиративни теории. Това пак ли е някакъв опит да се справим психически с плашещата ситуация?
- Това е резултат от липсата на достатъчно обективна информация, която би трябвало да дадат властите. Но в случая има доста разнопосочно говорене. В критична ситуация, както е при типичната кризисна интервенция, трябва да говори един. А Вие виждате - един специалист каже едно, друг - друго, и това обърква хората. По-добрият подход е да се говори по един и същи начин. Различното поднасяне на информация поражда съмнения, колебания и негативни последствия за по-голямата част от хората. Но за съжаление в щаба няма нито един психолог или кризисен психолог. Аз от 1999 година казвам на всички министър-председатели, че трябва да има национална служба за психологическа помощ и подкрепа. Това не означава някаква огромна администрация, а по-скоро щаб от компетентни хора, които да мобилизират целия потенциал от психолози, а той никак не е малък, в критични ситуации. Една парична единица, дадена за подобно нещо, се възвръща от 16 до 29 пъти в зависимост от това какво е бедствието и неговите размери. Явно това не се разбира и дано след тази пандемия се разбере. Ето - и последните случаи с наводненията. С тези хора някой работи ли? И защо трябва по всички медии хората да бъдат облъчвани колко е страшно и ужасно всичко? Хората, които гледат това от дома си, се ревиктимизират, изживяват се като вторични жертви на това, което са преживели техните сънародници. Още повече, че ние сме малка страна и мнозина от нас имат близки или познати в засегнатите региони. Аз например съм живял 12 години в Нови Искър и видях пострадали мои съученици. Едно е да информираш, друго е да стресираш и да поставяш в критична ситуация зрителите. Липсата на подобна психологическа служба води и до липсата, ако щете, на медийни политики, които да подобряват по някакъв начин състоянието на хората, вместо да го усложняват. Ако показваме един човек като жертва, не помагаме нито на него, нито на зрителите си. Ще му помогнем, ако му осигурим възможност да преодолее травмата, безопасно място и му дадем възможност да продължи живота си, децата му да ходят на училище, а той на работа.  
- В тази ситуация какво можем да правим, за да се опазим от този стрес, от този натиск, който ни се оказва на всякакви нива?
- Въпреки че говоря с медия, ще го кажа - избягвайте медиите. Правете онова, което Ви е приятно. Погледнете на тази ситуация като на шанс. Откога не сте били с децата си? Откога не сте правили нещо заедно в семейството? Намерете общи интереси и неща, които Ви е приятно да правите заедно, и ги правете. Помагайте на децата си в онлайн обучението - ако не за друго, защото много родители сме се откъснали от училището и ходим там само когато има някакъв проблем. Прехвърлили сме на училището и обучението, и възпитанието на децата. Ето шанс да поправим тези грешки. А можем да видим, докато учим с тях, колко излишна, остаряла и глупава информация има в някои учебници и да потърсим от тези, които определят учебното съдържание и програмите, отговор на неудобни въпроси - защо се изучава еди-какво си и точно по този начин, с какво подпомага развитието на децата ни. Четете книги, които обичате, гледайте филми. Ако правите това, което Ви е приятно и интересно, така ще се спасите. Обръщайте внимание на приятели и родители. Само солидарността и общата загриженост един за друг ще съхранят психиката ни. Между другото, от клиенти виждам, че организираните хора, които са имали ясни цели и планове, сякаш в момента се справят по-лошо. По-хаотичните, които не обичат да спазват правила, като че ли психически оцеляват по-добре.
- В момента сте училищен психолог. Как реагираха малките деца на завръщането в училище?
- От деня, в който малките ученици се върнаха, не е имало нито един случай на агресия. Не че преди имаше много, но все пак се случваха някои бели и конфликти. А сега бяха така щастливи да се завърнат, да се хванат за ръце, без да им нарежда учителката, както е обичайно, да си играят, да си разказват за новогодишните и коледни подаръци. Ние трябва да намерим начин децата да учат нормално. И да се поучим от тях. Неслучайно в Светата книга пише "Децата, пуснете при мен, децата".
- А какво ще стане, ако има трети локдаун?
- Може и революция.

 

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички