В Крим руски бойци завземат едно след друго ГКПП-та, а телевизионните оператори заменят украинските програми с руски. Руски знамена се веят над Харков и Донецк, а в Галиция - черно-червените флагове на Бандеровата ОУН. Въпреки призивите и предупрежденията на Брюксел и Вашингтон перспективата за ревизия на украинските граници става все по-реална. И ако стане, ще започне с Крим.
Мнозина философи твърдят, че нещата в историята се повтарят циклично - изчезват вековни династии, сменят се обществени системи и технологии, но геополитическите сблъсъци са едни и същи - поне докато съществуват съответните фигури на дъската на световния политически шахмат.
Сега в Украйна става нещо
много подобно на това, което се случи в Судетите
през 1938 г. Немското мнозинство в тази гранична чехословашка област, поддържано от Берлин, също поиска присъединяване към "майката родина". Въпреки че Судетите винаги са били неделима част от Чешкото кралство още от средните векове.
В името на мира на 30 септември 1938 г. в Мюнхен Чехословакия бе осакатена. Но това не предотврати Втората световна война.
Днес, разбира се, е кощунствено дори да се мисли за война. Именно заради това, независимо от дрънкането на оръжие и заканите за икономически санкции, по-вероятно е светът да преглътне "аншлуса" на Крим от Москва. Още повече че все пак Русия има някакви исторически и етнически права върху черноморския полуостров, подарен от бившия съветски вожд Хрушчов на Украйна.
Всичко това обаче ще предизвика истинска верижна реакция, пред която напъните на шотландските и каталунски сепаратисти за независимост ще изглеждат като детски сръдни.
Защото това ще означава принципно нови правила в политиката.
Едно от най-важните - ако не и най-важното! - решения, приети на съвещанието в Хелзинки през 1975 г., бе принципът на неприкосновеността на съществуващите граници в Европа. И дори
рухването на желязната завеса не ги промени и със сантиметър
ако изключим изчезването на вътрешната германска такава. Защото бившите съветски или югославски републики формално бяха суверенни държави със свои граници. Които от фиктивни просто се превърнаха в реални. И дори Нагорни Карабах си остана част от Армения, а Калининград не стана Кьонигсберг.
Ако обаче Крим бъде присъединен към Русия, прословутата теория на доминото ще се превърне в кошмарна практика. И ще рефлектира с най-голяма сила на Балканите.
Какви възражения против би имала тогава световната общност, ако Косово реши да се присъедини към Албания? Или Сръбска Крайна -към Белград? Лесно може да пламне унгарският сепаратизъм в Трансилвания и Словакия, а Румъния на свой ред открито заявява претенциите си към Молдова и Северна Буковина.
И нека не се самоуспокояваме, както често сме правили, че това не ни засяга. Скопие ще си поиска Пиринско, Турция - Родопите, а ние най-много да претендираме за Западните покрайнини...
Как ще се развият събитията, от нас нищо не зависи. Остава ни само да стискаме палци, че втори Мюнхен няма да има и Украйна ще запази сегашните си граници. Дори с цената на една нова студена война между Москва и Запада. Преживяхме вече една такава, ще преживеем и втора. Но нямаме повече територия за губене.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
