КНСБ ще подпише меморандум с общи искания към новата власт в сряда. 4 са основните промени:
Искаме с 200 лева да бъде увеличена средната работна заплата и то само за първите две години на управлението. Това заяви
по Неделя 150 председателят на синдиката Пламен Димитров. В момента са необходими поне 2542 лева за издържане на четиричленно домакинство. Имаме обаче сега средна работна заплата около 1400 лева, което е брутно, а на нетна основа е 1000-1150 лева. Затова говорим за още около 200 лева, но веднага казвам, че става въпрос само за 2022 и 2023 година, подчерта Димитров.
Той припомни, че 2,40 евро на час, както и издръжката на живота у нас, са най-ниски в ЕС. В същото време заяви, че две трети от хората взимат под средната работна заплата, така че промени се очакват и в тази посока.
Втората промяна е по отношение на законодателството за пенсиите. Синдикатите искат измененията да бъдат приети още през лятото, така че да се изравни времето, в което се правят вноските за първа и втора пенсия. Той поясни, че няма как добавките от пенсионните дружества да са свързани с такива големи намаления на размера на основната пенсия. Добавките от втория стълб сега се изчисляват на около 4000-5000 лева на човек. Но като се има предвид, че средно около 200 месеца е времето, в което хората ги получават след пренсионирането си, сумата излиза, че е месечно около 25 лева, което е крайно недостатъчно.
Факт е, че парите в пенсионните фондове бяха налети от държавата, така че сега някой трябва да обясни кой ще поеме дупката, за да получат хората целия размер на осигурителния си доход, който са отчислявали, докато са работили, добави Димитров.
В същото време той определи като популистки исканията за двойно вдигане на минималните пенсии – до 600 лева, което вече заявиха партии като лозунг. Димитров заяви, че всички намерения трябва да отчитат възможностите на финансовата система, а не да са насочени към нейното взривяване.
Третото искане ще бъде по отношение на очакваните 30 милиарда евро от европейските програми. Синдикатите настояват партиите да заявят ясен ангажимент за изпълнение на пакет от национални цели, включващи редица икономически и социални нужди, така че парите от Еворап да не се отклоняват в партийни каси, а да стигнат до дигиталната и зелена икономика и оттам да влизат в джоба на българите.
Той заяви, че ще бъдат приети 5 приоритетни отрасъла, които синдикатите ще искат от партиите да потвърдят, че ще развиват преимуществено.
Четвъртото искане е за по-голямо компенсиране от държавата на всички фирми, които имат затруднения при работата си заради коронавируса. КНСБ са изготвили доклад с 30 сравнителни анализ колко помага българското правителство и останалите в Европа.
Според Димитров единственият положителен показател е ниския брой на безработицата. По техни данни за 2020 година има едва 57 000 по-малко наети, а по-големия брой безработни е заради завърналите се българи от чужбина.
Другите показатели у нас обаче са далеч след държавите от ЕС.
Само 5 милиарда лева е ресурсът, похарчен от кабинета за справяне с коронавируса, докато в другите страни той е в размер на 9 процента от Брутния вътрешен продукт. Пакетът ни икономиката у нас не може да стигне и 4 процента към БВП, добави Димитров. Дори и тези малки пари обаче не са стигнали навреме до бизнеса ни, каза още той.
Синдикатите настояват да се приеме още от този парламент решение, че ще бъдат компенсирани всички фирми, които са били временно или постоянно затворани, като схемата да е 85:15 от есента.
В същото време те искат своевременно компенсиране на всички, които имат повече от 20 процента намаление на приходите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
