- 80 общини имат готови проекти за енергоефективно улично осветление
Какви проблеми стоят пред общините, за какво настояват кметовете пред изпълнителната власт и как ще се справят с предизвикателствата на Зелената сделка, попитахме изпълнителния директор на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева. Интервюто за "Стандарт" е по повод Празника на Българската община на 12 октомври.
- Ще има нов подход за такса смет експериментално в 3 региона на страната, казва Силвия Георгиева, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините
- Г-жо Георгиева, предстоят избори 2 в 1 за президент и парламент, ще се справят ли общините с изборния процес?
- Провеждането на избори по схемата 2 в 1 не са новост за общините. Само да припомня, че през 2011 г. паралелно се провеждаха избори за кметове на общини, общински съветници, кметове на населени места и за президент. Само през тази година 2 пъти се "явихме на тест". Организацията по общини вече е в ход. Надяваме се, че в областните администрации ще бъде създадена организация за навременното предаване на изборните книжа. Очакваме и разпорежданията на здравните власти, защото сега действащите са трудно приложими при по-висока избирателна активност, тъй като действат ограничения за събиране на по-голям брой хора в затворени помещения.Малко по-сложна ще бъде организацията за изборните помещения, поради зимния сезон. Това означава, че и разходите за отопление и прилагане на Ковид-мерките ще бъдат по-големи. Очакваме да срещнем разбиране, защото осигуряването на безопасни условия за членовете на СИК и за избирателите е ангажимент на общините, който за пореден път ще остане за тяхна сметка.
- Ще има ли скоро нова методология за определяне на такса смет, каквато отдавна се обсъжда?
- Преходът към новия модел на изчисляване на ТБО е сложен, защото е финансовото измерение на множество процеси, в които са ангажирани множество заинтересовани страни с разнообразни правомощия, които на свой ред управляват различни финансови ресурси. В цялата тази паяжина от задължения, отговорности и пари, общините са натоварени да осигуряват услугите, свързани със събиране, извозване и третиране на битовите отпадъци, управлението на битовите и строителните отпадъци, образувани на територията на общината, като средствата, които може да ползва за всички тези дейности са само с един източник - таксата "битови отпадъци". И в момента действат двата варианта за определяне на ТБО - в 70% от общините фирмите могат да изберат по кой начин да им бъде изчислявана дължимата такса: на база данъчна оценка или на база обем, като заявят определен брой контейнери. Защо е трудно изцяло да преминем към прилагането на принципа "замърсителят плаща"? Защото е много трудно да бъде измерено количеството отпадъци, генерирано от отделните домакинства в многофамилните жилищни сгради. НСОРБ в момента работи по проект, който ще ни даде възможност да изготвим различни модели за оптимизиране на управлението на битови отпадъци, отчитайки реалните проблеми пред общините и компетенциите им по закон. Разработването на такава методика за определяне такса битови отпадъци в зависимост от количеството смет преминава през няколко етапа - определяне на процедурите за отчитане на количествата отпадъци, генерирани от всяко домакинство, създаване на единна електронна система за начисляване на дължимата такса и прозрачни критерии за мониторинг. Предстои новият подход да бъде приложен експериментално в 3 региона на страната. Общините, които вече са въвели и разширили разделното събиране на отпадъците много по-лесно ще преминат към новия модел за изчисляване на ТБО. "Пионери" в тази област са Златоград, Баните и Свиленград, които вече са на картата на Zero Waste Europe като първата община в България, тръгнала по пътя за Нулеви отпадъци. Примерите от общините, които вече работят по цялостно въвеждане на системите за разделно събиране на отпадъци маркират тенденция, която има нарастващ тренд през последните години. Местните администрации все повече се ориентират към самостоятелно организиране на събирането на отпадъците като създават общински дружества или предприятия. Последните 10-тина години работа с фирми, избрани по ЗОП или концесионери, за съжаление, не дава добри резултати. Важно е да отбележим, че повече справедливост при определянето на размера на ТБО зависи от общата ангажираност. Гражданите - да проявят повече отговорност при разделното събиране, фирмите - да декларират производството на опаковки добросъвестно и да се ориентират към преработка на вторична суровина; фирмите за разделно събиране - да предприемат реални активни действия, съвместно с общините да бъде организирано ефективно разделното събиране на отпадъци и институциите, които е време да разберат, че това не е задължение само на общините.
- Предстои внасяне на Плана за възстановяване и устойчивост, какви средства се предвижда да получат общините и за какво ще се ползват?
- Сериозна част от проектите, предвидени в Плана за възстановяване, ще бъдат реализирани от общините. Това са всички мерки за обновяване на публичната инфраструктура - училища, здравни заведения, културни обекти, за изграждане и разширяване на ВиК мрежа в малките агломерации, за екологичен транспорт, за сградно обновяване. За нас е важно да бъде преразгледан ресурсът за енергийно ефективно улично осветление. На фона на темата за цените на тока, е излишно да коментирам мотивите за нашето настояване. 80 общини разполагат с готови проекти как да подменят остарялата и амортизирана мрежа на уличното осветление. На срещата с министър-председателя Стефан Янев и министри от правителството, която проведохме на 1 октомври, срещнахме разбиране по този въпрос и сме окуражени от параметрите в последната версия на Плана. Ние сме напълно готови да обсъждаме вече на експертно ниво конкретните механизми за изпълнение на проектите. Общините трябва да планират средства за подготовка на предпроектни проучвания, за проектиране, да обявят целия пакет обществени поръчки, да започнат изпълнението на практика със собствени средства. Затова за нас уточняването на изискванията, реда за кандидатстване и сроковете за изпълнение на проектите е особено важен. Надяваме се правителството да защити и двата системни проекта, които са от особена важност за общините. Това са дигитализацията на архивите в общините, които пазят информация, важна за всеки гражданин, от 1890 г. до днес. Тази дигитализация е важна стъпка към въвеждане на повече електронни услуги в местните администрации. Другата важна инвестиция, с която сме ангажирани активно, е създаването на Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството.
- Зелената сделка ще повлияе на общини, зависещи от предприятия в енергетиката. Обсъждано ли е тяхното бъдеще с централната власт?
- Не и този въпрос ни тревожи особено много. В публичното пространство този диалог не съществува. От медиите разбрахме, че Териториалният план за справедлив преход на Стара Загора е изготвен от консултантска фирма и е внесен в МОСВ. Зелената сделка като цяло е тема, за която се говори повече като за мода, отколкото като за важни стратегически решения и ясен план. В официалния анонс на "Зелената сделка" Европейската комисия заявява готовност да помага на държавите от ЕС да планират и прилагат реформи, с които се подкрепя екологичният преход и се допринася за постигането на целите на Европейския зелен пакт. Тя също така подпомага разработването на необходимите процедури в централните и местните администрации и създаването на координационните структури. Все още не виждаме подобни стъпки на национално ниво. Не само, че няма яснота какво и как трябва да променим, но липсва и визия за въздействието на тези промени, които трябва да засегнат ключови сфери на икономиката и социалната система. Все още няма и легитимни държавни институции с мандат да вземат подобни важни стратегически решения, темата все още не е част от обществения дебат. Кметовете също имат своите притеснения, защото това не е промяна, изискваща нещо да построиш, нещо да ремонтираш, нещо да боядисаш. Това е промяна, която ще ни задължи да променим начина си на мислене по всички ключови въпроси на развитието. Опасявам се, че все още липсва подобно разбиране у политиците. В този контекст мога смело да заявя, че въпреки този публичен фон, не са малко общините, които подхождат задълбочено към очакваните промени и прилагат комплексен подход при планирането и реализацията на всички дейности, които в една или друга степен са елементи на Зелената сделка. Само преди месец НСОРБ проведе форум, който беше и част от "Конференцията за бъдещето на Европа", на който видяхме не малко примери от работата на българските общини, които мислят далеч "по-зелено" от институциите. За нас е ясно, че зеленият преход няма да бъде приятна разходка, а огромно обществено усилие. Затова ние смятаме, че е необходим комплексен държавнически подход, решителност какво бихме пожертвали и готовност да отстояваме националните си интереси.
- Проблемите със средствата за пътно строителство отразяват ли се на регионите?
- Да, доколкото всяко важно инфраструктурно съоръжение на територията на общината, пряко влияе върху различните потоци - хора, стоки, бизнес, туристи и т.н. Държа да подчертая, че общините не са страна в този спор. Ние не се дистанцираме от проблема, но няма да се намесваме в спор, който е свързан с изясняването на законосъобразност и целесъобразност на формираните през годините взаимоотношения между компаниите и институциите-възложители. Общините поддържат 19,5 000 км пътища / колкото и АПИ - 19,9 000 км/ + 57 000 км улична мрежа. Над 11 000 км общински пътища имат нужда от ремонт и рехабилитация. Това са 60% от общинските пътища. През 2021 г. целевата субсидия от държавния бюджет за пътно поддържане на общинските пътища е 25 млн. лв. Тя е значително по-малка от сумите за поддръжката на същата по дължина републиканска пътна мрежа, с която разполага АПИ, но въпреки това, общините имат готовност да осигурят почистването на пътищата през зимата. Проблемът е, че все още няма яснота, дали и държавата ще гарантира готовността на фирмите, които поддържат републиканските пътища. През 2022 г. ще продължим да настояваме за осигуряването на траен приходоизточник за поддържане на общинската пътна мрежа, който да бъде прогнозируем и позволяващ на всяка община да направи и изпълни своята програма за реновиране на пътната инфраструктура. Такова наше предложение бе създаването на Национална програма "Общински пътища", с годишен бюджет от 300 млн. лв., която да бъде администрирана от МРРБ.
- Как гледате на предложението 2% от ДДФЛ да остава в местната власт? Възможно ли е да се осъществи управление на второ ниво?
- То е факт, независимо от това, дали политиците желаят или не желаят да възприемат необходимостта това второ ниво на управление, да бъде осигурено с необходимите му ресурси. През последната година, в която почти няма парламент и редовно правителство, единствената стабилна власт е местната. Очевидно, държавата може да функционира добре и когато управляват кметовете. Надяваме се бъдещите управляващи да си дадат сметка, че през най-трудните периоди на кризата на 21 век, преминахме въпреки тяхната упоритост и благодарение на всеотдайността и компетентността на кметовете. Децентрализацията за общините означава повече самостоятелност при вземането на решения и повече възможности за реализиране на политики, които да са съобразени с конкретните дадености на всяка община. В момента повече от 60% от бюджетите на общините са средства, които само счетоводно преминават през администрациите. Те са целево са насочени за образование, здравеопазване, социални дейности, култура и др. Така на практика свободата за собствени решения за политиките на местно ниво е сведена до не повече от 35 - 40%. Най-сериозният конфликт в системата от права и задължения в държавите е конфликтът между нарасналите очаквания и задължения на кметовете и остарелите им правомощия. Местните власти нямат възможност да влияят в достатъчна степен на решенията, които рефлектират върху живота на всеки гражданин и с които именно кметовете трябва да се справят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
