Предлагаме около 30 програми на чужд език
Дори и математиците в СУ карат курсове по езикова култура, казва проф. Ренета Божанкова
Предстои стартът на кандидатстудентската кампания на Софийския университет "Св. Климент Охридски. За това как ще протече тя и какво ново ще има в Алма матер, "Стандарт" попита заместник-ректора проф. д-р Ренета Божанкова.
- Проф. Божанкова, има ли нещо ново в кампанията за кандидатстване в Софийския университет тази година? Например нови специалности?
- През тази година се обсъждат нови бакалавърски програми, но в момента все още не сме готови да ги анонсираме. Процедурата по кандидатстването остава познатата, описана е в детайли на сайта на университета. Обичайно е вече да имаме две кандидатстудентски сесии, обявили сме конкретните дати. Започваме приемането на документи за първата сесия от 22 февруари. Този момент вече е наближил и колегите от сектор "Прием на студенти" се готвят активно за първите си срещи с кандидат-студентите. Класирането ще се извърши на три фази, които се реализират в рамките на месец юли, така че до края на юли ще имаме възможност да си представим как ще изглежда университетът ни през следващата година.
- Ще се стремите ли към повече програми, ориентирани към пазара на труда?
- Магистърските програми целят и тази по-прагматична ориентация, подготвянето на студентите за следващите стъпки в кариерата им. Съвсем логично е при тях да търсим акцент към тази по-голяма приложимост. Вниманието към информационните технологии винаги е било голямо, а сега е още по-значимо, така че работим по-активно в тази посока. Развиваме тези магистърски програми, които имаме, и добавяме нови акценти. Един от пътищата за реализиране на този тип образование, към което се стремим, е свързан с електронизацията на учебния процес.
- Ще има ли програми за дистанционно обучение?
- Да, програмите са в ход на подготовка. Университетът подготвя и документацията си за институционална акредитация в областта на дистанционното обучение, така че в тази сфера се прави много. Има готови програми, което подлежат на такава програмна акредитация. Те са и в областта на технологиите, и в областта на преподаването - в педагогическите специалности, с ориентация към това нашите учители да бъдат подготвени достатъчно добре. Идеята на дистанционното обучение е свързана и с възможността българи от страната да се обучават дистанционно, но също така и чуждестранни студенти, както и българите, които живеят в чужбина. Но дистанционните програми са само един от аспектите. Това, към което се стремим, е развиване на електронните курсове със създаване на електронно учебно съдържание, развиване и на дейностите, които са свързани с администриране на учебния процес в дигитална среда.
- Какво означава на практика това?
- Първо, използване на средите за електронно обучение - конкретните електронни курсове, създаване на тестови ресурси. Това е изключително динамична сфера, така че няма как да очакваме нещо, което сме създали преди три-четири години, да бъде валидно и полезно и днес. Трябва да се работи постоянно в тази област. Важното е, че имаме капацитет, имаме достатъчно обучени преподаватели, има върху какво да се стъпи.
- Ще видим ли нови програми на английски?
- Да, целта ни е да има програми на чужди езици, на първо място на английски. Очакваме студенти от ЕС и от страни извън него. И в момента предлагаме около трийсет програми с обучение на чужд език.
- Ще увеличите ли броя на студентите по педагогика тази година?
- В момента тече процес на анализ какви бройки да бъдат предложени, какъв да бъде приемът, който очакваме. След като е толкова търсено присъствието на младите учители в българското училище, несъмнено факултетите, които отговарят за подготовката им, ще вземат предвид това. В случая с обучението на педагози имаме особено задължение към българските учители, така че усилията ни са за тяхната максимално добра подготовка. За да може след години при нас да дойдат техните ученици, защото всичко това е наша отговорност.
- А ще има ли намаляване на бройките в специалности, които не се радват на интерес?
- Това също е въпрос на решение на факултетите на първо ниво, а след това на анализ, който ще направи цялата академична общност. Но струва ми се, че тук трябва да се направи наистина много задълбочена оценка, защото става дума за специалисти, които ще излязат на пазара на труда след четири години, дори след пет, и прогностиката тук е много важна. Надяваме се анализът ни да доведе до някакви оптимални варианти, основани върху статистика, върху изследване на нуждите в перспектива 5 - 10 години, за да знаем какви точно специалисти ще са необходими.
- Имате 400 магистърски програми, ще се направи ли анализ кои от тях се дублират или не се радват на интерес?
- Наистина програмите са много. Те са свързани с конкретни сфери, в едни случаи строго ориентирани към прагматични цели, а в други - с амбицията за научни постижения, които трябва да бъдат подкрепени на тази фаза, за да можем след това да имаме добре подготвени кандидати за докторска степен и учени с висок потенциал. Така че магистърските програми са обект на разговор в колегиите. Те имат специфична динамика - години, в които виждаме, че към една програма има подчертан интерес, отлив, след това отново внимание към програмата. Така че всяко анулиране би било прибързано. Там, където програмите имат близко поле и има възможност за консолидация, това би могло да се предложи. Но то отново ще бъде решение на факултетите и катедрите, тоест на научните общности, които са компетентни да вземат това решение. Може да се търсят съвпадащи курсове в рамките на програмите, към които проявяват интерес студентите, участващи в тях. По някакъв начин да се отвори посещението на тези програми. Да се върнем към една някогашна практика - студентите, които присъстваха на някои лекции с огромен интерес при именити професори или лектори, такива, които човек има шанс да чуе веднъж през живота си. Ще потърсим по-скоро това отваряне, за да може всеки, който завършва университета, да знае, че е взел максимално много - не само в конкретната тясна област, в която работи, но и във всички сфери, в които оттук нататък би могъл да се профилира.
- Ще стигнем ли до етап студентите сами да си правят програмите?
- Да, това е много хубав вариант, който ни е познат от чужди университети. Много е важно студентите да имат подкрепа в самото начало на обучението си от наставници, ментори, курсови ръководители - преподаватели, които да могат да ги посъветват кои избираеми курсове са най- полезни за тях, как да структурират точно този сегмент от учебните си програми с избираемите курсове. Това е напълно постижимо и някои от колегите го правят. Има още какво да направим като организация на учебния процес, така че ще потърсим съответните форми.
- Имат ли нужда студентите от специални курсове по езикова култура?
- По отношение на езиковите компетентности наистина може много да се направи. Колегията на Факултета по славянски филологии, която се чувства ангажирана точно с тази сфера на подготовка, обикновено има спектър от предложения към факултетите и някои от тях откликват, така че студентите имат възможност да посещават такива курсове. Има такива дори във Факултета по математика и информатика, така че не става дума само за хуманитарната сфера, а за колеги, които са осъзнали необходимостта от подобен тип курсове. На този етап те са по-скоро пожелателни, но гъвкавите умения, които често коментираме, са свързани и с тази компетентност за добра комуникация, за добро предаване на мисли, образи, идеи и знания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
