ЕС вече вдига огради, а козът на България са добре пазените граници
Влизането на България в Шенгенската зона се превърна сред основните приоритети на второто правителство на ГЕРБ. От година и половина се търсят доказателства и се отчитат положителни резултати в този посока. Вицепремиерът Меглена Кунева също непрекъснато обяснява, че България трябва да стане част от шенгенското пространство. Но напоследък ситуацията коренно се промени. Вече може да говорим за други приоритетни цели на Европейския съюз. От момента, когато Германия възстанови своя контролно-пропускателен режим на границата си с Австрия, а Унгария започна да изгражда телени мрежи по границите си със Сърбия, Хърватско и Словения, се оказа, че Шенген, който олицетворяваше принципа на свободното придвижване на хора в ЕС,
се е превърнал в една идея без реалности
В новата ситуация Шенген вече е свързан с обстоятелството, че в последните седмици и германският канцлер Ангела Меркел, и френският президент Франсоа Оланд, и австрийският канцлер Вернер Файман, и финландският президент Саули Нийнистьо активно не само заговориха, но и превърнаха в политическа формула действията по възстановяване на границите в Европа.
И това, което беше свободно движение на хора, се оказа едно все по-засилващо се и непреодолимо препятствие. Защото се взе решение за връщането на проверките на паспортите и за възстановяване на КПП-та. С други думи, Европа се върна десетилетия назад. Сега отново трябва да представиш документ, с който да докажеш, че това си ти.
Така, особено след атентатите в Париж и свалянето на руския самолет от турски изтребители, след срещата Турция-ЕС се оказва, че шенгенската зона далече не е това, което знаехме и от което гражданите на съответните държави се ползваха.
И тук се поставя въпросът - къде е България в цялата тази ситуация? И най-вече нуждае ли се страната ни от членство в Шенген?
Какви са плюсовете и какви са минусите
от подобно включване?
През последната седмица в Брюксел отново излезе една серия от срещи и декларации, според които се оказва, първо, че ще се работи активно за укрепване на външните граници на ЕС въобще, а не само шенгенските.
Второ, че за половин година се отлага, създаването на център, който да се занимава с контрола. И трето, чухме изказването на австрийския посланик у нас Роланд Хаузер. Който заяви в прав текст, че България сега не се нуждае от влизане в Шенген, защото Шенген има вече качествено нови характеристики.
В смисъл, че това, което е било до сега, повече няма да действа. В резултат на всички тези промени, аз съм склонна да приема, че позицията на премиера Бойко Борисов за влизане на България в Шенген е част от една по голяма политическа игра. Тя е свързана с едно балансирано участие на страната ни като член на ЕС както по отношение на Брюксел, така и по отношение на Анкара. От една страна, с искането си да влезем в Шенген премиерът се опитва да засили евроинтеграцията на България, което ни носи политически и финансови дивиденти пред европейските институции.
От друга страна, повишаваме своето значение по отношение на Турция, която в момента пък е ключът на Европа за решаване на проблема с имигрантския поток.
Българското искане за включване в Шенген едва ли ще има положителен резултат при тази променена ситуация.
Но тази позиция дава възможност на София да търси от Брюксел някаква друга защита, която да повиши както сигурността ни като външна граница на ЕС, така и да донесе някакви финансови и икономически облекчения.
А по отношение на Турция, България, ако се откаже да поставя изисквания към Брюксел, ще създаде измамното впечатление, че повече има нужда от нея, след като от ЕС не може да получи нищо.
С една дума, премиерът се стреми да постигне един добър баланс между Анкара и Брюксел и поставянето на въпроса за Шенген е част от тази игра.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
