Алекс Нестор е зам.-председател на Българската минно-геоложка камара. Директор е на "Корпоративни и външни отношения" на "Дънди Прешъс Металс" - България. Притежава 25-годишен опит в управлението на големи международни проекти в минната индустрия.
- Г-н Нестор, преди няколко месеца фирмите от Минно-геоложката камара алармираха, че мними екоорганизации ви рекетират? Има ли промяна във взаимоотношенията ви с тях? Продължават ли атаките?
- По принцип с екологичните организации винаги сме имали добри взаимоотношения и уважение. Неправителственият сектор е неизменна част от управлението на държавата. Ние тогава говорихме за някои организации, които нямат нищо общо с грижата за околна среда и които всъщност не представляват интересите на обществеността, а се занимават със съвсем други дейности. Именно те създават големи проблеми на бизнеса и, нека си кажем,
занимават се с рекет и изнудване
Обжалват почти всеки голям проект в България и това нанася много големи вреди на българската икономика и влошава инвестиционния климат. Това вреди и на всички граждани в страната. За да се подобри стандартът на живот на българите и да достигне стандарта на средния европеец, българската икономика трябва да се развива с нарастване на брутния вътрешен продукт средно с 5% в продължение на 20-25 години. Подобен ръст може да се постигне само ако се създаде много конкурентна инвестиционна среда в България, която да привлича чуждестранните инвеститори. Държавата се старае да подобри бизнес климата и това виждаме от промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Но в момента страната се намира в много трудна инвестиционна среда. Поради близостта ни с Гърция инвеститорите гледат на този регион като рисков въпреки добрите макроикономически параметри на страната ни.
- Какво друго пречи на инвеститорите да предпочетат България? Защото тук данъците са ниски, заплащането на труда е конкурентно, инфлацията не е висока.
- Това са много добри новини за потенциалния инвеститор, но не са достатъчни. Преди всичко се гледа дали има върховенство на закона и дали държавата има ясна визия и политика как ще развива определен сектор на икономиката. Специално за минерално-суровинния сектор доста беше направено през последните години. Създаден бе единният орган, който обедини дейности, преди това разпръснати в три министерства - на икономиката, на регионалното развитие и на околната среда, т.е. фирмите от сектора вече се обслужват от едно гише и не стават жертва на институционални схватки - нещо, което преди много удължаваше процеса по получаването на съответните разрешителни. Държавата е почти готова и със стратегията за минерално-суровинния сектор с визия за развитието му в следващите 20 години. Нещо, което инвеститорите искат да видят, защото така може да вземат информирано решение дали да инвестират или не.
- Как се очертава новата година за минната индустрия?
- Очакваме 2013 г. да бъде по-добра от 2012 г. като ръст на производството и износа. Конюнктурата е добра, цените на металите според анализаторите ще останат стабилни на високи нива. Но това не е достатъчно. Всичко зависи от това, как се управлява едно дружество, какви инвестиции се правят, дали те са стратегически и ще създадат добавена стойност. По време на кризата много от фирмите в нашия сектор минаха през оздравителен процес. В сектора най-вече пострадаха фирмите, които добиват материали за строителството, и те продължават да са по-слабата страна в сектора. Компаниите, които добиват метални руди, останаха стабилно позиционирани - като "Челопеч Майнинг", "Асарел Медет", " Елаците Мед", "Минстрой".
Въпреки кризата в тях нямаше съкращаване на работници
заплатите се индексират с инфлацията.
- Защо се получи така с "Горубсо Мадан", това също е компания, която добива метални руди?
- Преди всичко заради недобър мениджмънт и липса на финансиране. Но в момента фирмата е в ръцете на "Минстрой" и те правят значителни инвестиции в подобряване на технологиите, намаляване на себестойността на продукцията и въздействието върху околната среда. Там се разкриват и нови работни места и "Горубсо" е на път след няколко години да се превърне в едно от модерните минни предприятия - така, както се случи и с рудника в Челопеч. Преди 10 години, когато го купи "Дънди Прешъс Металс", то беше едно банкрутирало предприятие. Досега в него са инвестирани около 400 млн. долара и благодарение на усилията на целия екип сега Челопеч е един от най-модерните рудници в Европа и единственият рудник в света с безжична комуникация под земята. Това е изключително важно за безопасността на труда. В резултат на тези подобрения, които намаляват въздействието върху околната среда, общественото мнение не само към тази компания, но и към целия сектор се променя. Ето сега в Брезник ставаме свидетели на едно много позитивно обществено обсъждане на инвестиционния проект на "Трейс Рисорсиз". В Минно-геоложката камара разработихме т.нар. зелен стандарт - това са определени критерии, на които добивните предприятия трябва да отговарят. Очакваме в бъдеще всички фирми от сектора да покрият изискванията му. Зеленият стандарт също така дава гаранции на неправителствения сектор, че индустрията опазва околната среда.
- Какво се случва с проекта за добив на злато в Крумовград? Там общественото мнение не беше толкова склонно да приеме тази инвестиция?
- Все повече хора се убеждават, че това е една крайно необходима инвестиция за региона. Там нивото на безработица е около 30%. В информационния център, който преди години компанията създаде в Крумовград, има депозирани над 1100 молби за работа. През 2005 г. наистина имаше нагласи против проекта заради цианидната технология. Компанията се отказа от нея, ще използва традиционната флотационна технология за получаване на златно-сребърен концентрат. Населението сега очаква да започне тази инвестиция. Тя е за 140 млн. долара и изцяло ще промени стандарта на живот в региона. Ще се създадат 250 постоянни работни места, а през строителната фаза - около 300. Пряко и непряко почти всеки ще почувства присъствието на компанията, така както се случи в Челопеч. "Дънди Прешъс Металс" в лицето на дъщерната фирма "Болкан Минерал енд Майнинг"
предлага един много атрактивен социален пакет
на община Крумовград от порядъка на десетки милиони левове. Предвижда да се създаде общински фонд, който ще се финансира с част от печалбата на предприятието. Средствата ще се използват за реализация на важни инфраструктурни проекти в общината. Ще бъде създаден и инвестиционен фонд, финансиран с част от капиталовложението и използван за насърчаване на малкия и средния бизнес. Твърденията, че като започне производството там, ще се разруши традиционният поминък на хората, са напълно необосновани. Безпочвени са и коментарите, че държавата ще получи стотинки от тази инвестиция, а концесионерът ще изнесе цялото злато на България. Около 40% от паричния поток, който ще създаде предприятието, ще отива в държавата като концесионна такса, данъци и осигуровки.
- Рудникът ще бъде открит, това означава ли, че много земи ще бъдат отчуждени?
- За съжаление геологията е такава, че не може да се извършва подземен добив. Рекултивационната програма обаче ще започне паралелно със започването на добивната дейност. Освен това съоръжението за минни отпадъци няма да е традиционното хвостохранилище. Това ще бъде едно компактно съоръжение от нов тип, в което няма да се задържа вода. То ще е поресто и водата всъщност ще минава през него, ще се събира и след това ще се използва отново в цикъла на производството. Благодарение на това съоръжение проектната площ се намали с 50%. Така самият рудник с инсталацията за флотация и цялата съпровождаща инфраструктура и системата за отпадъци ще бъде на площ от 100 хектара.
- Какво предстои сега по реализацията на проекта в Крумовград?
- Компанията има разрешение за предварително изпълнение на проекта от МОСВ въпреки обжалването на доклада по въздействието върху околната среда от някои заинтересовани страни. Делата срещу дадената концесия за добив приключиха успешно за държавата. По отношение на делата по ОВОС скоро имаше дело пред петчленен състав на ВАС и се очаква в най-скоро време решение. Следващата стъпка ще е получаване на разрешение за строеж и утвърждаване на подробен устройствен план. Ако всичко върви добре, в края на тази година може да започнем строителни дейности на Ада тепе.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
