Петък,

САМО В СТАНДАРТ: Коя е голямата любов на Левски?

От: Агенция Стандарт -
САМО В СТАНДАРТ: Коя е голямата любов на Левски?
A
A
A
  • Неда Антонова сравнява образа на Дякона с този на Паисий Хилендарски
  • Любимата на Апостола е негов другар по дух, казва известната писателка

Неда Антонова е автор на над 20 романа, като сюжетите на повечето от тях са свързани със събития от българската история. На особен читателски интерес се радва трилогията "Възкресените": "Царица Елеонора Българска", "Неговата любима. Ботев и Венета - баладата на века", "Съвършената. Преподобна Стойна - неканоничната светица", а също и  "Безмълвие. Греховната младост на Паисий Хилендарски". Книгите на Неда Антонова са преведени на френски, руски, чешки и полски. Тя е  единствената жена, удостоена с литературната награда "Златен меч". Днес достолепната дама живее и работи в Търговище.

Второто издание на романа "Първият след Бога. Любовта и смъртта на Васил Левски" излезе със знака на "Хермес" в навечерието на 19 февруари - датата, на която душата на Апостола отлита към вечността. "Преди години в България бе направена анкета за това кой, според българите, е най-великият наш едноплеменник, чрез когото се припознаваме като нация и който ни олицетворява наравно с лъвовете върху националния ни герб. Народът ни беше единодушен: най-високо в българското съзнание стои образът на Васил Левски. По-високо от него са само небето и Бог", мотивира заглавието известната писателка. Тя разказва за великия син на многострадалната ни нация през призмата на неговата мъжка обич.   "Мисля, че всеки български писател се е изкушавал от личността и делото на Апостола. И ако някои от нас се решават да разкажат за него, то е, защото не са имали достатъчно ясна представа с какво се захващат. И едва след като приключат работата, усещат оня особен страх дали ние, обикновените хора, сме съизмерими с величието и духовната мощ на Дякона и дали сме успели да прегърнем необятното. Тогава възникват терзанията. Избрах за своя гледна точка нещо толкова интимно като любовта, защото вярвам, че какъвто е в любовта си човекът, такъв е той във всичко останало. Влюбеният е като унесен в песента си славей: отвсякъде беззащитен и във всичко истински. Като току-що сътворен: първообраз на човечеството", категорична е Неда Антонова. Големият въпрос е

има ли Евгения прототип в живота на Апостола

или е изцяло измислен образ?

"Левски е бил магнетична личност - не само с физическата си привлекателност, с човешката си жизнерадост и с битието си, още приживе обвито в легенди. Той е бил харесван и заради онова, което никой друг не е можел да внуши на народа: че българите са в състояние сами и без чужда помощ да се освободят от робството. Много жени от различни съсловия са участвали в делото и са го правели от уважение и любов към Дякона - почтени, решителни жени, някои от тях богати и образовани, други - неуки и на почтена възраст. Известно е името на девойката Йова от карловското село Войнягово, за която Апостола е бил сгоден. В художествен текст не е възможно, нито необходимо да се изброяват поименно храбрите съратнички на Дякона. Затова избрах Евгения - събирателен образ и символ на любимата жена, сподвижничка и единомишленик в делото. Тя е най-великото, което една жена може да бъде за своя любим: негов другар по дух".

Първоначалният замисъл на Неда Антонова предвижда съвсем различен ракурс на разказа, осъществен чрез други герои. "Типично женската ми склонност към ровене в подробностите ми помогна да открия и струпам на едно място няколко дребни детайла, които, разположени във времето и в контекста на историческите събития, ми дадоха възможност да открия, че Левски не е убиец, за какъвто го смятат много специалисти. И че

ние като народ нямаме никакво основание да го клеймим

а още по-малко - да му оказваме нашето великодушие и историческо снизхождение, прощавайки му този грях, защото "такива били тогавашните времена". Изпитах дълбока и светла радост. И няма да престана да повтарям: Апостола не е убиец!", коментира Неда Антонова.

Тя споделя и вълненията си на автор. "Във времето, когато очаква публикуването на първото издание, отговорният към дарбата си писател винаги изпитва известна несигурност - на моменти даже тревога - дали е направил най-доброто. Известно е, че едва след като завърши книгата, авторът разбира как е трябвало да я напише. Някои прозаици оставят текста да отлежи поне толкова време, колкото е необходимо например на гроздовата шира да се превърне в зряло вино. Други направо започват нов вариант. Затова пък второто издание дава достатъчно време на автора да се върне към собствения си текст като към чужд, да го редактира и да бъде безпощаден към себе си. Работата върху текста е процес, който има начало, но няма край: винаги ще се намери някое изречение, което е добре да бъде махнато."

Неда Антонова сравнява образа на Дякона с този на Паисий Хилендарски в романа й "Безмълвие". "Те са две последователни нива на едно и също развиващо се историческо явление. А според легендата Паисий - както после и Апостола - е бил "рус, синеок и изхъртен". По думите на други летописци Отецът е бил отличен от съдбата с енергичен и пламенен характер. По мнението на историците, още като монах Паисий е преживял в съзнанието си цялото предстоящо Възраждане, което после Левски и другите възрожденци осъществяват като своя участ. И ако има въпрос, на който днес се опитваме да предусетим отговора, той би трябвало да звучи така: "Имат ли Хилендареца и Апостола на свободата следовници днес? Или тяхното време още не е дошло?".

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички