Бойка Велкова е родена под знака на Близнаците и като двойно артистична личност има три арт дипломи - от балетното училище, от ВИТИЗ и от театралния институт "Лий Страсбърг" в Ню Йорк. На сцената през годините е Агафя Тихоновна от "Женитба", Елена Андреевна от "Вуйчо Ваньо", Олга от "Три сестри", Естел от "При закрити врати", Марта от "Кой се страхува от Вирджиния Улф", Френската принцеса от "Напразни усилия на любовта"... Сега блести в "Козата или коя е Силвия" и в "Чайка", в "Приказка за вибратора" и в "Златни мостове и Секвоя", в "Синята стая" и къде ли не още. На екрана остава в хрониките с "Боянският майстор", "Йо-хо-хо", "Островът". Има всички възможни награди - от тези на съюза на артистите до аскеерите на военната трупа. Съпругата на световния кавалджия Теодосий Спасов е поканена да изиграе майката на Апостола Гина Кунчева във филм за Левски.
- Г-жо Велкова, преди дни така наречената жълта преса отново ви разведе с Теодосий - как приемате подобни вицове?
- Отдавна не им обръщаме внимание. Дори не ги четем, но когато някой ни разкаже за тях, се забавляваме. Пишат ги някакви объркани хора - да не употребя друга дума, които нямат информация и не знаят нищо за нас. Те си фантазират. Но това изобщо не ни засяга. Продължаваме да работим, да се усъвършенстваме, да държим един на друг. Нито тези пасквили, нито каквото и да било друго ще повлияе на живота и чувствата ни. Ние се обичаме.
- Не може да нямате отношение към протестите в държавата. Защо стигнахме до тук?
- Хората, които до вчера бяха в парламента, политиците, които ни управляваха, бяха загубили чувството си за любов. Въобще представителите на тази каста постоянно се нападат, а не се критикуват градивно. Всеки гледа своя интерес. С много грозни думи се обвиняват. Нито веднъж не съм видяла да работят заедно с общи усилия за България, за да може държавата да излезе на по-светъл път. Това много ме натъжава. Защото забравяме, че всичко е любов. И както обичаме децата си, така трябва да обичаме себе си, работата си, хората, с които общуваме, мястото, в което живеем - да се грижим за него, да си помагаме. А иначе ето го резултата от тези личностни битки - хората се почувстваха изоставени. И от липсата на градивност и дълбоко разбиране всички проблеми изведнъж излязоха на улицата. Засега всичко е сравнително спокойно, но да се молим да не настъпи хаос. Една прекрасна учителка каза, че във всеки кабинет на политик има портрет на Левски, който обаче стои зад гърба му. Сега е време да го поставят пред себе и да имат куража да го гледат в очите. Време е да си подадат ръка и наистина да съградят нещо.
- Как приемате назначаването на Владо Пенев за служебен министър на културата?
- С огромно уважение и надежда. Той е страхотен колега и познава много добре проблемите в нашата гилидия. От сърце му желая успех.
- Какво се случва тук и сега по сцените?
- Българският театър е имал своите приливи и отливи - това е нещо нормално. Но въпреки всичко оцелява, защото разполага с прекрасни и талантливи хора, които ще продължават своите търсения и ще го държат стабилен. Ние обичаме публиката си, даваме й неща, които тя заслужава.
- Кои са най-трудните ви роли досега?
- Всяка от тях е сложна до момента, в който не я изследвам сериозно и не й хвана юздите. Сред най-трудните текстове, които съм играла, са тези на Тенеси Уилямс, Едуард Олби, Шекспир, Чехов, Гогол... Големите автори те учат как да плуваш, дават ти възможност да придобиеш воля и търпение, за да овладееш водата.
- Максим Генчев ви покани да изиграете Гина Кунчева - майката на Апостола. Готова ли сте за подобно изпитание?
- Едно от най-любопитните неща, които откривам при нея, е, че тя е изключително твърда и сербез, но едновременно с това е и много одухотворена, мека и топла жена. Тази комбинация е интересна за изследване.
- Не се ли притеснявате от този образ икона?
- Не. Но човек понякога тръгва с едни очаквания, после може да се окаже нещо съвсем друго. Работила съм с Максим в театър "София" - разбирали сме се, имали сме общ език. Един ден той ми се обади и каза, че от дълго време ме вижда като Гина Кунчева - майката на Левски. Изненадах се много приятно. Естествено, има и доза въображение. Вече започнах да се готвя сериозно, като прочетох всичко, което е писано за Гина Кунчева от нейната внучка София и в спомените на Васил Караиванов. Видях малкото снимки, които са останали. Поздравявам Максим за неговата смелост и му пожелавам голям успех - сценарият е излят, ракурсът към времето на Левски е от много гледни точки.
- Има ли място за страх в подобен проект?
- В никакъв случай! Наистина кръстът е тежък, но работейки в театъра и от време на време в киното, отлично знам, че всяко нещо започва с риск. Човек не знае до колко ще му издържат силите да доведе нещата до край. Винаги се започва с добри намерения. Провокацията ни държи будни с широко отворени очи и тогава, който има кураж, може да направи невероятното! Към подобни проекти трябва да се подхожда с много любов, а не със страх. Разбира се, трябва да има умерена степен преклонение, а всичко останало е дисциплина, организация и професионализъм. Без любов и без риск не можеш да скочиш 2,9 - това, което направи Стефка Костадинова. Трябва да се опитва.
- Как успявате да сте едновременно актриса с много лица и Бойка - с приятелите си, у дома?
- Това е част от професията. Човек се научава как да разпределя енергията си, да се справя с неволите си. Всичко се постига с желание, много дисциплина и къртовски труд. Друга алтернатива няма. Когато искаш нещо, го правиш. "Ще го оставя за утре" просто не върши работа. Вървя си по моя път, който не е нито лесен, нито кратък - научил ме е на много неща. И съм благодарна за това.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
