Любомир Митов е главен икономист на УниКредит Груп за Централна и Източна Европа от март 2015 г. с офис в Лондон. До тогава е бил на същата длъжност за развиващите се европейски пазари в Института по международни финанси във Вашингтон. Работил е в представителството на Световната банка в София.
Реформите у нас не вървят, защото елитът не ги иска
Правителството се е подготвило и няма да има изненади като КТБ, казва Любомир Митов
- Не трябва да се харчи излишъкът, а да отиде в резерва
- Изненади със стрестестовете може да има в малките банки
- Не е нормално в Австрия дизелът да струва под едно евро, а в България да е по-скъп
- Господин Митов, каква се очертава според вас икономическата 2016 година? Прогнозите са най-различни - както за България, така и за останалия свят.
- За България годината няма да е лоша, външните позиции обаче няма да са толкова добри. В момента имаме една комбинация от негативни фактори - най-разнообразни и от различни източници, но имат един и същ резултат и той е намаляване на желанието за риск към развиващите се пазари. По тази причина положението на тези пазари няма да е много добро през 2016 г. Имам предвид на първо място Китай. България и държавите около нас, новите членове на ЕС, сме свързани тясно с него и Еврозоната. Основни клиенти сме на Германия, т. е. нашето бъдеще зависи от нея. Ние очакваме икономическият ръст в Европа да се ускори с 1,8-1,9%, което е добре, политиката на ЕЦБ предполага, че ще има огромно количество евтини пари, т. е. ниски лихвени проценти и достатъчно капитал наоколо. Така че от тази гледна точка ние сме печеливши, както и от ниските цените на енергията, това е нещо като намаляване на данъка за населението. Друг е проблемът, че в България намаляването на цените на вноса на енергийни източници не се отразява толкова на цените на крайните продукти. Но това вече е работа на правителството и на антимонополния регулатор. Не е нормално в Австрия дизелът да струва под едно евро, а в България да е по-скъп при доста по-ниски акцизи. Явно някой е намазал от това и нещата трябва да се проверят. Но въпреки това българската икономика е добре. Рискове обаче за нас има и това е, че някои от нашите партньори, основно Турция, не са в добро състояние. Турция не е точно в рецесия, но е много нестабилна политически - вътрешно и външно. Икономическата й политика също не е наред, имам предвид, че централната й банка не си върши работата и лирата пада непрекъснато. При това положение и при напрежение на финансовите пазари съответно търсенето на внос намалява. А Турция е много важен икономически партньор за нашия износ и ако там има криза, това ще удари и България. Проблеми могат да възникнат и с други страни от Балканите, например Сърбия, която също не е в цветущо състояние. Но като цяло вътрешната среда е добра. Инфлация няма откъде да дойде, държавата е свръхликвидна - пари колкото искате, включително евро, платежният баланс е все още с излишък. Само да не си вкараме автогол, друго не виждам какво може да стане.
- Какъв автогол например?
- Защо не и политически - никой не е застрахован, вижте какво стана в Полша. Аз не казвам, че това ще стане и в България, тъй като нямаме подобна партия, която да дойде на власт, но спокойно можем да се вкараме автогол с реформите, с това какво ще излезе от стрестестовете на банковата система и с фискалната политика. Не казвам, че това непременно ще стане, но не е невъзможно. По отношение на реформите опасенията ми са свързани с това, което стана със съдебната реформа. В България продължава да има голяма съпротива срещу тези няколко ключови промени. За съжаление няма лидер, който да се осмели да ги направи.
- Защо, струва ми се, че народът вече узря за тези промени, хората виждат, че става само по-лошо, ако не се правят реформи?
- Това е проблемът, аз не казвам, че народът се съпротивлява. Хората дори излязоха на улицата с искане за реформи. Съпротивата е вътре в системата, в управляващата класа и в парламента, в партиите и в самата съдебна система. И не виждам този ще е този шампион на реформата, този лидер, който да "спука леда". Потенциална опасност е това, което става с ДПС, разцеплението в него. То е огледало на ставащото между Русия и Турция. Не е ясно от тук нататък каква ще бъде политиката и какви ще бъдат действията на ДПС като основна политическа сила в парламента. Но това са теоретически положения. Въпросът е, че няма сила, която да застане зад реформите, не се правят елементарни неща. Не се уеднаквиха условията за пенсиониране, за социалните осигуровки за военните и за МВР. Социалната система се променя на час по лъжичка, а това държавата не може да си го позволи. В образованието също нищо не се случва, качеството на работната сила се влошава, а то води до влошен икономически ръст. Негативите може и да не се видят днес и утре, работа е за повече от един мандат. Но лошото е, че при нашите политици няма разбиране, че има 3-4 неща, които трябва да се направят, когато дойдат на власт. Мексиканците например преди време взеха решение, със силата на конституционно, какво трябва да се направи по отношение на реформите в страната, набелязаха целите и който дойде на власт, ги изпълнява. При нас няма такова нещо, това е проблемът, и негативите може да се проявят не веднага, а след няколко години, но няма да ни подминат.
- Предстои проверка на активите на банките, какви ще бъдат резултатите?
- Що се отнася до банковата ни система, аз съм оптимист, защото проблемните доскоро банки сега са в много добро състояние. Въпреки че от прегледа на активите може да изскочи някоя неприятна изненада - няма гаранции. По-скоро това може да дойде от някоя малка банка. Но тук е по-важно този преглед да се направи както трябва и резултатите да се обявят прозрачно, да няма съмнения за прикриване на нещо. И аз се надявам, че новото ръководство на БНБ ще си свърши работата отлично.
- В скорошен анализ за България прочетох, че повечето банки ще издържат стрестестовете, а тези, които няма, трябва да се консолидират. Толкова ли са прости нещата?
- Изобщо не е толкова просто, всичко зависи от крайните резултати. За мен най-близко до нас е случилото се в Ирландия, след касапницата през 2011-2012 г. бяха останали само четири банки. Беше направен троен анализ на банковата система - един от самите банки, един от централната банка и трети от външна одитна институция. Най-лоши резултати показа ревизията на одитора, най-добри - на трезорите. Централната банка и правителството взеха най-песимистичния сценарий и заставиха кредитните институции по него да се капитализират. Който не успя да го направи беше санкциониран от държавата и съответно банката изчезна. За мен е правилно да се види какво е било качеството на работата вътре като не очаквам някакви лоши резултати, особено от големите чужди банки. Става дума за няколко български банки, с български капитал и български собственици, особено по-малките, за които има съмнение, че са т. нар. джобни трезори. В никакъв случай няма да се повтори драмата от 1996 г. Но както се видя от случая с КТБ, този вид надзор не може да даде резултат, ако не бръкнеш на място. Но обемът на тези банки е много малък и затова не очаквам трусове. Държавата е приготвила освен това няколко милиарда евро, ако нещо се наложи.
- Искате да кажете, че въпреки опразването на Фонда за гарантиране на влоговете, няма да има проблеми с връщането на парите?
- Както казах, правителството е подготвило резерв за всеки случай и това е съвсем нормална практика. Но не вярвам да има такива ексцесии като КТБ, тя беше уникален, политически случай и трябва всички политици заедно да отговарят за него. Сега всички обвинения се хвърлят върху БНБ, но там е имало тревога за това какво става в Корпоративна, и то от няколко години. Не става въпрос, че не е имало сигнали, а за това, че някой не си е свършил работата да разбере какво точно става.
- Добре ли е структуриран бюджетът за 2016 г., имам предвид буферите за "особени" случаи?
- България няма бюджетни проблеми, но не трябва да се правят харчове и дефицити с лека ръка, каквито бяха направени в края на 2015 г., които се обясняваха с приключването на предишния програмен период за еврофондовете. Крайно време е да се започне да се харчи равномерно и предвидимо. На това му се казва добра финансова политика, а не да имаш излишък до октомври, който после да изхарчиш за два месеца. Това не е хубаво за икономиката, нито за финансовия сектор. Крайно време е и дефицитът да бъде намаляван, защото преразходите създават проблеми на нас самите, не става въпрос нито за санкции от ЕК, нито нещо друго.
- Излишъците като резултат от заложени занижени приходи - има ли нещо вярно в това?
- Че има скок на приходите за 2015 г. не може да се отрече, но похарченото е по-малко от този скок. Не разполагам с информация дали е по-добра събираемост или нещо друго, по-скоро е комбинация от много фактори. Но в една нормална стабилна икономика без промени на данъците приходите не могат да са кой знае колко повече. Освен това инфлацията е ниска, което действа добре на приходите. Много държави прилагат този номер - занижават предварително планираните доходи. Но даже и да е така, няма никакъв смисъл тези пари да се харчат, ако не ни трябват, особено в края на годината. Ако сметката е направена много добре, хубаво, може да се отпусне, но по-добре е излишъкът да отиде в резерва, отколкото да се изхарчат, не виждам смисъл.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
