На 2 юни отдаваме почит на големия поет-революционер Христо Ботев. Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България се чества ежегодно в България. Официално се отбелязва от 1901 г. Тази година отбелязваме и 170 години от рождението на поета и революционер. За литературното наследство на поета и неговите редактори "Стандарт" попита един от неговите наследници - Боян Ботйов.
- Господин Ботйов, тази година творби и на Ботев, и на Вазов отпадат от учебниците по българска литература. Вие как гледате на това, че до такава степен не се цени класиката ни, и особено тази на Ботев, в новите учебни програми?
- Трябва да правим разлика между хората, които смятат, че Ботев трябва да бъде изместен от класиците, и другите, които периодично правят такива публикации, за да взривят обществото с безумните си идеи. От срещите, които имам с хора в най-различни краища на България, виждам това голямо преклонение, което те имат към Възрожденската епоха, към нашите творци. А относно нашите чиновници, които предлагат подобно отпадане на част от творбите, това е за тяхна сметка. Още повече, че след това нещата се възстановяват, това е едно дразнене на чувствителността на обществото. И знаете, че през последните години такива неща се появяваха, хората реагираха и отново се връщаше старото положение. Предполагам, че и този път ще бъде по същия начин.
-Имате ли семейни архиви, които не сте показали все още?
- Семейният архив не е свързан с поетичното и документално наследство на Христо Ботев. Но това, което се прави в тази юбилейна 170-годишнина от неговото рождение, в така наречената Ботева година, не е малко. Има възможност да бъде представена една изложба в Народната библиотека, както и за представяне на дигитализиран вариант на една от историческите реликви - личното тефтерче на Христо Ботев, което той е носел със себе си от пролетта на 1875 година до качването на кораба "Радецки". В това тефтерче има много ценни неща, едно от които е шестата строфа, посветена на Васил Левски. В оригинален вид стихотворението се казва "Дякон Васил Левски", а не "Обесването на Васил Левски". Това е в порядъка на документалното наследство, което трябва да достига до по-младите хора в наше време, но това се случва все по-рядко.
- Каква е различната строфа в "Дякон Левски" от това, което ние винаги сме чели в "Обесването на Васил Левски"?
- Христо Ботев е един от най-редактираните поети, най-много го е редактирал Любен Каравелов, както и Петко Рачов Славейков, Захари Стоянов. В различни песнопойки, които се появяват след Освобождението, също се появяват много неудачни корекции на неговото творчество - и в баладата "Хаджи Димитър", и в "Делба". Конкретно за стихотворението за Васил Левски има шеста строфа, която е не толкова известна и тя е с редакторските намеси на самия Христо Ботев. В първия вариант строфата гласи "Умря той вече, юнашка сила,/ твойте тирани скриха в земята/. О, майко моя, родино мила,/плачи за него, кълни съдбата".
- А защо този текст не се появява?
- След Освобождението, както споменахме, на някого това не се е сторило толкова силно като въздействие, както предишните строфи. Абсурдно е за който и да било творец да се правят такива промени, камо ли за гения Ботев.
- Какво друго, написано от него, са редактирали неговите съратници?
- Ами пак в стихотворението за Левски са разместени четвърта и пета строфа. Спорно е дали Дякона Левски виси на бесилото със страшна сила. Има и версия, според която поетът е искал да каже, че "със страшна сила зимата пее свойта зла песен".
- Кои са основните негови редактори?
- Негов основен редактор е Любен Каравелов и немалка част от споровете им са точно за това. В ритмиката например на стихотворението "Делба" Каравелов се е намесил, като е утежнил римите - тук вече навлизаме в езиковедски теми. Но Ботев използва формата "ний", а не "ние", както го прави Каравелов. Това променя ритмиката на стиха, но когато Ботев решава да го публикува, той го прави така, както е бил първоначалният му вариант.
-Доколко вкъщи пазите архив за миналото на Ботев?
- Архивът на самия Христо Ботев се пази в Народната библиотека, в трезора на БНБ е личното му тефтерче. А семейният архив на нашия род е свързан с братята му, с майка му Иванка и дъщеря му Иванка. Другото вече са по-лични неща, свързани с кореспонденция и снимки, които са дарявани от моя дядо Кирил Ботев на научния институт "Христо Ботев", създаден след девети септември 1944 година.
- Имате ли семейни традиции, свързани с почитта към Ботев?
- Организираме всяка година тържества, които са в памет на Ботев и неговите четници, исторически четения в селото, където се намира костница с десет черепа на Ботеви четници. Издавали сме тефтерчето със "Стандарт. Предстои издаването му отново и един алманах с най-доброто, което е писано за него.
- А какво е Вашето любимо стихотворение от Ботев?
- "Баладата "Хаджи Димитър".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
