Изтичащата 2014 г. бе за Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) и нейния генерален директор Ирина Бокова наситена със събития - за опазване на културното наследство на Ирак и Сирия, за развитие на образованието, за правата на жените и децата. Г-жа Бокова имаше срещи с лидери, подкрепящи каузите на ЮНЕСКО. Правителството издигна кандидатурата й за генерален секретар на ООН, а президентът Росен Плевнелиев я награди с орден "Стара планина" с лента. В специално интервю за "Стандарт" тя обобщава дейността на организацията и плановете й за 2015 г.
- Г-жо Бокова, изтича година с особено активна и разнообразна дейност на ЮНЕСКО. Каква е равносметката?
- 2014 г. беше доста трудна и напрегната. Тя беше първата година от втория ми мандат като генерален директор на ЮНЕСКО. От гледна точка на същността на програмите и целите на ЮНЕСКО, това бе много активна година. Напреднахме много по отношение на целите на ООН за развитие, на това, което формулираме като основни акценти в областта на образованието, на запазването на биоразнообразието в света. Вписахме хилядния паметник в списъка на културното наследство. Направихме много за равенството на жените, изпълнихме редица инициативи за образованието на момичетата по света. Същевременно, за съжаление, периодът бе много напрегнат и заради променящата се геополитика и разрушаването на културното наследство в резултат на събитията в Сирия и Ирак.
- Какво предприехте за разрешаването на този проблем?
- През втората половина на годината проблемът ме занимаваше много. В началото на ноември бях в Багдад и в Ербил. Посетих музея в Багдад, срещнах се новите лидери на Ирак. Разговарях с президента, министър-председателя. В началото на декември свикахме голяма международна конференция пак по повод унищожаването на културното наследство, преследването и репресирането на малцинствата, заличаването на културното разнообразие. Тези теми още до голяма степен стоят на вниманието на ЮНЕСКО.
- България как се вписва в дейността на ЮНЕСКО?
- От гледна точка на България за нас и за мен това бе една хубава година. Защото, освен че включих София в една голяма мрежа от творчески градове на ЮНЕСКО, тя бе обявена за "Столица на киното". Много съм щастлива, че съм поканена на 13 януари идната година да участвам в честването на 100-годишнината на българското кино. През 2014 г. включихме чипровските килими в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Отбелязахме и 100 г. от рождението на великия български бас Борис Христов с великолепен концерт на Сторозагорската опера, преминал на световно ниво. Това бяха все хубави моменти, които ме накараха да се чувствам горда, че съм българка.
- В срещите ви се откроява и разговорът с руския президент Владимир Путин в Санкт Петербург. За какво разговаряхте?
- В Санкт Петербург бях поканена от директора на Ермитажа Борис Пьотровски, за да участвам в тържествата по случай 250-ата годишнина от създаването на уникалния музей, възстановяването на едно негово крило. Участвах и в дискусия и конференция за ролята на музеите и културното наследство. Това беше едно великолепно събитие, в което участваха и директорите на Британския музей Нейл Маккгрегър и други големи музеи в света. Участвах там и в конференция на министри на културата. Разговарях и с руския президент Владимир Путин - за музея, за културата, за честването на 60-ата годишнина от участието на Русия в ЮНЕСКО. Основната част на разговора беше посветена на спасяването на културното наследство в Ирак и Сирия.
- Споделихте ли някакви идеи за решаване на този проблем?
- Аз призовах президента Путин Русия, като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, да подкрепи при приемането на резолюция по хуманитарните аспекти на кризата в Сирия включването и въпросите за опазването на културното наследство. В тази резолюция, според мен, трябва да бъдат включени три основни елемента, които са много важни за ЮНЕСКО. На първо място е спасяването и запазването на паметниците на културата, които фигурират в списъка на ЮНЕСКО, както и много други, които дори и да не са вписани в този списък са емблематични стари паметници на ислямското изкуство, на християнството, на юдеизма. На второ място поставих въпроса за предотвратяване на преследването на малцинствата, за запазване на културното разнообразие в Близкия изток. Третият въпрос, който се налага с все-голяма острота, е предотвратяването на незаконния трафик на археологически и културни ценности от Сирия и Ирак, с приходите от който впоследствие се финансира тероризмът.
- Какво бе отношението на Владимир Путин по тези въпроси?
- Бих казала, че той прие с много голямо разбиране това мое искане. Надявам се, че когато се изработва такъв документ в ООН, тези аспекти ще се вземат под внимание. Аз призовах също да бъде забранен износът на културни ценности от Сирия, така както това бе направено за Ирак през 2003 г.
- Споменахте за чипровските килими, които бяха включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното наследство. Какви други български обекти могат да влязат в списъците на организацията, ако се работи активно от българска страна?
- За обектите на материалното наследство има предварителен списък. В него са пещерата Магура, разширяването на обектите от тракийските гробници, праисторическите пещери при Нова Загора. Срокът е до края на януари. В нематериалното наследство реален шанс имат кукерите, коледарските традиции и много други неща, които могат да се опишат и предложат. За тях срокът е до средата на 2015 г.
- През април 2015 г. предстои изложба на тракийско злато в Лувъра в Париж. Какъв интерес очаквате към тази оригинална експозиция?
- Много се радвам за това събитие. Очаквам огромен интерес. В София в началото на декември се срещнах с министъра на културата Вежди Рашидов. Той ме покани на официалното откриване на изложбата на 16 април в Париж. Като посланик на България в Париж преди години организирах една много по-скромна изложба в един по-малък музей - "Жакмар Андре". Тогава организаторите специално удължиха работните дни на музея, защото пред него се извиваха огромни опашки от хора, които искаха да видят българската златна експозиция. Мисля, че новата изложба отново ще покаже по още по-впечатляващ начин, че България е страна с богата древна култура и цивилизация, че тя цени своето културно наследство и че се идентифицира с него. Надявам се, че изложбата ще бъде съпроводена и с дискусии на културолози и други събития. Такава уникална изложба е добър повод да се говори за културата, както и за нейното предназначение в нашата съвременност.
- Вие добре познавате кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България". Каква е оценката ви за нея?
- Кампанията на "Стандарт" има огромно значение. Още от нейното начало аз я приветствах и я поддържам най-ентусиазирано. Струва ми се, че имаше период, в който ние като че ли забързани и заети с други промени и проблеми, бяхме забравили, че България е страна с необикновена природа, биоразнообразие и древни паметници на културата. Държавата ни е с малка територия, но на нея имаме всичко. "Чудесата на България" отново ентусиазира хората, накара ги да се обърнат към историята, да се почувстват горди, значими. В днешния глобализиращ се свят тези въпроси стават все по-важни. Всеки народ иска да намери мястото си под слънцето. В този стремеж се търси опора в историята на нацията, в идентитета, в културата, в традицията. Затова не само че не бива да го забравяме, но трябва и да го популяризираме. Да възпитаваме и децата да го знаят и да го уважават и ценят. Винаги съм казвала, че когато един народ познава своята култура и я уважава, той е по-толерантен и към другите, а е и по-щедър. Именно това прави "Стандарт", затова отново поздравявам вестника най-горещо за "Чудесата на България".
- Но за България е важно и да се възползва от богатото си културно и историческо наследство за привличане на повече туристи...
- Да. Всеки обект, включен в списъка на ЮНЕСКО за историческото и културното наследство, увеличава неимоверно интереса към него. Това води до привличане на повече туристи в страната, до създаване на инфраструктура, икономическа активност и работни места. По-добре се опознава страната от чужденците и се издига международният й престиж. Затова мисля, че България трябва умно и мъдро да пази автентичността на своето историческо и културно наследство, да създава около него условия за устойчив туризъм в дългосрочен план, а не за момента.
- Кое според вас е специфичното за България като туристическа страна?
- България е една от страните, в които много добре може да се съчетаят историческото наследство и природните дадености. Ние сме разглезени от Бога, защото имаме всичко. Но трябва да го пазим умно и мъдро. Знаем, че често при застрояване на някои площи и при нарушаване на хармонията може да се стигне до много лоши последици. Все още обаче имаме шанс да спасим богатството, с което разполагаме.
- До изборите за нов генерален секретар на ООН през 2016 г. остава доста време. Но няколко авторитетни световни издания вече ви сочат като следващия генерален секретар на ООН. Узрял ли е моментът жена да оглави организацията?
- Наистина още е много рано да говорим за това. За мен две неща са много важни сега. Първо, сега съм изцяло съсредоточена в дейността на ЮНЕСКО. В първата половина на втория ми мандат като генерален директор на ЮНЕСКО в организацията има много работа да се върши. Днес ЮНЕСКО е изключително важна организация и с това, което допринасяме и за голямата дискусия за устойчивото развитие на света след 2015 г., в областта и на образованието, и на равноправието на жените, на културата. Какъв отговор ще дадем на екстремизма, като опазване на културното наследство и толерантността, е друга област, в която все повече се съсредоточавам. Във втората част на отговора на въпроса ви искам да кажа, че за мен в този момент е най-важно, че имам подкрепата на България, че ме подкрепя президентът Росен Плевнелиев, че ме подкрепя премиерът Бойко Борисов. В такова начинание това е най-важното.
- За 2015 г. какви са очакванията и плановете ви?
- Годината ще бъде много напрегната. Очаквам много работа. На 16 ноември 2015 г. ще честваме 70 г. ЮНЕСКО в семейството на ООН. Юбилеят съвпада със 70-годишнината от раждането на ООН. ЮНЕСКО е първата организация в рамките на ООН. Планираме много събития. През април в Париж заедно с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и всички шефове на агенции в ООН ще отбележим официално 70 г. ЮНЕСКО.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
