Как се води официална кореспонденция у нас и в чужбина? Защо не бива да влизате със светъл костюм в Белия дом? Какви правни и етични норми трябва да спазва всеки, който се занимава с международни отношения или просто има бизнес партньор зад граница? Това ще научите, ако си вземете първите два тома на "Дипломатическа енциклопедия". "Стандарт" потърси за подробности един от авторите й - д.ф.н. Румен Ралчев, Велик приор на Велик приорат България на Ордена на рицарите тамплиери от Йерусалим
- Г-н Ралчев, кой е "основният виновник" за създаването на "Дипломатическа енциклопедия"?
- Д-р Димитър Романов. Той бе инициатор, съставител и главният двигател на този четиритомен труд. Всеки от нас, шестимата съавтори, на база на своя житейски път, образование или познания, се включи, като трудно може да се каже кой докъде и колко е написал. Допълвайки се, всички дадохме своя принос. По-важно е, че единомислието ни помогна да създадем енциклопедията. Тя ще служи много дълго време на хората, които желаят да имат по-широка обща култура с ясни конкретики по всички въпроси, свързани с международната дейност на която и да било държава. Уверен съм, че енциклопедията ще се ползва изключително много от политици, дипломати, служители във Външно министерство. Пък и не само от тях - от всички будни хора. Защото, ако се върнем назад в развитието на обществото, ще видим различни изрази, които по един или друг начин уж много хора познават. Но когато са отправени към тях, малко или много се запъват.
- Какво имате предвид?
- Ние, българите, често се обръщаме един към друг с "бай Пешо", "бай Гошо". Но много малко хора знаят, че "бай" е титла, която произхожда от Централна Азия. Тя е за владетели. Неслучайно думата е навлязла в старобългарския и в българския език като определение за човек, който се ползва с авторитет. Бихме могли да се обърнем и към титлите от време на Второто българско царство, които уж назнайваме - "деспот", "севастократор", "стратор".
"Протостатор" например е началник на телохранителите и т.н. Всичко това го има в енциклопедията.
- Какво друго ще научим от нея?
- Много често си задаваме въпроса как обучават хора, свързани с външната политика и външното представителство на нашата страна и не само на нея. Примерно - в подготовката им съществува "Анализ на най-лошия възможен случай". Това е част от изпита на един дипломат - създава се утопична ситуация и му дават "най-лошия възможен случай", който може да възникне. Той трябва да го разреши с най-малко щети. Много често това за съжаление не се случва, примерно, събитията, които са свързани с Крим. Много често се опитваме да избързваме преди вятъра.
- Като специалист по сигурността какви термини и казуси, свързани с нея, разяснявате в енциклопедията?
- Един от тях е "дилема за сигурност". Тя, особено в биполярната система, която съществуваше назад във времето, беше изключително актуална. Онзи ден се появиха доброволци, които ще ходят в Украйна или в Русия. Съществува израз "дилема на доброволеца". Това е също казус от теорията на тези игри, които се играят в пространството, и човек трябва да знае как да излезе с по-малки загуби. Това нещо може да се прехвърли и на ниво акцията в Лясковец, и на ниво случая Крим и отношението на българската външна политика и още по-глобално - за света. Това са неща, които интересуват доста хора. И дипломати, които отъждествяват себе си с политици, трябва да знаят, че разсъждават изключително грешно. Посланикът не е политик, той е дипломат. Дипломатът е този, който замазва онова, което са направили политиците. И доводът, че някой е бил добър политик и затова заслужава да стане посланик, е толкова несъстоятелен, колкото да кажем, този - понеже продаваше много добре краставички в супермаркет, става за дипломат, защото се разбира добре с хората.
- Вярно ли е, че сте защитили скоро докторат?
- Да, в края на февруари защитих докторската дисертация и получих титлата "доктор по философия". Доволен съм от себе си. Още през 80-те години бях подготвил докторат и бях почти пред защита, но поради колизии в служебния и личния ми живот не се получи. Бях се отказал от тази мисъл, но академик Богданов събуди стария пламък. Той каза, че работата ми е готова, просто трябва трудът ми да се подреди по друг начин. И този друг начин изяде скоростта, с която исках да вляза в авторския колектив и съответно в издаването на трети и четвърти том на "Дипломатическата енциклопедия". Мисля, че през следващия месец ще ги издадем, защото са готови.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
