София. Първият Балкански ракия фест започва в НДК утре. Безплатни дегустации, конкурс за най-добра напитка, бутилки на цена на производител, рецепти за гозби с ракия и озвучаване от Берковската духова музика са само част от програмата, подготвена от организаторите. Има ли интерес на чужденци към традиционната българска напитка, може ли да се печели от колекция с ракии и кое е най-подходящото мезе за качественото питие, попитахме организатора на събитието Ивайло Жеглов.
- Г-н Жеглов, ще бъде ли по-пивка ракията тази година заради добрата реколта от грозде?
- Реколтата от грозде наистина беше доста добра и се надяваме ракията също да е много качествена.
- Има ли нови видове ракии, които ще се появят на пазара и грабват вниманието ви като колекционер?
- Това, което наистина ми направи впечатление, е една от ракиите, която се казва "Рубаят" и е с много впечатляваща бутилка. Тя е една от премиерите, които ще бъдат представени по време на Балканския ракия фест. Ще бъдат показани и едно ново бренди и орехов ликьор. За първи път ще бъдат представени и дюлева и други плодови ракии, които ще бъдат интересни.
- Чувала съм за ракия от банани, портокали, смокини. Можем ли да очакваме подобни дестилати да се появят в серийно производство?
- Преди време имаше смокинова ракия, която се продаваше доста добре и беше качествен продукт, но не се наложи на пазара, не знам поради какви причини. А другите ракии - от банани, портокали, те се правят от ентусиасти вкъщи по дворовете и казаните. Общо взето от всичко, което съдържа захар, може да се направи ракия, но все пак е важно и качеството.
- Как се отразява продукцията, която бълват незаконните казани върху имиджа на българската ракия зад граница?
- Ако се прави легално в регистрирани казани, хората, които са любители, могат да направят добра ракия. Но тя не е толкова пречистена, не е толкова филтрирана и много трудно един любител в домашни условия може да направи това, което един винзавод може да постигне с качеството и чистотата на ракията. А най-важното нещо за ракията е да бъде чиста и да няма тези метилови алкохоли и високоалкохолно съдържание, които много трудно се пречистват в домашните казани. Друг проблем са ментетата. Това не е ракия от казан, а лош спирт с есенция. Това всъщност е най-лошото, което има на нашия пазар и може да доведе до крайни последствия - да ослепи човек и дори още по-лошо.
Има и хора, които си правят дестилатите вкъщи, с подръчни средства, това вече са истински отрови. Те не могат да пречистят метиловия алкохол и не препоръчвам в никакъв случай да се правят подобни дестилати, защото макар и в малки количества, те могат да бъдат доста вредни.
- Има ли подобни проблеми в другите балкански държави и какво ще покажат те по време на изложението?
- Не мога да коментирам как стои този въпрос в другите държави. По отношение на напитките, които ще бъдат представени по време на първия Балкански ракия фест, те са най-различни дестилати от региона. Напитките от Гърция и Турция са доста близки - става въпрос за узото, ципурото и ракъто. Нашата ракия е по-близка като вкус със сръбската. По време на изложението ще има десетки различни напитки. Над 10 вида узо и ципуро ще бъдат показани и ще се представи как точно трябва да бъде поднесена тази напитка - дали първо да се сложи узото или водата. Ще има лекция и за правилната консумация и достойнствата на ракията.
- Българска анасонлийка ще може ли да се опита по време на изложението?
- По принцип най-популярната анасонова напитка у нас е мастиката, особено през лятото. Хората са свикнали с вкуса й, а анасонлийката не е толкова популярна. Макар да я има в серийно производство, тя трудно може да се намери на пазара.
- Узото е известно из целия свят, а нашата ракия като че ли не толкова. Има ли начин да популяризираме тази традиционна българска напитка?
- Наистина не е толкова позната българската ракия по света като узото и ципурото например, но все пак гърците имат много повече емигранти по цял свят. Така че е съвсем нормално да са по-познати техните традиционни напитки извън границите на страната им. При сърбите също сливовицата е популярна в местата, където има голяма емигрантска общност. Това, а не самото качество на ракията, определя доколко ще е позната тя в чужбина. Но всъщност има доста държави, в които се продава нашата ракия. Бил съм в Германия, където и мастика, и българска ракия се продава на доста места. В САЩ, в Англия има специализирани магазини, където също съм виждал да се предлага нашенска ракия. Така че лека по лека и тя си намира място, особено там, където има доста българи, които живеят за дълго в чужбина. Те си я търсят и сигурно ще се наложи като напитка в съответните държави с големи български общности. А и онлайн търговията стана доста мащабна и хората си я поръчват по интернет. Така са сигурни, че ако им дойдат гости, докато са в чужбина, могат да ги почерпят с оригинална българска ракия.
- Говори се за развитие на винен туризъм, но има ли според вас почва за развитие на ракиен туризъм в България?
- До голяма степен се покриват двете неща - производителите на вино са и производители на ракия. Много малко са винзаводите, които произвеждат само ракия. А когато отидеш в избата, можеш да опиташ и виното, и ракията на производителя. Малко екзотично, като че ли звучи да се развива само ракиен туризъм, но е добра идея, би било интересно, ако се случи.
- Вие самият имате колекция от ракии. Кой е най-ценният експонат в нея и има ли пазар за подобни колекции, както при вината и уискитата?
- Винаги, когато се връщам от чужбина, си нося някаква ракия - било то швейцарска ракия от диви ягоди, или малинови ракии, на които са много добри австрийците. Имам над 30-годишни сливови ракии от Сърбия. От българските ценни са първите бутилки от "Цар Симеон", който вече е изчерпан и не може да се намери никъде. Имам дестилати от Хърватска, от Германия, както и около 30-40 вида узо. Всеки гръцки остров си прави собствено узо, с което се гордее и редовно се правят изложения за представяне и съревнования между майсторите на анасоновата напитка. Ени ракъ също имам 4-5 вида. Що се отнася до цени на ракиите от колекции не мога да кажа. Опитах се да активирам хората, които притежават подобни колекции, да дойдат на изложението, за да направим аукцион. Така можеше да се види докъде би могла да стигне цената на подобен експонат. Но засега няма желаещи, може би просто хората изпиват ракиите, а не ги колекционират.
- Има ли чужденци, които идват на феста с идеята да внасят наша ракия?
- Имаме заявки от много чужденци, които искат да дойдат на феста, за да проучат подобни възможности. Има и голямо желание от страна на сръбски и турски производители да наложат своите марки на нашия пазар. Но самия път на ракията за чуждите пазари е приоритет на производителите и те ще могат да договарят евентуални нови пазари. Не това е целта на нашето изложение. Ние искаме да представим на едно място различни ракии от Балканите, които да могат да се дегустират и да се види цялото разнообразие на напитките от региона. Същото, както е на един автомобилен салон. Човек отива на него, за да види новостите. Същото е и при ракията - ще се представят новостите, ще има много премиери.
Дегустациите на напитки и мезета са безплатни единственото, което се плаща е цената на входния билет - 7 лв. Ще има и майсторски класове, в които ще се говори за съчетаването на различните напитки с храна, както и специални рецепти за коктейли на храни с ракия.
- Какво е най-подходящото мезе за узо например?
- Най-доброто мезе е солена риба. В България традиционно го пием с шопска салата или със "Снежанка".
- А има ли някакви тънкости, някакъв етикет за консумация на ракия?
- Шопската салата е класика като мезе към ракията, през зимата пък туршия, кисели краставички, лютеница. В западния свят подобни дестилати се пият накрая за диджестив. И много хора у нас започнаха да придобиват нагласата да пият ракията най-накрая. Така според мен си губим автентичността. В България си пием ракия преди хранене, със салатка. Така е от край време и моето усещане е, че така трябва да си остане. Няма смисъл да вървим по пътя на Запада. При нас ние си стартираме с ракийката и салатката и много ми се иска така да си остане и занапред.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
