Защо Турция свали руския Су-24? Колко ще ескалира напрежението между Москва и Анкара? Ще влязат ли в икономическа война двете сили? Може ли да се намери баланс на интересите в Сирия? И каква ще е ролята на Европа в битката срещу ислямистите? "Стандарт" потърси отговорите от политическия анализатор Димитър Бечев. Той е магистър по право и международни отношения от СУ "Св. Климент Охридски" и доктор по международни отношения от Университета в Оксфорд. Бечев е старши анализатор в Лондонското училище по икономика и политически науки и гост-преподавател в "Харвард".
Преговорите между Запада и Кремъл поставят Анкара в маргинална позиция
Икономическа война ще навреди и на двете страни, смята политическият анализатор Димитър Бечев
* Заиграването на Турция с халифата е проблем
* Москва винаги е балансирала в Близкия изток, сега рискува, залитайки към шиитите
* Големият проблем на Европа е как да избегне радикализацията на мюсюлманите в границите си
* Ако Русия е наистина сериозна в Сирия, трябва да насочи силите си срещу ИД
- Г-н Бечев, след свалянето на руския бомбардировач Су-24 приятелските отношения между Турция и Русия светкавично охладняват. Какви поуки могат да се извадят от инцидента на този етап?
- С този акт Турция искаше да покаже, че тя има значение. В последно време преговорите, които започнаха между Запада и Русия, я поставиха в по-маргинална позиция. Руската интервенция поначало беше много лоша новина за Реджеп Тайп Ердоган, тъй като го лиши от основния му коз - налагането на зона, забранена за полети над Северна Сирия. След като там вече на терен е руската бойна авиация и са разположени ракети "земя-въздух", е очевидно, че тази цел няма да може да се изпълни. Затова Ердоган беше принуден да направи компенсиращ ход. От тяхна гледна точка, руснаците са стигнали твърде далеч в интервенцията си и са преиграли, бомбардирайки територии в непосредствена близост до турската граница.
Едва ли след инцидента ще се стигне до някакво значимо покачване на напрежението. Разбира се, ще има нагнетяване на реториката, но едва ли нещо повече. На спешната среща на НАТО на ниво посланици генералният секретар Йенс Столтенберг призова към деескалация и успокояване на обстановката. Той подчерта, че ДАЕШ е общ враг на всички. Не ясно дали Москва ще предприеме някакъв икономически отговор срещу Турция, но това повече би навредило на самата Русия.
- Кремъл обвини турското правителство в съглашателство с ИДИЛ и облагодетелстване от търговията с нефт от халифата...
- Това са очаквани реторически нападки. Въпросът е какво следва след думите, дали ще бъдат предприети някакви мерки. Очевидно има проблем - Турция е дала територията си за свободно преминаване на всякакви бойци на Ислямска държава (ИД) и други радикални групировки. Сега виждаме резултатите, защото всъщност тези терористични мрежи започват да излизат извън контрола на турската държава. Бяха извършени два много тежки самоубийствени атентата - в Суруч и Анкара. Обвинения към Ердоган за сътрудничество с ИД се отправят непрекъснато и от опозиционни среди в Турция. Публикувано бе голямо журналистическо разследване в "Джумхюриет" за доставка на оръжия за халифата. Имаше данни, че командири на ИД са лекувани в турски болници и т.н. Путин използва момента с тези обвинения да нанесе удар по Анкара. Новият курс на Кремъл обаче е да постигне някаква договорка със западните сили. Сега не е моментът Путин да си отваря нов фронт с Турция.
- Русия се включи с военна мощ в помощ на шиитския алианс - Асад, "Хизбула", Иран и Ирак, с което автоматично стана враг на сунитския свят. Може ли в това вътрешноислямско разделение да се търсят причините за влошаването на отношенията с Анкара?
- Русия винаги е водела балансирана политика в Близкия Изток. Дори когато е развивала отношения с арабските режими, тя е поддържала връзките с Израел винаги на високо ниво. Преди разполагането на военните сили в Сирия, Москва осъществи редица срещи със саудитците. Оръжейните сделки с Египет, платени със саудитски пари, също бяха предназначени за засилване на отношенията със сунитския блок. Все пак залитането към Башар Асад поставя Русия твърдо в шиитския блок, което носи със себе си рискове. Да не забравяме, че руските мюсюлмани в огромното си мнозинство са сунити. В един момент на Кремъл ще му се наложи да потърси някакъв баланс, особено ако се тръгне към компромисна формула в Сирия.
- Каква е американската стратегия за Близкия Изток? Вашингтон също призова Москва и Анкара да се сдобрят.
- Към Барак Обама има оферта от Путин за създаване на общ фронт срещу "Ислямска държава", по подобие на случилото се след атентатите на 11 септември с Джордж Буш, когато двете страни обединиха силите си във "войната срещу терора". Отговорът на Барак Обама е малко по-сдържан. Белият дом изглежда съгласен да сътрудничи с Путин, но изтъква и различията, които са в два плана. Първият е относно съдбата на Башар Асад. Вторият е - ако Русия наистина е сериозна в намеренията си, трябва да насочи военните си операции изключително срещу позициите на "Ислямска държава". В момента руснаците нанасят удари приоритетно в северозападната провинция Латакия с цел укрепване на режима.
- Традиционно българското общество се раздели по повод на свалянето на руския самолет. Какви са заплахите от събитията на изток за България?
- Трудно ми е да видя пряк ефект от последните събития върху България. Ние често се държим все едно войната е започнала вчера, а тя тече вече 4 години и половина. Загинали са близо 300 000 души. Получава се същото като с бежанската вълна - докато бежанците не дойдоха в Европа, те не съществуваха за нас. Бяхме забравили, че има милиони преселници в съседните на Сирия страни. Рисковете съществуват отдавна, сега просто все по-видими. Мисля, че в един момент и на Ердоган, и на Путин, ще им се наложи леко да снижат тона, след като са показали мускули един на друг. Ердоган вероятно ще бъде обуздан от своите съюзници.
- От гледна точка на халифата на ал-Багдади - САЩ, Русия и Европа се едно и също - врагове и кръстоносци. От другата страна обаче между трите центъра има противоречия и разнобой.
- Руската намеса в Сирия показа, че Владимир Путин и хората около него търсят стратегически пробив. Той се стреми да извоюва някакви отстъпки от Запада. Неслучайно в Украйна цари страх, че тя ще бъде изтъргувана срещу запазването на единството на коалицията срещу ИД в Сирия. Тези слухове са преувеличени, тъй като дори европейските дипломати, които са по-меки спрямо Кремъл, не се отклоняват от мантрата, че Минските споразумения трябва да бъдат приложени докрай преди да има какъвто и да било разговор за облекчаване на санкциите. Засега данните за стратегическа сделка са само спекулации, не виждам реална воля дори в Западна Европа да се върви към компромис.
- Как ще действа Европа след атентатите? Франция и Великобритания вече тръгнаха към засилване на нападенията срещу халифата.
- Действия срещу ИД имаше и преди терористичните актове. Франция има военна база в Персийския залив, а вече разположи и военно-морските си сили в близост до военния театър. Имаше дори паралелни бомбардировки на френски и руски самолети срещу столицата на ИД - Ракка. Проблемът е, че Европа дори да има политическата воля да направи нещо, няма капацитет за някаква реална намеса. Войната в Либия показа, че дори ограничена военна кампания не е по силите на най-мощните армии в Европа - тези на Франция и Великобритания. В момента Европа играе поддържаща роля. ЕС трябва да задълбочи сътрудничеството на ниво служби за вътрешен ред и разузнавания, за да успеят да се справят по-успешно с транснационалните терористични мрежи, които оперират съвсем свободно в Европа без граници. По-дългосрочният проблем е как да се приложи политиката на интеграция, така че да се избегне радикализацията на части от мюсюлманското население на Стария континент. Сравнението с Америка е доста интересно - в САЩ няма например няма гета, подобни на тези в Париж и Брюксел. Напротив, зад океана има много примери на успешна интеграция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
