Чудната история на първата българка, обиколила света

- Анка Ламбрева тръгна от Карлово и стигна до Таити и Торонто
- Учи новозеландките да бродират шевици, навсякъде разказва за славнотоминало на страната ни
Месецът е март, а годината - 1928. Денят е с "оная прозрачна сивота, което често се случва... Босфорът е разгневен, като че нещо тежи на душата му. Намръщил се е, а вълните му обливат ту европейския, ту азиатския бряг". Сред 2500-те пътници на кораба е и Анка Ламбрева, която потегля на своето първо околсветско пътешествие. В което не просто ще се запознае с чуждата култура, но и ще прослави България.
Анка се ражда в Карлово на 22 февруари 1895 г., в Пиперковия род. Живее в голяма оскъдица, но бедността не я озверява, а напротив - създава желание да я надмогне. Момичето успява да се изучи. Когато завършва трети прогимназиален клас, заминава за Пловдив. На притесненията на родителите си отговаря: "На улицата ще спя, под фенера ще чета, но пак ще завърша!". И завършва.
Нещастен случай ще покаже каква всъщност е Анка. Една нощ в пансиона, където живее, избухва пожар. Причината: полилей с фитил и газ пада, течността се разлива и огънят лумва. Съквартирантките на Анка се разпищяват и хукват да търсят помощ. Тя обаче остава. За изненада на пожарникарите, пожарът бил потушен, а Анка спокойно четяла книга.
След като завършва гимназията с отличие, пробва да придобие медицинско образование. Докато учи, работи в застрахователна компания, за да се издържа. Първият й опит с висшето образование не сполучва, защото родителите й умират и тя се връща в Карлово, за да помага на братята и сестрите си. Съдбата обаче дава на Анка втори шанс.
- През 1922 г. печели стипендия за Американския колеж
в Цариград и отива да се обучава за медицинска сестра. Впоследствие обаче училището е закрито и тя се премества в школо за милосърдни сестри, започва работа в болница край Босфора. Там Анка спасява живота на англичанина мистър Тейкън. 5 г. по-късно мъжът й изпраща покана, в знак на благодарност, да посети Нова Зеландия. Тейкън й предлага работа - да се грижи за болната му дъщеричка.
И така, през март 1928 г. Анка напуска бреговете на Босфора и потегля на дълго пътешествие. Което ще промени живота й, ще я срещне с един нов свят, който тя ще опише и ще остави спомен за следващите поколения.
Ламбрева пътува цели три месеца, като преминава през Египет, Индия, Цейлон и Австралия. Нова Зеландия й носи любовен трепет. Влюбва се в Реймънд и в остров Таити, където среща маорите (коренният народ на Нова Зеландия и основно население преди пристигането на европейците. Към 30 юни 2007 г. в Нова Зеландия живеят 632 900 маори. Общо по света са около 725 000). В своите спомени Ламбрева подробно разказва за техните обичаи, живот и древна култура. Тя се впечатлява, че пред вратите на домовете им земята сякаш е нарочно надупчена, а от там като от самовар излиза гореща пара. Околността, в която живее племето, е осеяна с гейзери. В тях с помощта на мрежички маорите пускат картофи, яйца и плодове, за да се сварят. А където горещите извори са най-многобройни, те си правят жилищата, за да им топлят зимно време пода, на който спят.
Анка се превръща в своеобразен посланик на България в Нова Зеландия. След като се установява, започва да изнася сказки в университети и женски дружества, като запознава местните с историята, географията и етнографията на България. Дори открива курс по българска бродерия. И така, на 17 667 километра от Родината, се появяват български шевици. Освен посланик, Анка е и журналист, като във всички местни вестници изпраща статии, озаглавени "Непознатата България". В културната мисия на Анка се включва и българското външно министерство, което превежда текстовете й и ги разпраща по всички легации по света. Един от професорите в Уелингтън пише: "Можах да чуя многобройните сказки на една българка. България - с нейната слава на велико минало, златната епоха на цар Симеон, тъмното робство, борбата за Освобождението, възхода и пр., тя е всичко, в което диша благородството на българина!"
"Видях света и се връщам в България с още повече любов. С какво нетърпение очаквам да спре параходът във Видин. България - когато срещам тая дума в някоя книга или вестник, струва ми се, че не съществува по-красива страна на Земята. Светът е красив, но чужд. Там цветята не издават същия аромат, птичката не пее със същия глас, там няма нашата Розова долина и кръшни песни в ранно майско утро. България, колко хубава си ти!", пише в своите спомени Анка Ламбрева. Годината е 1929. Пътешественичката започва своето завръщане към дома, но го прави отново по уникален начин. Вместо да се върне по стария път, тя потегля в обратната посока. Спира на островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис, Ванкувър, към Торонто и вижда дори Ниагарския водопад. Преминава Канада от запад на изток, после достига източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се озовава в Англия. През същата тази година Анка става
- първата жена в света, прелетяла със самолет над Ламанша
От Париж с влак заминава за Германия, а оттам с параход по Дунав. През зимата на 1930 г. стига до Видин и продължава към любимото Карлово. Там започва да разказва на местните за всичко, което е видяла в другия край на света. Подплатява историите си със снимки. Карлово обаче не успява да задържи задълго свободолюбивата и жадна за знания и пътешествия душа на Анка. Тя потегля на своето второ околосветско пътешествие, обикаля 42 държави, успява да научи 7 езика, преподава уроци по френски и английски, помага за създаването на болници и училища и навсякъде разказва за непознатата България, която има славно минало, прекрасен климат, гостоприемни хора и вкусни плодове. Нейните сказки за Страната на розите се слушат с голямо внимание. Язди кон и кара мотоциклет, чувства се еднакво добре както в самолет и влак първа класа, така и на гърба на камила.
Прелюбопитна е
- срещата на Анка с легендарния борец Дан Колов
Годината е 1933, а в Столицата на любовта се провежда голям турнир по кеч. Една вечер, докато води поредната схватка, Дан Колов забелязва, че на ринга се е качила млада жена в българска носия, която му поднася букет от рози и му пожелава успех. Дан Колов побеждава всички свои противници, но финалът му се излъпзва заради болест. Втората световна война заварва Анка в Иран.Нейните приятели, с които е там, я убеждават да се откаже от българското си поданство и да осъди държавата си. "Аз съм българка и не мога да съдя родината си!", казва Анка. Поради това е
- заточена в лагера "Мио-Мие" в Ливан
Там изпод перото й излизат стихове, предимно посветени на България, както и поемата на френски "Зад бодливата тел". Успява да убеди началника на лагера да бъде открита и оборудвана болница, в която лекува болните и ранени пленници. Така се запознава с бъдещия си съпруг - персиеца Райян Ахмад Дин, който е докаран ранен в лагера. Двамата са освободени през 1943 г., а при завръщането им в Иран нейният персийски принц й подарява 3 села в знак на почит. Анка насочва енергията си към благоустройство на тези места. Благодарение на нея са прокарани нови водоснабдителни системи, построени са болници, училище и културен център. Продължава с просветната дейност за българските културни ценности и история. Двамата с Райян Ахмад Дин осиновяват момче, наричат го Килмарс и не спират да пътуват. От 1957 до 1964 посещават Ливан, Сирия, Италия, Швейцария, Китай, Япония, Цейлон, Виетнам, Австралия, Нова Зеландия, Таити, Фиджи и Самоа. В края на 60-е години Райян Ахмад Дин почива, а Анка се завръща в родината си. Дарява материали и снимки на Окръжния държавен архив в Пловдив и на Историческия музей в Карлово. Нейните великолепни пътеписи и есета, книгите й "Карлово и карловци - от 1877 г. до днес", "Из моята околосветска обиколка. Царицата на Южните морета" и албумите с красиви фотоси на екзотични страни и непознати хора предизвикват истинска сензация.
Анка Ламбрева си отива от този свят на 18 февруари 1976 г. на 81 годишна възраст. Нейната последна воля е да бъде погребана в Карлово до своите родители.
Това е животът на първата българка, обиколила света. Нейният порив за знание и стремеж към непознатото са пример, който всеки може да последва. И не само в желанието да пътуваме и да откриваме нови хоризонти, но и в това, че и където и да отидем - да не забравяме корените си, както и да разказваме за България. Защото рано или късно ще се завърнем и ще поискаме да положат тялото ни до тези на родителите ни. Както направи Анка Ламбрева.
След критиката от САЩ, Бойко Рашков се изцепи за арес...
Възраждане видя как да се пазим от високи цени на хра...
Шефовете на НАП и Митници се похвалиха с по-тлъста пи...
Земеделският министър обяви старт на акцията срещу сп...
НДСВ на среща с представители на бизнеса във Велико Т...
Гешев обсъди в Брюксел борбата със зловредното руско...
Борис Анзов: Развитието на туризма е основен приорите...