Задълбочаващата се криза в Украйна продължава да бъде в центъра на общественото внимание. Как и защо започна тя, кой носи основната вина за кървавите събития там, дали последните избори ще променят нещата, какво е мястото на България в този геополитически пъзел? Отговор на тази въпроси потърсихме от проф. Нина Дюлгерова от Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", известен специалист по историята и икономиката на евразийския свят.
- Проф. Дюлгерова, ще се постигне ли, макар и трудно, консенсус между враждуващите сили в Украйна, или вече се проля твърде много кръв?
- Ситуацията в Украйна не беше създадена, за да се постигне бързо и безпроблемно консенсус между враждуващите сили. Бързото решаване на украинския проблем ще обезсмисли милиардите долари, които се хвърлиха през последния близо четвърт век, ориентирани към дестабилизацията на ключова зона в Европа-Евразия. В по-далечно бъдеще ще се постигне някаква форма на диалог, която винаги ще бъде на ръба на конфликта. Това е гаранция за тлеещ конфликт, който в необходимото време може да бъде възобновен. Украйна влезе в един нестабилен, изпълнен с много насилие и жертви период от своето съществуване. Сега се събират плодовете от дългогодишното промиване на мозъци, както и възраждането на бандеровската психика, терминология и жестокост с точно определени приоритети - унищожаването на руснаците и евреите и всички, които са срещу нас. Независимо от пропагандата на официален Киев, която повтаря до безкрайност за вината на Русия за ситуацията в Украйна, не може да се отрече основният факт. Сегашната власт започна "антитерористичната" война срещу собствения си народ на изток. Използването на термин от международната лексика по отношение на собствения си народ елиминира всякаква възможност за оправдание на действията на официален Киев. Тези дни се появи надежда, че има съгласие от Русия и Украйна за пътна карта за решаването на украинския казус. Това като изказано желание е добре, но последните месеци доказаха, че това не е достатъчно. След всяка постигната договореност неизменно следваше ескалация на насилието.
- Какво отражение ще имат резултатите от президентските избори на 25 май върху обстановката в страната?
- За пореден път се отчете постигната политическата договореност с повторени декларации за дипломатическо решение на украинския въпрос. Президентските избори няма да решат проблема. Самият факт, че Киев не може да контролира територията, предопределя отсъствието на гаранции за демократичен избор, както и възможностите за по-нататъшното стабилизиране в политически и икономически план на държавата. За съжаление процесите в Украйна много бързо я превръщат в черна дупка, в която потъват милиарди долари, които категорично не са ориентирани към решаване въпросите на украинското население. Колко от обявените от няколко месеца насам милиарди, декларирани от САЩ, ЕС и различни международни банки, ще постъпят в украинските институции, е друг въпрос. Практиката е доказала, че пропастта между изявленията и тяхното осъществяване е огромна. По отношение на Украйна това е заложено в плана на нейното унищожаване като държава, който в момента е в пълен ход.
- Кой е виновен, за да се стигне до сегашното критично положение? Наистина ли става въпрос за един нов глобален сблъсък между Русия и САЩ?
- Всички повече или по-малко сме привърженици на теориите за световната конспирация. Доколко това може да се приеме за вярно, е друг въпрос. Проблемът с Украйна обаче има предистория, която предопределя и продължаващия сблъсък между двете бивши суперсили от биполярното противопоставяне, завършило преди четвърт век. Сега ситуацията е коренно различна. В 2014 г. светът е друг. Това означава, че в този многополярен свят, където политическата фрагментация е съществена част от променящото се геополитическо пространство, е невъзможно да приемем, че това е глобален сблъсък между Москва и Вашингтон. Ситуацията е много по-сложна и многовекторна. Украйна е част от плана на победилия в края на ХХ век Запад за разграждането и унищожаването на врага в лицето на бившия Съветски съюз. Това е вторият опит след т.нар. цветни революции, които завършиха неуспешно след близо десетгодишни експерименти в опитите за русофобска риторика и твърд прозападен курс. Съществената разлика между "цветните революции" и сегашния пореден опит за дестабилизиране на постсъветското пространство е увеличаващият се брой на жертвите и засилващото се насилие. Назад във времето останаха оранжевите знамена и други атрибути, отбелязващи победилите русофоби. Сега борбата е на живот и смърт и това вече е битката за физическо оцеляване, но в защита на православието и славянството. Това е война, която се води от столетия и която за пореден път влиза в периода на ескалация. ХХ век премина под знака на идеологиите, но след техния крах на преден план отново излиза идеята в защита на етноса и религията. Принципът на Римската империя "разделя и владей" отново е в ход. Играта е в центъра на Европа, което превръща европейските общества в принудителен участник в разразилата се геополитическа война, в която дистанционно се управляват марионетките в Киев, но реално загиват украинци от запад и от изток. Те са заложници на война, която не е тяхна, но са принудени да я водят с фалшивата надежда за оцеляване.
- Как ще се отрази всичко това на българите в Украйна?
- Терминът украинци включва в себе си многонационалното и многоконфесионално общество, от което се състои украинското общество. Българите са част от него, което означава, че то ще понесе позитивите, но най-вече негативите на процесите, които в момента протичат в Украйна. Надеждата им е, че тяхната прародина България ще им помогне. Те имат варианти за разлика от много други националности. В България управляващите нееднократно декларираха, че има план, по който ще могат да реагират на ескалацията на ситуацията не само с оказване на хуманитарна помощ на българите там, но и с идеята за тяхното приемане в границите на българската държава. Кое от всички тези декларации и планове ще се осъществи, е проблем с много въпросителни. Бъдещето ще покаже дали българските власти ще бъдат подложени на изпитанието да изпълняват обещанията, които фигурират в обявените от тях намерения и планове.
- Събитията направо взривиха старите русофилски и русофобски страсти у нас. Наясно ли е обществото ни с реалната действителност?
- Кое общество е наясно с реалната действителност в Украйна. Живеем в информационен век, в който пропагандната машина е в пълен ход. Нещо повече - присъствието на огромното количество източници в публичното, но най-вече във виртуалното пространство, понижават степента на достоверност. Това дава възможност за засилване на противопоставянето в българското общество на позната база "за" и "против" Русия. Разликата е в това, че сега има конкретна ситуация, която не е много ясна, но дава възможност да се коментира от изтърканите през годините позиции. Сега ситуацията е коренно различна, но отношението, лексиката и голяма част от аргументите се повтарят, а това води до загубване на реалността. Връщане в старото русло на обществено противопоставяне в България не обяснява, а напротив, замъглява обясненията за настоящите и бъдещите процеси в региона. Може би това е идеята, ориентирана не само към политическа и икономическа дестабилизация, но и към социална несигурност и фрагментираност. Отсъствието на консолидация е сигурен гарант за управление на обществото в нужната за задкулисните кукловоди посока.
- Какви рискове крие едно изостряне на конфликта за самата България - и във военнополитически, и в чисто икономически план?
- Последствията няма да са добри, тъй като идеята е да се дестабилизира една голяма геополитическа територия - Европа и Азия. България е част от този регион, външна граница на ЕС, което предопределя засилването на тези процеси, които се наблюдават през последните години - политическа нестабилност, икономически регрес, социално напрежение и отсъствието на модерно военно оборудване, което да гарантира сериозен отпор на външен враг. Като се абстрахираме от контролирания като цяло информационен поток, който ни залива, ще разберем тъжната истина, че демагогията не може да заличи отсъствието на работещи институции с компетентна и защитаваща държавните интереси администрация, както и отсъствието на действащи закони, независимо че поредният парламент "кове" нови закони и допълва и видоизменя стари.
Въпреки тези негативни тенденции България ще оцелее. Както и борещата се за своето съществуване Украйна. Но не тази на "Десния сектор", а на украинците, защитаващи своя живот и правото си на съществуване в държава, в която всички етноси и религии са равнопоставени и защитени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
