Тази случка, която не е избледняла в съзнанието ми вече толкова години, в случи в един от онези дни, когато "въздухът трепери", /да ме прости класикът за плагиатството/ наелектризиран от родолюбиви чувства.
- "Тате, имам много трудно домашно, ще ми помогнеш ли?", попита още от вратата омърлушена невръстната ми дъщеря.
- "Какво му е толкова трудно?
- "Трябва да отговорим на литературния въпрос - "Предателство ли е да подсказваш?"...
- "Наистина е трудно...", съгласих се аз и изругах наум амбициозната им до глупост учителка.
- "Значи ще ми помогнеш?", улови се с надежда за съгласието ми щерката.
- "Напротив, и аз се затруднявам...", дадох заден. Предлагам ти да отговориш с едно изречение: "Да подсказваш не е предателство...", на моя отговорност.
- "Но, тате, другарката ще ми пише чиста двойка", почти изплака дъщеря ми.
- "Е, какво толкова, ще я поправиш...", опитах се да омаловажа задаващия се скандал и в училище, и вкъщи.
До вечерта дъщеря ми още няколко пъти се опита да си напише домашното с родителска помощ, но аз и майка и останахме непреклонни. И със свито сърце зачакахме развоя на събитията.
Както се очакваше, дъщеря ми се върна с двойка в тетрадката и забележка - "баща ти да дойде утре в училище..."
"Абсурд, утре съм в командировка!", опитах се да изклинча, но детето ревна и аз си съгласих на досадното посещение, което сам си изпросих.
На другия ден се запътих към школото с намерение да изслушам миролюбиво урока по възпитание на другарката К. Тя ме подхвана обаче още от вратата.
"Сериозно ли мислите, че да подсказваш не е предателство?"
"Съвсем сериозно...", постарах се да не влизам в тона и.
"Днес ще подскаже, утре ще препише, вдругиден ще открадне - и пътят към ДПС /б.м. детска педагогоическа стая"/ и комисията за противообществени прояви на малолетни и непълнолтени е широко отворен...", описа ми пътя на падението на подсказвача другарката К.
"Ако подсказвачът е предател, как да наречем тогава истинските предатели - на Левски, на Ботевите четници, на Бенковски...", попитах почти плахо, както биха попитали обърканите и ученици.
" Убийци...", имаше железен отговор другарката К.
"Аха, значи предателството е на степени...", рекох проумял сбърканата и логика.
„Ще подмина иронията ви...“, вдигна обидена брадичка другарката К. И даде да разбера, че разговорът е приключил.
Защо припомням тази емблематична за онова време случка? Защото 30 години след края на комунизма бедното ни и на истински събития Отечество отново е залято от грандомански напъни на патриотарство.
.От Лакатнишките скали спуснали 40-метрова мартеница, аплодирана от десетки деца и възрастни от съседните села.
.250 деца, облечени в бяло и червено, „изплели жива мартеница“
.750 първолаци рецитирали в хор „Аз съм българче...“
. Враца подарява 2000 знамена на жителите на града.
. В любимата ми Стара Загора вече пета година на 3 март войници и граждани носят над главите си като на жертвена клада 300-метров трикольор до най-високия връх в битката за града преди 141 години – мемориалния комплекс „Самарско знаме“.
Това са само няколко случая на сбърканата логика - „колкото по-внушително – толкова по-истинско“.
За такива случаи народът има една много вярна приказка: „Празното думка силно“. Тя се отнася за тъпана, но важи за всичко и всички, които крещят или се навдигат на пръсти, за да ги забележим.
Прочее, Честит празник!
И ако ви се намира един трикольор, може да е и метър на метър, развейте го над портата си или на входа на кооперацията.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
