Само седмица преди православния Великден българите празнуват Цветница. Този ден бележи началото на най-скръбната, но и най-наситена с духовни послания седмица в живота на вярващия християнин – времето, в което Христос приема страданието и кръстната смърт, за да изкупи греховете на човечеството и чрез своето възкресение от мъртвите да му дари надеждата за спасение.
Според евангелските текстове Христос влиза на ослица в Ерусалим, посрещнат от хората с маслинови, палмови и лаврови клонки, приветстван с възгласи "Осанна".
На Цветница в храмовете българите държат в ръцете си осветени върбови клонки, по аналогия на палмовите клонки – вайи, с които е бил посрещнат в Ерусалим Исус Христос. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве.
А на сутринта според старите български обичаи над портите на всяка къща се закачва върбов венец. В различните български региони Цветница се нарича също Връбница или Вайя, а също и Куклинден. На празничната трапеза се разрешава риба, но основното са постните ястия. На много места се правят и питки във формата на цветя.
На днешния празник с решение на Светия синод в храмовете у нас няма да се раздават върбови клонки.
Носенето на лични предпазни средства и спазването на дистанция са задължителни за богомолците, които ще излязат за празничната служба. За реда ще следят органите на МВР и доброволци. Националният кризисен щаб апелира към хората в днешния празничен ден да се помолят от домовете си.
Цветница е празникът с най-много именници у нас - над 367 000 души. От тях жените са 283 000, а мъжете - 84 000, показват данните на националния статистически институт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
