Има ли вече яснота с какви средства и от кои еврофондове ще бъдат финансирани проекти от транспортната ни инфраструктура през следващия програмен период до 2020 г.? Ще отпусне ли Брюксел пари за довършването на автомагистралите "Струма" и "Хемус" и за изграждане на скоростен път към Дунав мост-2 между Ботевград и Видин? Ще бъде ли осигурено финансиране за изпадналия от сегашната ОП "Транспорт" проект за подобряване на корабоплаването по река Дунав между Батин и Белене и за разширение на метрото? С тези и други актуални въпроси се обърнахме към зам.-министъра на транспорта, отговарящ за проектите, финансирани от еврофондовете, Петър Киров.
- Г-н Киров, имате ли вече яснота кои проекти от транспортната инфраструктура ще бъдат включени в следващия програмен период и с какви евросредства ще бъдат финансирани те?
- Към момента имаме предварителни разчети за прогнозния бюджет на ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура 2014-2020". Това, което знаем, е, че по Кохезионния фонд ще разполагаме с 963 млн. евро, а по Европейския фонд за регионално развитие - с малко над 207 млн. евро. Ще разчитаме и на техническа помощ за т. нар. мек тип проекти - за анализи и подпомагане на работата на управляващия орган и на бенефициентите, с около 37-38 млн. евро. Освен това ще разчитаме и на новия инструмент за европейска свързаност, по който ще разполагаме с бюджет от около 380 млн. евро. Особеното е, че този нов финансов инструмент ще бъде директно управляван от Брюксел.
- Значи общо към 1,587 млрд. евро?
- Да, като искам веднага да уточня, че всички споменати цифри са по цени от 2011 г. В края на ноември окончателно бяха приети базовите финансови регламенти на ЕС за следващия период, което означава, че след актуализация посочените суми ще станат малко по-високи.
- Кои проекти ще бъдат финансирани с евросредства от Кохезионния фонд?
- Това е фондът, от който се финансират основните трасета по трансевропейската транспортна мрежа. България трябва да ликвидира всички "тесни" места от основната мрежа до 2030 г., а от съпътстващата - до 2050 г. Наш основен стремеж за следващия програмен период е да довършим започнатите основни трасета. През сегашния изцяло модернизираме жп линиите Пловдив - Свиленград - турска/гръцка граница и Пловдив - Септември. През следващия ще се стремим да модернизираме линията София - Септември - с пари от Кохезионния фонд, а от "Европейска свързаност" - от София до Драгоман.
С пари от Кохезионния фонд ще се финансира и Фаза 2 от рехабилитацията на жп линията Пловдив - Бургас, която включва отсечката Пловдив - Михайлово, както и изграждането на системите за сигнализация и телекомуникация на цялото трасе Пловдив - Бургас. Въвеждането на интелигентни транспортни системи увеличава капацитета и подобрява безопасността на движението. Тежкият жп инцидент в Испания неотдавна се случи именно в участък, в който системите не са били приведени в съответствие най-високите стандарти за безопасност.
Тъй като разглеждаме транспортната инфраструктура в цялост, благодарение на тези проекти ще повишим конкурентоспособността на пристанище Бургас - не само на държавното, а на всички портове в Бургаския залив. След което те ще могат да обслужват адекватно част от външнотърговския стокообмен на Сърбия, а след модернизацията на линията София - Кюстендил и на целия Коридор 8 - и на Македония.
Към всичките тези проекти, финансирани по Кохезионния фонд, логично се връзва и довършването на жп линията Карнобат - Синдел. Тя е разклонение на Коридор 8 към Варна и заедно с останалите жп проекти може да бъде определена като жп магистрала "Черно море", тъй като ще свърже Варна с Бургас и новия тунел под Босфора. Веднага искам да отбележа и проекта за рехабилитация на жп линията Русе - Варна и изграждането на интермодални терминали във Варна и Русе. По сегашната ОП "Транспорт" тече конкурс за проектиране на интермодалния терминал в Русе. Предвиждаме със средства от новообособения фонд "Растеж и региони" в рамките на държавния бюджет да се финансира проектирането на интермодален терминал във Варна. Неговото изграждане ще се свърже с изместването на порт Варна-Изток в Максуда, където ще бъдат изградени терминали за обработка на контейнери и зърно плюс нови товарна и пътническа гара. Очакваме тези амбициозни проекти да привлекат много транзитни товари от и към Централна Европа.
- През дунавските ни пристанища?
- Да, като за целта трябва да подобрим условията за корабоплаване в българо-румънския участък на р. Дунав.
- Говорите за блокирания проект "Батин - Белене", който трябваше да се финансира по сегашната ОП "Транспорт"?
- Да, и който придоби лоша слава поради проблемите, на които се натъкна.
- От румънска страна.
- Така беше. Хубавото е, че сега установихме много добри контакти с румънското транспортно министерство. Предвиждаме да финансираме проекта по новия инструмент "Европейска свързаност", по който очакваме 380 млн. евро по цени от 2011 г., от които 60 млн. евро ще са именно за "Батин - Белене". Ще бъдат идентифицирани най-проблемните места по реката, върху които ще се съсредоточим. Проектът предвижда изграждане на брегови съоръжения, които да насочват течението така, че да изчиства и поддържа фарватера.
- С останалите 320 млн. евро по "Европейска свързаност" кои проекти ще се финансират?
- Два проекта в областта на железопътния транспорт. Единият е рехабилитацията на жп участъка Видин - Медковец с цел подобряване на жп връзката с моста Видин - Калафат. Вече има заявен интерес от наши жп превозвачи да возят през него товари. Вторият е жп участъкът София - Драгоман, с който ще довършим модернизацията на жп връзката на Сърбия с Турция и черноморските пристанища. Това са и основните проекти в жп транспорта, които ще се финансират със средства от ЕС.
- Вярно е, че Брюксел определи като приоритетни жп проектите, но няма ли да осигурите средства и за довършване на автомагистралния пръстен на България?
- Вече са изградени автомагистралите "Тракия" и "Марица" - почти, а от "Струма" - 1-ви, 2-ри и 4-и лот. Затова сега ще се съсредоточим върху най-тежкия лот 3 на "Струма".
Ще търсим възможности и за освобождаване на финансов ресурс за изграждане на скоростния път Ботевград - Монтана - Видин. Разчетите показват, че трафикът през Дунав мост-2 е 3 пъти по-голям спрямо предварителните разчети, затова е необходимо ускорено да модернизиране пътната инфраструктура към него. Не бива да забравяме, че Северозападна България е най-бедният регион у нас и в ЕС, така че изграждането на скоростен път там ще е от голямо значение за подобряването на икономическото развитие на региона.
По инструмента "Европейска свързаност" предвиждаме и вече водихме предварителни разговори в Брюксел, където получихме добри индикации за финансиране изграждането на магистрала "Калотина" до Драгоман. Там ще можем да разчитаме на около 42 млн. евро еврофинансиране, които ще са около 85% от индикативния бюджет на проекта.
- Ще осигурите ли евросредства за метрото?
- Разбира се, приоритетен проект през следващия програмен период остава и метрото. За него ще привлечем малко над 200 млн. евро по Европейския фонд за регионално развитие. С тях ще финансираме централния участък от третия метродиаметър, който е най-тежък и най-скъп, тъй като пресича подземно центъра и прави връзка с двата сегашни метродиаметъра. Ще бъдат изградени 9 метростанции - от Малък градски театър зад канала до жк "Славия", плюс депо в "Земляне". Цялата стойност на проекта е около 320 млн. евро, като за останалите 120 млн. ще търсим варианти за привличане на допълнителни средства от бюджета или на кредити. От Фонда за регионално развитие ще продължим да финансираме и развитието на интелигентните транспортни системи.
За съжаление инвестициите, необходими за подобряване на транспортната инфраструктура, далеч надхвърлят разполагаемия ресурс в оперативната програма. В постоянен контакт сме с Централното координационно звено и с експертите на вицепремиера Зинаида Златанова, като стремежът ни е да постигнем добър баланс между отделните оперативни програми. Целта ни е ОП "Транспорт", която е с най-добра проектна готовност и с най-висока възможност да усвоява европейски средства, да бъде финансиране по възможно най-адекватен начин. В постоянен диалог сме и с Министерството на финансите с цел максимално да увеличим националното съфинансиране, така че да можем да реализираме възможно най-голям брой проекти през следващия програмен период.
През следващия програмен период ще търсим ребалансиране на програмата по отношение на търсенето на по-голям брой бенефициенти. За първи път ще имаме проекти, макар и не инвестиционни, в областта на авиацията - за подобряване на качеството на аеронавигационното обслужване и подобряване на екологосъобразността на авиотранспорта.
Изобщо за следващия програмен период имаме много добра проекта готовност. Имаме индикативен списък с проекти по всички приоритетни оси, така че в момента, в който стане ясен бюджетът на оперативната програма, ще я изпратим в Брюксел за одобрение.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
