-Г-н Петров, какви са новините след днешните (вчерашните -бел.ред.) консултации при президента Росен Плевнелиев?
- Новината е, че бихме се радвали на програмно правителство, но според политическата ситуация в парламента, това е трудно осъществимо.
- Референдумът на бившия ви колега Слави Трифонов беше внесен в парламента. Каква смятате, че ще бъде неговата съдба – кой може да го внесе – ГЕРБ, Патриотите, вие?
- Нормалната процедура е, след като има референдум и е в НС, той да бъде внесен за гласуване в пленарна зала и след това да се пристъпи към законодателни промени в Изборния кодекс. Това е нормалната процедура, която би довела до разумни промени. За мен волята на хората е ясна – те искат мажоритарна избирателна система. Политическите партии обаче имаме една огромна вина – не направихме нужния дебат преди гласуването на референдума, не бяха взети предвид мненията на експерти по конституционно право, по избирателно право. Опасявам се да не би хората да очакват, че Пепеляшка в полунощ ще се превърне в принцеса, а тя да се превърне във Франкенщайн.
- Ако бяхте участвали в написването на въпросите за референдума, какво бихте променили?
- Всеки дава мнение, затова казвам, че е нужна такава широка среща с участието на хора от Инициативния комитет, бих се радвал и Слави Трифонов да се включи. Наистина всеки има мнение по въпроса – от шофьора на такси до видните политолози. Много експерти, с които съм разговарял, казват, че при такъв вид гласуване е абсурдно да има мажоритарни райони и в чужбина. Кой мажоритарен район зад граница представлява – да речем българите са мажоритарен район в Измир? Или ще има представител на българите от Истанбул или от Оклахома, или от Ню Йорк. Малко е странно. Пак казвам – опасявам се да не би в желанието си да изпишем вежди, да не избодем очи. Знаете ли до какво може да доведе това? Да речем, избираме парламент по мажоритарна система и той се оказва същият или по-лош от сегашния. Тогава хората може да поискат парламентът въобще да го няма. Ще тръгнем към президентска република. Разбира се, аз съзнавам и предимствата на мажоритарната система - в парламента би следвало да влязат депутати, които са разпознаваеми, с повече качества, тясно свързани със своя район. Ако хората мислят, че партиите няма да имат силни кандидати, че те няма да властват и в следващия парламент, ще се разочароват.
- Готови ли сме за мажоритарен вот? Няма ли той да вкара в парламента само големите партии и местните феодали?
- Като наблюдавам процесите в света, те показват, че върви бунт срещу елитите, доколкото в България може въобще да се говори за наличието на елит. Според мен никой не знае отговора на въпроса какви хора ще вкара в парламента мажоритарният вот. В него може да се появи някой нов, съвсем антисистемен играч. Не съм убеден дали големите партии съвсем ясно претеглят плюсовете и минусите на мажоритарната система. Но не това е важно. Важно е да бъде удовлетворена волята на хората, които гласуваха на този референдум. 12 000 гласа не му стигнаха, за да стане задължителен. Важно е законът, който ще се сътвори след това, избирателният кодекс да е такъв, че да не вкарат държавата и обществото в тупик, от който няма излизане.
- Във Великото народно събрание през 1990 г. от 200 мажоритарно избрани депутати 194 бяха от БСП, СДС и ДПС. Може ли това сега да се повтори и не е ли това голямата опасност?
- Сегашната политическа система безспорно ражда нестабилност. За последните пет години ще има шесто правителство - три служебни и три избрани. Системата може би наистина се нуждае от промяна. Хората го казаха ясно на референдума. Но нека тази промяна бъде разумна, нека към нея се подходи отговорно, защото пътят към ада е постлан с добри намерения.
- Има ли шанс този парламент да излъчи правителство?
- Много бих се надявал това да се случи. Но съм силно скептичен.
- А възможно ли е при положение, че ГЕРБ и БСП заявиха, че ще върнат мандата и няма да подкрепят кабинет? А те общо имат 122 депутата.
- Да, простата сметка показва, че това е невъзможно. Сборът на депутатите на двете най-големи парламентарни партии е 122, което показва, че на практика е невъзможно да има правителство без тяхна подкрепа. Така че държавата уверено върви към предсрочни парламентарни избори. И колкото бързо те се проведат, толкова по-добре. Периодът на нестабилност никак не е за препоръчване. Опасявам се и от нещо друго - политическата нестабилност може да продължи и след парламентарните избори в зависимост от това какъв е съставът на парламента. Може да се окаже, че той трудно може да излъчи кабинет. Опасявам се, че можем да влезем в спиралата на множество предсрочни избори, които ще спънат развитието на България. Да вземем за пример европейската страна с най-много избори - това е Италия. Да, но италианската икономика е несравнимо по-силна от българската. И там развитието на държавата не зависи толкова от политическата власт. Ние сме страна с все още крехка демокрация, минахме през много трудности в последните години, за мене честата смяна на правителства убива възможността за развитие на страната. Ето и сега - това правителство, което има ръст на икономиката, има финансова стабилност, си отива. А когато има правителство без ясна политическа отговорност в страна настъпва безвремие.
- Да се върнем към изборите - с какво спечели Радев - анти вота към Борисов или с подкрепата на БСП?
- Радев спечели с това, че президентските избори са мажоритарни избори, че една фигура която не е част от политическия елит се противопостави на фигура от политическата класа. И затова хората го избраха. А и като цяло неговата кампания беше по-добра, той се справи по-добре и с телевизионните дебати, което е много важно, Аз много съжалявам за това, което се наложи да изпита Цецка Цачева. Тя не заслужаваше това, което се изля срещу нея.
- Трябваше ли Борисов да обвързва оставката си със загубата на Цачева? Грешка ли беше това или премерен ход в бъдещето?
- Ще използвам клишето "времето ще покаже". Но при този резултат на изборите аз си представям какво щеше да се случи в парламента. Всеки ден щеше да се повтаря, че политическата ситуация е променена, че Борисов не може да носи повече политическата отговорност, че избирателите ясно са показали че искат промяна. Оставката на г-н Борисов, ако използвам военен термин, е стратегическо отстъпление.
- Как да се коментира активността на прокуратурата в момента?
- Аз съм в законодателната власт и не би трябвало да коментирам работата на прокуратурата. Но все пак бих казал - на българина няма угода. Когато прокуратурата не работи казваме защо не работи, какво правят по цял ден. Когато пък работи, казваме какво става тука, защо така се активизираха? Смятам, че е нормално органите в държавата да работят по обичайния си начин. Лошото е, че в медиите властва една презумпция за виновност. Такава презумпция на виновност и имало само в Съветския съюз по времето на Вишински. Ние ги съдим още във вестника и по телевизията. А забравяме, че всеки е невинен до доказване на противното.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
