От декември 2013 УНИЦЕФ и Пощенска банка се борят в тандем за една кауза - най-добър старт за всяко дете.
Само за три месеца клиенти, служители и приятели на трезора са дарили над 180 000 лв. за инициативата. "Стандарт" също подкрепя благородната кауза като медиен партньор на "Най-добър старт за всяко дете".
Днес ще ви разкажем историята на една жена, която е сред двигателите на кампанията. Нуртен Ахмед е медицинска сестра към Центъра за майчино и детско здраве, подкрепен от УНИЦЕФ и Пощенска банка в Шумен. Живее със семейството си в Нови пазар и е майка на 2 деца. Когато се присъединява към екипа на центъра през 2010 г., Нуртен вече има над 10 г. опит като медицинска сестра и в работата с деца.
-----------------------
"Виждам голи, гладни деца, които живеят в ужасни условия, виждам безпомощност". В света на Нуртен Ахмед всеки ден е една победа на живота, която тя печели с щедра усмивка и силна ръка. Офисите на Семейно-консултативния център и Центъра за майчино и детско здраве в Нови пазар са й като втори дом. Обича семейството си, приключенските романи и белия цвят.
Научено от УНИЦЕФ
Чела съм някъде, че най-дългото пътуване започва с една малка крачка, моята беше, че избрах УНИЦЕФ. Получих обучение, което разшири хоризонта ми и промени гледната ми точка за много неща. Работя предимно с рискови групи. Те нямат достъп до каквито и да е услуги - здравни, образователни, социални... Това са капсулирани общности, трудно се допускат външни хора. Без значение какъв е казусът: рискова бременност, проблеми с кърменето, насилие, неглижиране на деца или отклонение от поведението, нужни са подходи. За по-тежките случаи получаваме насоки от УНИЦЕФ под формата на супервизии (поглед отвън на работа ни), защото в крайна сметка става дума за човешки съдби. Моята задача, както и на екипа, с който работя, е да помогнем на семейството и най-вече на майката да вземе правилните решения. Ние сме естествената бариера да има по-малко изоставени деца - основна цел на УНИЦЕФ.
В действие
За 3 г. Наредба 26 е единственото, което държавата е направила за неосигурените бременни жени. И тя позволява само един преглед. Това е. В Центъра за майчино и детско здраве се проследява цялата бременност, правят се консултации с гинеколози, подготвят се документите за социално подпомагане. Освен това се консултират семейства с деца до 3 години. Помага се за създаването на добри родителски практики. Прави се всичко в интерес на семейството и детето. Но и ние имаме някакъв лимит на действие и тогава започва битката с различните институции. Дори не съм предполагала колко закони има, които могат да те улеснят, ако искаш да работиш. Трябва само да си гъвкав.
Актуални теми
Наблюдавала съм раждане като студент. Още тогава ме смути фактът, че изкъпаха новороденото и го отделиха от майка му. Сега, особено след като съм минала и аз през това, знам, че е грешка. Първият контакт е много важен, най-вече за кърменето. Адаптираното мляко, с което го хранят в родилния дом в началото, прекъсва най-естествената връзка, а в кърмата има много жизненоважни съставки - имуноглобулини, витамини - много е хранителна. Понякога обаче и самите майки не искат да кърмят децата си. Особено ако са непълнолетни, в ромските общности се случва често. Те прескачат много важен етап от живота си - от деца стават майки, без да са съзрели като жени, и кърменето им идва в повече. Тогава не настояваме, изчакваме родилката сама да го пожелае.
Има много вредни практики, които пречат на първия контакт. Детето започва да разпознава гласа на майка си още в корема й, пълноценното общуването е важно тогава, а повечето го пренебрегват. Новороденото вижда само на 30 см, и то в черно-бяло, това не означава, че не му липсва внимание. Има и друг момент, бащите, особено в затворените общности, смятат, че гледането на дете е женска работа. Опитвам се да променя това, стимулирам семейството чрез детето: "Колкото повече се занимавате с него, толкова по-умно ще стане и един ден ще ви помага". Каквото и да ми видят очите, а те са видели много, нямам право да съдя родителите. Моята задача е да им покажа как да си гледат детето - 1 забележка, 5 поощрения.
Емпатия
Понякога ми е трудно да премълча, особено когато видя болка в очите на дете, но се опитвам да се поставя в ситуацията и да променя гледната си точка, за да намеря сили да бъда полезна и да спасим още едно семейство. Имам стабилен екип зад гърба си, мотивираме се взаимно. Иначе като те хване страхът за гърлото, блокираш. Скоро имах случай, който ме разтърси. Майка без образование, баща - наркоман. Сигналът беше подаден в подкрепа на новороденото, защото беше недоносено. Като отидохме на мястото - отвратителни условия на живот, системен побой над майката, никакви средства, личната й карта беше заложена в магазина заради дългове. Успяхме да я убедим да се премести при родителите си, но и те не я искаха много и тя направи опит за самоубийство. Още чувам сирената на линейката, много се изплаших тогава. След като се възстанови, се върна при насилника си. Историята все пак завърши с хепиенд - мъжът замина да работи извън България, а ние продължихме връзката с майката и детето.
Поглед назад
Нищо не ми е чуждо. Израснала съм в патриархално семейство, в известна степен капсулирано - традициите вкъщи се спазваха много строго. Завърших 8 клас и баща ми забрани да уча. Живеехме на 6 км от Нови пазар, притесняваше го, че ще пътувам всеки ден сама. А аз толкова исках да уча. Помогна учителят ми от основното училище. Той се обърна за помощ към кмета на селото и двамата успяха да убедят баща ми. С медицинския институт също беше ходене по мъките. Записах се тайно и след като ме приеха държавна поръчка, вече беше късно за отбой. Имам син и дъщеря и искам те да учат, не бих ги спряла за нищо на света, образованието е трамплин и добър старт в живота.
Мисия щастливо детство
Когато се събудя, първо се питам кой ден сме и дали съм на работа. Ставам рано, приготвям закуска, дрехи, изпращам всички и ето ги моите 20 минути лично време, които изтичат като миг. Случвало ми се е в бързането да тръгна с домашните чехли, затова на работата имам резервни. Но аз обичам това, което правя. Докато мия чиниите, прехвърлям случилото се от деня, изживявам го втори път. Но колкото и да е трудно, заради децата го правя, да имат едно добро бъдеще. В България е хаос в момента, но те не са виновни и са толкова беззащитни понякога... Майка ми обича да казва, че да си родител, означава да изтръгнеш сърцето си, да го хвърлиш на пътя и да бдиш над него до края на живота си". Въпреки това си струва всяка минута след това.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
