"Да ви припомня, че демокрацията не означава да се съберат трима вълци и едно агне и да решат какво ядат за вечеря." Това народопсихологическо наблюдение произведе вчера депутатът Светлин Танчев, след като групата на Български демократичен център зрелищно се разцепи на основните си части. Очаквано съставките се разделиха на "вълци" и "овце" и възникна логичният въпрос: "Кой кого ще изяде?" Макар все още разколът да не е юридически оформен, стана ясно, че партия БДЦ /бивша "Лидер"/ се развежда с партньорите си от Земеделски Народен съюз. Двата клана попаднаха в парламента като част от конструкцията на Николай Бареков. Когато парите посвършиха, сговорната дружина се сцепи по шевовете, а гласовитият евродепутат бе низвергнат от довчерашните си авери. С поведението си групата силно затрудни наблюдателите дали се намира в опозиция, или вършее в лагера на управляващите. При редица гласувания БДЦ беше последна опора на правителственото мнозинство.
Тяхната подкрепа даде глътка въздух на ГЕРБ и те с леко сърце посрещнаха ултиматумите и напускането на ДСБ и АБВ. Танцът на динамичните мнозинства в Народното събрание досега помогна броженията да не прераснат в пълномащабна политическа криза, но за сметка на това
тотално разми политическите отговорности и мандатите
с които избирателят е пратил своите любимци да го представляват. От месец тече втората част от драмата в БДЦ, която напълно загуби ориентирите си. Земеделците на Румен Йончев и гергьовците - общо петима депутати, учредиха съвместен парламентарен съюз с прясно опозиционната АБВ на Георги Първанов и Слави Бинев от ПФ. Те дадоха заявка за създаване на нов ляво патриотичен център, който да се превърне в алтернатива на ГЕРБ. На другия бряг остана партията на д-р Красимира Ковачка, която поначало действаше в съзвучие с управляващите и им даваше рамо в критични моменти. На финала земеделците заплашиха, че ще напуснат ПГ на БДЦ, което ще означава фактически край на групата, която не би могла да съществува с по-малко от десет депутати. Ако те изпълнят заплахата си, независимите депутати в 43-ия парламент ще нараснат до 25. Обикновено такъв внушителен брой необвързаните достигат в края на мандата - например в 41-ото НС те набъбнаха до 27. На пръв поглед разпадът на БДЦ е буря в чаша вода, но следва да бъде разглеждан в широката рамка на последните центробежни процеси и с оглед на наближаващите президентски избори. След като дробенето на политическата сцена достигна своя връх,
отделни играчи взеха да призовават към фронтове и обединения
Пръв наду тръбата Волен Сидеров, който последователно покани Корнелия Нинова и Валери Симеонов да сглобят широка предизборна коалиция. Лидерът на БСП отклони офертата, но на свой ред вчера започна консултации за общ фронт срещу ГЕРБ с всички партии, които не участват в управлението. Старият майстор на коалициите Първанов започна да плете тактически съюзи по две оси - лявата и патриотичната. Очаква се съдбата на червената завера да се реши от планирания вътрешен референдум в БСП. Социалистите ще решат дали да се явят със партийна кандидатура, или да договорят номинация на единната левица. Нинова не крие, че е привърженик на обединението, но нейните съпартийци може да се окажат на различно мнение. Дори да тръгне на преговори, "Позитано" 20 ще трябва да се държи на положение като най-голямата опозиционна партия и едва ли ще допусне да им бъде натрапен човек, напуснал ги с омерзение навремето. Втората, резервна писта на АБВ е умерено патриотичната и тук място ще намерят отцепниците от ЗНС и други формации с подобен профил. Третата, отново националистическа, се оформя около Патриотичния фронт и ще постигне забележим резултат, ако не се допуснат търкания между НФСБ и ВМРО, както се получи на местните избори. По всичко личи, че малките партии е по-вероятно да се прегрупират в няколко лагера, докато инициативата за общ фронт срещу ГЕРБ на този етап е безпочвена химера.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
