Четвъртък,

Неделя на 10-те Прокажени

От: Стандарт -
240
Неделя на 10-те Прокажени
A
A
A

 

  • Неблагодарният е човек надменен, нетърпелив и ненаситен
  • Наше първо задължение е да благодарим на Бога

Свети апостол и евангелист Лука свидетелства, че когато Иисус Христос отивал за Йерусалим, минал между Самария и Галилея. Там с наболели души Го срещнали десет човека болни от проказа. Те, съгласно Моисеевия закон, стояли недалеч и със сърцераздирателни гласове молели Него, Единородния Божи Син, да ги освободи от тази, почти неизлечима дори в нашия век, болест. С всички сили викали: "Иисусе, Наставниче, помилуй ни!" (Лука. 17:13).

Тези човеци наистина били за оплакване

Живеели като осъдени на смърт, всеки момент чакали своя земен край. Те вече не очаквали нищо от човеците и тяхното лечебно изкуство. Подобно на праведния Иов и те били изоставени от роднини и приятели. Всеки ден наблюдавали как болестта разяжда телата им. Смъртна сянка бавно се спускала над тях. Спомняли си думите на Иов: "Кога ще стана? А нощта се привлича, и аз се обръщам, докле ми омръзне, до зори" (Иов. 7:4).

Когато разбрали, че край тях ще мине Иисус Христос заедно със Своите апостоли, застанали по-близо до пътя, за да ги види. И щом Го съзрели, казва светият евангелист, "с висок глас викаха: Иисусе, Наставниче, помилуй ни!"

На пръв поглед в тях не се забелязва никакво съмнение. Те вярвали, че Иисус Христос може да ги излекува. Но тази вяра у деветте е била повърхностна, без корени и съдържание. Само един е вярвал в Иисус Христос като в Спасител и Изкупител. Само той е вярвал, че Този, от Когото очаква милост, е Единородният всесилен Божи Син. Затова "като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бог с висок глас и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше" (Лука. 17:15-16). Останалите счели, че излекуването им е станало случайно. Не го отдали на Божията сила. Не повярвали, че само едно слово на Иисуса е могло да ги излекува. Затова и не мислели, че са задължени с нещо към Него. Забележете,

само един от десетте, и то самарянин

който според юдеите нямал надежда за спасение, се върнал да благодари на своя Благодетел. Иисус Христос похвалил самарянина, че се върнал да Му благодари. Но укорил безчувствието и неблагодарността на останалите девет облагодетелствани: "Нали десетимата се очистиха? А де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?" (Лука. 17:17-18)

Ето и наградата на другородеца-самарянин за благодарността: "Стани, иди си: твоята вяра те спаси" (Лука. 17:19). Неверието родило неблагодарност. Възможно е в живота си да сме преживели чудеса, но ние не винаги можем да ги разберем, както деветимата от евангелския текст. Затова и в много неща, случили се в живота ни, отдаваме на случайността или на някаква друга сила, но не на великата Божия сила и намеса.

А именно с такива чудеса

Божията любов и благост ни огражда и запазва всеки ден от много опасности. Но тъй като или нямаме живата вяра, или вярата ни е слаба, отдаваме почти всичко на случайността, на нашата предвидливост, на напредъка на науката, на собствените си сили или на някаква неопределена и незнайна сила - "кики-та и роки-та" и... Ето защо не се чувстваме задължени да благодарим на Бога, не Го признаваме и за наш Спасител и Изкупител. Духовното ни безчувствие произлиза от нашето безверие. Неблагодарни сме на нашия Благодетел, защото не сме напълно убедени в Неговото съществуване. Онзи, който вярва в Бога, Го признава за свой Отец, Промислител за всички, за цялото творение и за него лично и затова непрестанно благодари за великата Му милост и благодеяния.

Прокаженият самарянин получи от Иисус Христос изцеление и на тялото, и на душата си. Вярата заведе душата му на тайнствена среща със Спасителя, Който му каза: "Твоята вяра те спаси". Христовата сила изцери не само проказата на тялото, но и проказата на душата му.

Вярата го спаси двойно

Неблагодарният човек счита себе си за бог и затова постоянно изисква от човеците да му оказват почести като на божество. Затова е егоист и очаква само да му вършат благодеяния и да извлича лична изгода. Когато бъде облагодетелстван от някого, той не само е неблагодарен, но има и нахалството да каже, че благодетелят е длъжен да върши благодеяния, защото е християнин.

Ако само веднъж бъде забравен или не му се обърне внимание, става враг на благодетеля си. Злослови зад гърба му и го нарича безчовечен и коравосърдечен.

Не случайно народът ни казва, че няма по-голям враг за човека от облагодетелствания от самия него неблагодарник.

Нека си припомним кой осъди митрополит Климент Търновски - не ли издържаният с негови средства Ганчо Чолаков? А и родната ни Православна църква не е ли облагодетелствала винаги своя народ и как днес й се отблагодаряват народните управници? А какво да кажем за разколниците?...

Неблагодарният е човек надменен и само иска от другите. Той е нетърпелив, ненаситен, с една дума човек без благодат и благородство.

Благодарният благодари дори за най-малката услуга и не я забравя никога. Той е благодарен човек. Божи човек, с чисто и добро сърце, със спонтанни чувства и искрена любов Той е верен и истински ученик Христов. Такъв човек намира сили да признае и почита към Благодетеля си. Отличителен белег на благородните души е благодарността. И обратно - белег на грубите, неблагородните души е неблагодарността. Замисляли ли сме се, че изпитанията също са благодеяния, за които трябва да благодарим на Бога?

Ние, които всеки ден живеем Божиите чудеса в светите Тайнства, благодарим ли на Бога за безбройните Му благодеяния? Признаваме ли, че ненадейното ни излекуване от неизлечима болест, чудесното ни избавление и спасение от всякакви опасности, избягването на една семейна традиция и други подобни случаи са дело на Божия промисъл и Неговата любов? Подканяме ли устните си към славословна молитва и благодарение за тези дарове? Казваме ли: "Слава Тебе, Боже наш, за великите Ти благодеяния!", или постоянно изискваме от Бога и досадно Го молим само "... дай ни днес"?

Наше първо задължение е да благодарим на Бога, от Когото иде всяко добро деяние и всеки съвършен дар (Иак. 1:17). Това наше задължение ни припомня и св. ап. Павел: "Благодарете винаги за всичко на Бога и Отца" (Ефес. 5:20).

Ако желаем да вървим по следите на нашия Божествен Учител Иисус Христос, то

трябва да Му бъдем подражатели

както апостолите и светиите на Православната църква. Тогава и ние ще благодарим на Бога като тях и за онези благодеяния, които ни изглеждат като изпитания.

Скърбите, болките, болестите са Божии благодеяния, посещения на Неговата любов, която ни възпитава и води към спасение, уверява ни и преп. Макарй Египетски. Вместо да се оплакваме и роптаем, нека търсим от Бога сили и в часове на изпитания да подражаваме на св. Йоан Златоуст, като заедно с него казваме: "Слава Богу за всичко!"

Да не очакваме отплата. В живота ще се срещнем с много неблагодарници. Това не бива да влияе на разположението на душата ни да се упражнява в доброто. Ние имаме заповед от нашия Учител и Спасител Господ Иисус Христос да обичаме враговете си, да благотворим на онези, които ни мразят, да се молим за онези, които ни гонят и преследват (Мат. 5:44). Когато благотворим, нека не очакваме от човеците отплата. И както Той - Иисус Христос - "е благ и към неблагодарните, и към злите" (Лука. 6:35), такива трябва да бъдем и ние - снизходителни, милостиви и човеколюбиви към ония, които лично ни пакостят. Да не скърбим, че много пъти ще пием горчивата чаша на неблагодарността. Това да не ни пречи да вършим своите задължения и изпълняваме волята Божия. Да работим за спасението на душите си. Да преследваме главната цел в живота - спасението на душата. Да благодарим за всичко на Бога.

Амин!


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички