Дани Каназирева е родена в София. Магистър по право. Завършила британско право и право на ЕС в Кеймбридж. Специализирала корпоративно право и управление на ценни книжа, както и патентно право. Докторант по право. Адвокат с над 10-годишна практика, общински съветник и председател на група в Общинския съвет на Пловдив.
- Г-жо Каназирева вчера бе оповестен проектът на Делян Пеевски и Йордан Цонев за ограничаване дейността на офшорките на територията на България с цел повече публичност и прозрачност, кой зад коя компания и сделка стои. Вашият коментар като юрист?
- Факт е, че по данни на БНБ 13% (или около 5 млрд евро) от чуждестранните инвестиции в България са именно от фирми, регистрирани в офшорни зони. Моят прочит ще е по-различен - аз ще се спра на изключенията от закона. На първо място, тези компании ще могат да продължат дейността си в България само ако техните акции бъдат търгувани на българската борса или на друга в страна членка, за което те трябва да представят удостоверение. Или направо казано - по този начин активите на тези дружества стават достъпни и уязвими за мощни финансови структури в България. А те не са много и вие ги знаете. Това е коментарът ми на този етап.
- Влязохте в Обществения съвет, който бе създаден към Временната комисия за изработване на нов Изборен кодекс, проведохте обсъждания в над 10 области, внесохте като председател на Инициативен комитет пакет от предложения за промени, но после заявихте, че промените няма да се случат. Отказахте ли се?
- Напротив, това ме амбицира още повече да продължа да работя. И да продължа да наричам нещата с истинските им имена, каквото и да ми коства това.
Досега съм направила 8 предложения
които, убедена съм, ще имат сериозни последствия, ако бъдат приети. Заедно с тях съм депозирала 29 поправки върху проекта. Това, което ме притеснява обаче, са бавните темпове, с които действат политиците на днешното управление. Защото за това време - вече шести месец, не само Изборният кодекс можеше да бъде променен, но и като естествено продължение - и Закона за политическите партии. Дори можеше да се промени конституцията, като най-малкото се намали броят на депутатите. За повечето промени в конституцията не се налага свикването на Велико народно събрание, става и с действащото НС. Но отново ще повторя - това можеше да се случи, ако някой отсреща има волята да го направи. А ние сме свидетели единствено на празно говорене и никакви съществени промени.
- Предложихте в този пакет от промени задължително гласуване.
- Да, защото именно то може да спре купуването на гласове и автобусите. Ако не бъде въведена мажоритарната система, каквито очаквания имам - категорично ще се противопоставим на това да има праг за преференциите. Ако ще се дават преференции - то нека те да са пълни, за да има реална конкуренция между депутатите в една листа. Защото пропорционалната система с преференции между 5 и 7%, която се предлага от БСП, означава, че пак партийните активисти ще си пренареждат листите, както си искат. А гражданите ще продължат да са в ролята на слушатели, които единствено ръкопляскат след предизборните речи или нещо още по-лошо - впрегнати са да лепят плакати.
- Все пак - не мислите ли, че подобни промени и най-вече даването на възможността на гражданите да участват сами и повече в реденето на листите, все още са утопия?
- Докато политиците не станат граждани - ще са утопия. Докато не променим статуквото - ще продължим да имаме псевдополитически елит, да живеем с псевдоценности, да имаме псевдопозиции. Аз обаче, както и все повече хора от моето поколение - поколението, което израсна във времето на прехода,
отказваме да живеем повече "псевдо"
Нужен ни е нов политически модел от ново и необременено политическо поколение - млад модел, на младите хора. И съвсем не вкарвам в това понятие единствено възрастовия признак. А тезата, че това трябва да са млади, енергични, знаещи и можещи експерти. И най-важното - необременени, без политически клишета.
- Именно всички досегашни и сегашни партии обаче вадят като свое оръжие експертното начало в програмите си. Не мислите ли, че и то се изтърка?
-Това е така, защото им позволихме да заиграват с думите и да ги изхабяват. За жалост, дори и думи като експертност, мажоритарност, гражданско общество, се оказаха вече употребени и изхабени. Затова смятам, че е крайно време тези политици да престанат да говорят от името на хората.
Що се отнася до потенциала - няма как да очакваш гражданите да ти повярват, че имаш мощен експертен потенциал да управляваш страната, когато при срещите с хората същият този експертен екип на конкретно зададени важни въпроси за бъдещето на страната отговаря с клишета.
Няма как да очакваш гражданите да ти повярват, че си готов да спреш с порочните практики на предишни управления за роднински и приятелски назначения в държавната администрация, че си готов да въведеш ясни правила, прозрачност и задължително конкурсно начало при заемането на всяка една длъжност, няма как да очакваш хората да ти повярват, че си в състояние да направиш всичко това в държавата, ако нямаш воля да отстраниш тези практики в собствената си партия и край себе си.
Няма как да очакваш гражданите да ти повярват, че им предлагаш десен политически проект, когато политическата ти платформа е пълна с ляв популизъм. Десният човек не означава само и единствено антикомунист. Крайно време е да се отърсим от това архаично мислене. Десният човек е работещият човек, активният човек, пазарно мислещият. Този, който иска да работи и да получава достойно заплащане. Бизнесът, комуто държава и община не пречат, а напротив - работят с него в партньорство. Десният човек възпитава и образова децата си тук, така че да имат перспективата за реализация. Десният човек е гражданинът, който иска ясни правила, без да бъде притискан, рекетиран и унижаван. Това е моето разбиране и аз ще продължа да го отстоявам. Защото всички уж десни политици, които в програмите си залитат в ляв популизъм, не признаха откровено едно - че за да ги има социалните придобивки, за които говорят, трябва да има в тази наша държава работещи хора. А те изчезват.
За последните 20 години над 2 млн. души са напуснали страната ни. В това се състои големият ни проблем.
- Като говорите за политическата ситуация - не пропускате дясното. Това случайно ли е?
- Днес в политиката като никога се усеща липсата на нови лица. Аз няма да открия топлата вода, като повторя, че след парламентарните избори през май, тази година, още повече се видя, че има огромен вакуум в политическото пространство. Дясното не съществува, въпреки че България категорично показа, че иска дясно управление.
- Десните лидери обаче дадоха анонс за обединение, създаден бе Реформаторския блок, който според социолозите ще прескочи 4%-овата бариера?
- И с просто око е видно, че в тази формация има партии, които са несъвместими. И цари пълно политическо лицемерие, което аз отказвам да приема. Неслучайно това обединение бе сравнено с етажна собственост, където мирното съжителство трае, докато дойдат сметките. Първият сблъсък на реформаторите се очаква при съставянето на листите, защото всеки от лидерите ще иска да е водач. А и смятам, че площадната риторика е вече овехтяла, затова нека изхвърлят мегафоните и клишетата. Защото едни от най-споменаваните думи от тях са "мафия" и "олигархия" - но, освен приказки да сме чули да са по-конкретни, да са посочили олигарсите и мафиотите с имената им, да са внесли сигнали срещу тях в прокуратурата?
- Кои, според Вас, са причините за отслабващите позиции на партиите днес?
- Една от причините за отслабващите позиции на партиите, включително и на най-големите, е, че наложената от техните лидери централизация ги задушава. Партийните централи не уважават мнението на хората и структурите си по места. Всеки, който дръзне да опонира - среща яростен отпор от страна на така наречените традиционни политици. В стремежа си да обсебят цялата власт, те не допускат нови лица, лишавайки политическите субекти от свежи идеи и по-тесните връзки с хората. С високомерие и надменност, сякаш притежават нотариален акт за дясното пространство и цялата политика в страната, лидерите отблъскват избирателите. Те допускат още една голяма грешка, като капсулират властта в ръцете на партийния елит, с презумпцията, че само този елит разбира от управлението и мястото му априрори е отредено на жълтите павета. Държа да подчертая - извън партийните структури има много интелигентни, креативни хора с естествено, а не високомерно държание, с истински десни убеждения и смятам, че е крайно време те да излязат напред.
- Значи нов десен проект - млад и на младите?
- Категорично. Залепят ли се старите физиономии, той ще умре, още преди да е заченат. Дясното може да бъде модерно, младо и естествено, ефективно и конструктивно, а не надменно и егоистично, овехтяло и разделящо обществото ни.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
