Голям глас и непобедим дух - това излъчва световната оперна прима Монсерат Кабайе. Дивата пристигна в София в инвалидна количка с дъщеря си Монсерат Марти. През цялото време при срещата си с журналистите те се шегуваха и звънко се смееха. "Гълъбите се плашат от смеха ми, както би казал Маркес", сподели Кабайе. Момичето, което преди 13 години на концерта в София подари на Кабайе пръстенчето си, днес й поднесе прекрасен букет в любимия й лилав цвят. Ще имаме уникалния шанс да се насладим на гласовете на майка и дъщеря утре вечер в зала 1 на НДК със симфоничния оркестър на БНР. На диригентския пулт ще бъде Рамон Тебар, музикален директор на Флорида гранд опера.
"Кабайе е причината аз да се посветя на операта. Бях на 20, когато тя ме чу да свиря на пиано в Барселона. Оценката, която ми даде тогава, струва повече от всичките ми дипломи", сподели маестрото.
Домакините от БНР подариха на гостенките две брошки пафти и своя символ - статуетката на Сирак Скитник. "Направена е от известния ни скулптор Вежди Рашидов", каза Радослав Янкулов, шефът на радиото. "Поканете го него и жена му на концерта", благодари Монсерат Кабайе.
- Преди да ми зададете въпросите си, искам да ви обясня защо се появих в инвалидна количка. Преди около 10 дни, на международния певчески конкурс в Сарагоса, който носи моето име, в един майсторски клас
имах нещастието да се спъна и да падна
по стълбите. Освен че си счупих нещо, което не си спомням как се казва, имам и едно изкълчване и нараняване на кост в колянната става. Казаха ми, че може да стоя права, може малко да ходя, но не и да правя дълги преходи, да се качвам по стълби. Дори няма да мога да отида довечера на официалната вечеря, организирана в моя чест от посланика на Испания тук. За щастие гласът ми не е пострадал. (Малко по-късно дивата направи демонстрация и се убедихме в това.)
- Маестра, какво си спомняте от гостуването си в България през 2000 година?
- Огромната емоция, която преживях. Освен това в моя майсторски клас имах едно благородно и богато надарено същество - Ина Кънчева. Много съм горда, че излезе с мен на сцената в София, после пя в "Травиата" в Германия, след това и в Испания и вече е по световни сцени. Огромна прегръдка за Ина. Надявам се да я видя на репетицията ми в радиото.
- Какво ще изпълните утре в НДК?
Марти: Пиеси на Маскани, Хендел, Пучини, известни творби - като Хабанерата от "Кармен" на Бизе, "Песен на гълъба" от Барбиеро де Лаварес, Мюзета валс от "Бохеми" на Пучини. Надяваме се публиката да бъде очарована и от популярните "O mio babbino caro" и "Двете котки". С този концерт бяхме през юни в Ереван.
- Маестра, каква е тайната на изключителното ви творческо дълголетие?
- Дишането и дихателната гимнастика са моята тайна. Ако го правиш от младини, ще стигнеш до 80 и пак ще го правиш добре. Дишането е това, което отвежда кислорода до мозъка - затова и с него съм добре. Иначе нямаше да мога да разговарям с вас така открито и спокойно. Когато бях на 12, нашите
нямаха пари да ме пратят на учител по пеене
в консерваторията. Но майка ми беше много упорита жена. Ходи 100 пъти до директора и накрая ме взеха. Там учителката ни слагаше по няколко книги на корема и ни караше да пеем с тях. Така се научих да дишам и разбрах, че диафрагмата е мембрана, не е мускул. Това е голяма ми тайна.
- Къде по света ви е най-приятно да дишате, в родната Барселона ли?
- Кислородът е навсякъде, но има райони, където е по-наситен и чист. В Непал, например, бих се чувствала добре. В Африка не е така. Дишането е важно и за спортистите и балетистите. Знам го от дъщеря ми, която първо искаше да стане балерина и учеше при Мая Плисецка. Но травма на глезена я отказва завинаги от танцуването.
- Има ли конкуренция между майка и дъщеря?
Марти: - Да, караме се, но с много обич. Пеенето ни сближи, срещнахме се отново. Чрез гласа си тя ми предава дълбоката си душевност. Когато бяхме малки с брат ми, тя не можеше често да бъде до нас, липсваше ни. Сега, когато и аз съм майка, разбирам колко й е било трудно. Веднъж й казах: "Майко, ти си дошла на този свят да правиш щастливи много хора. Егоистично е да те искаме само за нас". И сме горди заради това.
- Маестра, вие щедро споделяте професионалните си тайни, но не всички го правят...
- Те просто не ги знаят. Човек има няколко периода в живота си. През първия и втория няма много време за мислене - трябва да учи, да работи. В третия, към 50-те, започват преценките - особено на това, което не си свършил през младостта. Най-хубава е четвъртата фаза - на равносметките, на грешките, които се опитваш да поправиш от живота си досега. И най-важното - това е времето, когато можеш да подобриш себе си, приятелствата и да дадеш повече обич. Тогава си в зенита, хората гледат на теб като нещо странно, но това е връх, който не можеш да надхвърлиш. Така стигаш до себепознаноето и до изразяването открито на чувствата си. Сега единственото, което е важно за мен, е да правя нещата по-добре и когато си отида, да оставя след мен малка купчинка от човешки усещания. Пък и "таванът ми" (посочва главата си) още работи добре.
- Как приемате оценката "Калас плюс Тебалди равно на Кабайе"?
- Днес няма втора Калас, нито втора Тебалди. Има добри певици, но те не са достигнали тяхното ниво. Анна Нетребко, например, е прекрасна, но не е втората Тебалди. Всеки, който е решил да се посвети на музиката, трябва да е готов да учи непрекъснато, да полага усилия, да се усъвършенства. И всеки от нас е различен, несравними сме. Общото са огромните усилия, които влагаме.
- Внучката ви има ли талант за певица?
- О, тя е още на две. Когато й пея, млъква, но когато дядо й запее (известният испански оперен певец Барнаби Марти), тя се плаши. Но има глас, вика много силно.
Не искам да става певица
Дано животът й бъде по-спокоен. Съпругът ми казваше навремето, че половината от парите ни отиват за телефонни разговори и пътувания. Един ден почивка да имахме, все бързахме към децата. Така е сега и с дъщеря ми.
- Каква музика слушате за релакс?
- Хайдн, но тихичко. Много ме успокоява.
- Рисувате ли още?
- Лекарите ми забраниха заради пластината в ръката ми. Не ми дават дори да пиша, но аз все пак пописвам.
- Кои бяха учителите ви като личност?
- Моите родители. Родена съм в Барселона. Баща ми беше от Тарагона, а майка ми - от Валенсия. Първите си уроци в живота получих от тях. Майка беше много решителен и духовно извисен човек. Тя ме научи какво трябва и какво не трябва да правя, кое е добро и кое лошо. Бяхме много бедни, доста време живяхме на улицата. В един момент спяхме в една градинка в Барселона. Но за мен, брат ми и майка ми баща ми беше опората. Сутрин като се събуждахме, татко ни казваше: "Ако бяхте в къща, нямаше да видите как изгрява слънцето, нямаше да чуете първата песен на птиците." А когато валеше дъжд, ни казваше, че той идва от небето и благодарение на него ние ще пораснем.
(Използвани са въпроси и на други медии)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
