Нашите кадри са най-голямото ни богатство
При нас се правят не "сухи" проекти, а такива с практическо приложение, казва проф. Групчева
Проф. Христина Групчева е заместник-ректор по Иновации и транслационна медицина и един от лидерите на работната група за създаване на Научноизследователски институт към Медицински университет - Варна. Пред "Стандарт" тя коментира целите на новосъздадения институт.
- Проф. Групчева, от няколко дни в MУ-Варна има разкрит Научноизследователски институт (решение на Министерски съвет - ДВ, бр. 31 от 2016 г., в сила от 19.04.2016 г.). Какво е мястото на това звено в структурата на МУ-Варна?
- Бих искала да започна с това, че медицинските университети са уникална научноизследователска структура, защото съчетават лечебна, научна и учебна работа. Нашият нов Научноизследователски институт се създава в отговор на необходимостта от обединяване на съществуващия научен потенциал и инфраструктура в университета. По този начин ще се стимулират научната и развойна дейност на университета и ще се хармонизира процесът на организиране и провеждане на мащабни научноизследователски проекти.
МУ-Варна е предпочитан партньор в многобройни неинтервенционални и интервенционални проучвания, които са в областта на клиничната медицина и общественото здраве. Например, към настоящия момент в една от клиничните ни бази УМБАЛ "Св. Марина" ЕАД - Варна, се реализират 92 клинични изпитвания. С цел хармонизиране с европейското законодателство ще се стремим да оптимизираме дейността си в тази област чрез вътрешна реорганизация. През периода 2016-2019 г. се предвижда промяна в правилата за реализация на изпитванията, както и прецизиране на изискванията към партньорските изследователски организации и фармацевтични компании. Тази реорганизация ще доведе до ръст между 10-15% или
около 60 нови клинични изпитвания годишно
Най-широко ще бъдат застъпени изпитванията във фази 3 и 4, изследващи терапии на социално значими и редки заболявания. Основните принципи, които се стремим да следваме при провеждането на клиничните изпитвания, са коректност, професионализъм, екипност и справедливост в оползотворяването на научните и материалните ползи от тях. Медицински университет - Варна, превърна увеличаването на инвестициите на бизнеса в научноизследователска дейност в свое конкурентно предимство и го използва ефективно като инструмент за увеличаване на изследователския си капацитет.
В Медицински университет - Варна, работят 546 учени, значителна част от които са клиницисти, и тази научна диверсификация е предпоставка за транслационна медицина в действие. Експертните умения на тези специалисти са се наложили във времето, нашите учени са и отлични клиницисти, доказани не само в България, но и в Европа. Научноизследователският институт ще обедини този огромен потенциал от експерти, отлична изследователска база и търсене от страна на индустрията и ще се превърне в инкубатор за наука, но не сухо познание и никому ненужни експерименти, а наука, свързана с практиката, което е есенцията на концепцията за "транслационна медицина".
- Споменатата бройка 546 е значима, но бихте ли ни казали с какво се занимават тези изследователи?
- Както споменах, това са клиницисти, включително и дентални медици, фармацевти, специалисти по обществено здравеопазване и специалисти по различни фундаментални науки, които работят съвместно като една добре смазана машина. Екипите са от млади ентусиазирани хора и можем с гордост да заявим, че част от тях са наши студенти, а друга - българи, които се върнаха от различни световни университети, за да работят при нас. Имаме и визитиращи водещи специалисти, някои от които са или ще бъдат в нашия екип от 1 до 3 години. Всеки един от тези 546 специалисти е провеждал някакъв вид квалификация в Европа или в други краища на света, което ни осигурява оптимална международна мрежа от водещи институции във всяка една област на медицинската наука и общественото здравеопазване. Освен със световните експерти и с всички европейски университети в нашите научни направления, ние имаме меморандуми за
сътрудничество с институции от петте континента
и участваме не само като партньори, но и като лидери. Независимо от големия брой учени и разнопосочните им интереси нашата структура работи като един организъм и е с ясни и добре дефинирани научни приоритети. Те могат да бъдат намерени в интернет страницата, но аз искам да обърна внимание, че един от приоритетите, в които имаме значителни научни постижения, е храни и хранене. Научният ни потенциал в тази област се дължи именно на обединяването на фундаменталната наука с директната клинична практика.
- Все пак как успявате да задържите кадрите си, всички в България се оплакват от липсата на човешки ресурси?
- Това е една от най-силните ни страни, защото кадрите са нашето най-голямо богатство. Това е активът с най-дълъг живот и ние отдавна сме изградили система за неговото опазване и развитие. Доброто заплащане на човешкия ресурс е инвестиция, а не разход. Естествено хората на науката са вдъхновени и морално удовлетворени от своите постижения, но осигуряването на тяхното качество на живот е от институционален интерес. За да работи ефективно, всеки един учен трябва да бъде в оптимално физиологично състояние и в добра работна среда, само така се раждат добри идеи и мотивация за тяхното осъществяване. Отново, конкурентно предимство е фактът, че нашите учени не правят "суха наука", а се занимават с проекти, които имат директно практическо приложение, което е източник на външни инвестиции. Само за последните 4 години към университета са привлечени средства от различни организации и
фондове на стойност 13 млн. лв.
Нашата политика е, че ние сме отворена система, но имаме правила и приоритети, най-важният от които е България да заеме своето достойно място в научната карта на Европа, а не да се гордеем с българи, работещи в екипи на институции в чужбина.
- Споменахте "условия за работа", какви по-конкретно са те?
- Няма как да има наука без инфраструктура и за последните 4 години в базите на МУ-Варна бяха направени множество модернизации, включително бяха построени и нови сгради като тази на Факултета по фармация. Това се наложи поради факта, че за да продължим своята дейност, ние трябва да покриваме европейските и световни изисквания за инфраструктура на лабораториите, но и като резултат от политиката на МУ-Варна за изграждане на работна среда от най-висок клас. Разбира се, големи инвестиции са направени и в закупуването на апаратура, като този процес трябва да продължи с многократно по-висока скорост. Ние имаме човешкия капитал и ресурс за растеж, а световната практика показва, че изграждането на елитна инфраструктура изисква външно финансиране. Естествено, имаме пълна готовност за кандидатстване в националните, европейските и световните програми за търсене на нужните средства. За последните 5 години натрупахме богат опит в подобни проекти, много от които са все още активни. Пример е лабораторията за транслационна медицина и клетъчна терапия, която беше старт за създаването на една изключително иновативна производствена мощност и представлява прекрасен пример за интеграция на фундаменталната наука с клиничната практика.
Варна е красив град с отлично местоположение на Черно море, но от институционална гледна точка ние виждаме не туристическия, а научния потенциал в уникалните морски ресурси, възможностите за морелечение и морска медицина. Да, нашите планове са смели, но ние сме убедени в потенциала на Медицински университет - Варна, да бъде еталон за научноизследователска дейност и нейното транслиране в практиката не само на европейско, но и на световно ниво. За тази цел е необходимо да изградим цялата структура, за която сме направили детайлни идейни проекти.
- Неколкократно подчертахте вашето желание за заемане на ключови позиции като научна институция в Европа. Какви са инструментите, които използвате за популяризация на своята дейност?
- Като образователна институция ние вече имаме изградено име и нашите европейски студенти се състезават (3-ма младежи за едно студентско място), за да се обучават при нас. Това не се дължи само на качеството на учебния процес, а и на факта, че при нас има отлична възможност за
старт в науката от студентската скамейка
От няколко години, освен че стимулираме всички наши научни екипи да публикуват в най-добрите световни издания, ние създадохме собствено издателство с 6 периодични издания, всички на английски език, с цел да подобрим видимостта и да привлечем интересни научни разработки, без езикови бариери. В тази връзка за нас е особена гордост, че едното издание е изцяло за студентски научни публикации. Това уникално по своя характер издание адресира нуждите на младите научни работници и е отлична предпоставка за развитие на потенциала на младите хора.
- Как бихте обобщили мястото и ролята на НИМУ-Варна?
- Това е една обединяваща платформа в структурата на университета, която ще позволи още по-пълноценна интеграция на нашите специалисти и ще привлече нови умове. Разчитаме, че чрез НИМУ ще съумеем за изградим планираната инфраструктура и ще създадем инкубатор за истинска транслационна наука. Вярваме, че науката трябва да служи на човечеството, да насочва бизнеса и да подобрява качеството на живот на всеки един жител на планетата. Моите колеги и аз вярваме, че създаването и развитието на новия Научноизследователски институт към МУ-Варна е нашата правилна стъпка към устойчиво развитие и инвестиция за бъдещите поколения.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
