Трябва отсега да мислим как да използваме ресурса, който се освобождава с влизането ни в еврозоната, казва Симеон Дянков
- Г-н Дянков, заявихте, че големият извод след стрес тестовете на банките е България да върви колкото може по-бързо към членството в Европейския банков съюз. Какви биха били ползите за страната ни?
- Още през декември 2012 г., в първото правителство на ГЕРБ, предложихме влизане в банковия съюз. Тогавашният управител на БНБ Иван Искров обаче имаше различно мнение. Влизането не зависи от правителството. Апликация се подава от БНБ.
Ако сега обаче БНБ тръгне към Единния банков съюз, един от много плюсовете, които смятаме, че ще дойдат с еврозоната, реално може да се случи още сега. И това е европейски банков надзор.
- Има ли някакви изисквания, на които трябва да отговаряме?
- Не, няма. Ако една държава е в еврозоната, тя задължително трябва да е й в банковия съюз. Но през декември 2012 г., по настояване на Великобритания, се прие решение на ЕК за равнопоставеност, за да няма изкривявания на финансовия пазар. В резултат на това всяка страна член на ЕС може да кандидатства за влизане в Европейския банков съюз. Държавите членки на банковия съюз приемат следното: първите три банки по активи в съответната страна автоматично минават под надзор на Европейската централна банка. Техните проверки вече се правят със съответната национална банка, в случая БНБ, и с експерти от ЕЦБ. Освен това има и процедура за след стрес тестове - банки, които са със значителни препоръки след тестовете, също минават под европейски надзор.
- Ако бяхме в Европейския банков съюз, щяхме ли да избегнем случая КТБ?
- Да, тогава КТБ, като една от трите най-големи местни банки, щеше да влезе под надзора на Европейската централна банка. И нямаше да се стигне до този срив. От друга страна, с влизането в Европейския банков съюз получаваме достъп до ресурса на Европейската централна банка. Това означава, например, че дори и да се беше стигнало до някаква рекапитализация, примерно КТБ, както в крайна сметка се наложи, ресурсът щеше да дойде от Европейската централна банка. Това е големият плюс.
- Премиерът Борисов също започна да говори за влизането на България в еврозоната. С това ще се освободи резерв от близо 25 милиарда лева. Казахте, че той може да се използва за социална политика. Как според Вас може да стане това?
- Резервът се държи, за да се подкрепя фиксирания курс на лева. В момента, в който тръгнем към еврозоната, ние вече сме подкрепени от самата еврозона. И няма да е необходимо да държим отделен резерв. Той се освобождава. И трябва дългосрочна стратегия за какво да се използва този освободен ресурс.
Да кажем, че 2020 или 2021 г. влезем в еврозоната. Това означава, че същата година ще се освободят 25 милиарда. Какво правим с тях? Предлагам те да са за социална политика.
- Доста широко понятие. Каква трябва да е стратегията ни за социална политика?
- Могат да се използват за специфична политика в Северна България, например.
- В кампанията на "Стандарт" "ДА! На българската икономика" няколко пъти защитихте тезата за необходимостта от инвестиции в регионите, за да се постигне регионален икономически растеж. Може ли този ресурс да се използва именно за развитие на регионите?
- Да. Нужно е не да се гледат поотделно инфраструктура, образование, индустриални зони, а да се правят програми за региона като цяло. 25 милиарда лева е все едно общините от Северна България, например, да имат по още един годишен бюджет. Но тези пари не бива да се изхарчат за една година. Те трябва да се разпределят за 5-7-10 години. И това да даде по 10-15% повече върху бюджета всяка година. Това са достатъчно пари, за да кажем: поръчваме на регионите отсега да мислят, ако имат примерно три милиарда лева допълнително, в какво биха ги инвестирали. Какво им липсва, какво не могат да направят със своя собствен бюджет и с европейски средства за инвестиране в устойчивост. Това за мен е не само икономика, по същество е социална политика.
- Това обаче означава смените на кметските власти да нямат отношение към дългосрочната стратегия за развитие на регионите. Пораснали ли сме достатъчно за това?
- Да, точно това означава - изборите и смяната на местната власт да нямат отношение към изпълнението на стратегията за региона. Така направиха в балтийските републики. Те също поддържаха големи резерви за подкрепа на местните валути преди влизането в еврозоната. Опитът на балтийските страни показва, че регионите предлагат, а стратегиите се приемат от правителството точно поради тази причина - че ще се изпълняват независимо от изборните резултати и кой е на власт по места. Рамките на програмите за развитие на регионите там минаха и през парламентите, именно за да се гарантира, че изпълнението им няма да зависи само от този или онзи кмет.
И ние можем да приемем програма за 10 години - от сега до петте или седемте години след влизане в еврозоната. За да имаме планове за инвестиции в регионална социална и икономическа политика и визия как да го направим. Съгласен съм, че ако минава през парламента, ще има ожесточена дискусия, но това наистина ни липсва.
- България приключи и второто тримесечие с ръст от 3%. Смятате ли, че до края на годината има възможност да се реализира програмата максимум, която Бойко Борисов зададе в началото на 2016 г. за над 4% икономически ръст.
- Икономиката върви сравнително добре. Повече от 3% на годишна база ще е много трудно, защото доста външни тежести влияят и на нашата икономика.
- Кои са те?
- На първо място Брекзит. Излизането на Великобритания от ЕС започва да влияе на цялата европейска икономика. И независимо, че Великобритания не е основен вносител на български стоки, през финансови пазари, през общата несигурност в Европейския съюз, тя ще оказва негативно влияние върху българския растеж следващите месеци, и дори през следващата година. На второ място това, което се случва напоследък в Турция създава допълнителна несигурност в нашия регион. Изнасяме доста за Турция и девалвацията на турската лира удря върху нашата конкурентоспособност. Нашите стоки, които се изнасят за Турция, стават по-скъпи, защото сме вързани с еврото. Поради тези две причини не смятам, че можем да надскочим ръст от 3-3,5%. Но ако това се запази и ако междувременно почне да се мисли по-средносрочно поне в следващите 5-7 години, какво може да се направи за по-добро използване на европейски средства, какво може да се направи, ако България върви към еврозоната, със средствата, които ще се освободят, за мен това е следващата стъпка, която липсва. Да, правителството прави дългосрочни прогнози, но преди всичко в рамките на бюджетната процедура - до 3 години. За мен работа на президентството е да мисли в дългосрочен пран за България - 2020-2030 година.
- И в тази връзка какъв трябва да е следващия президент на фона на сложната геополитическа обстановка и споровете у нас - генерали или не?
- Брекзит и ситуацията в Турция доста промениха - буквално в последните няколко месеца, критериите за президент на България. Ние трябва да водим по-активна политика в рамките на ЕС, не само на ниво правителство, но и на ниво президент - нещо, с което сегашният държавен глава Росен Плевнелиев се справи много добре. На първо място проблемите в Европейския съюз сочат, че на нас ни трябва президент, който е значително запознат с развитието на ЕС, с проблемите на общността в момента, държавник, който може да води политика за тежестта на България в ЕС.
- Още повече, че част от преговорите по излизането на Великобритания ще са точно в българския мандат за председателство на ЕС - от 1 януари 2018.
- Да, точно така. Това прави фигурата на президента още по-важна. Заради проблемите в Турция има възможност имиграцията пак да стане основен проблем в Европейския съюз и в България. От тази гледна начело на президентската институция трябва да е човек с по-широк поглед върху отношенията на Европа с Турция, Русия, Съединените щати. Президентът трябва да има външнополитически или външноикономически опит, и поглед, който му дава възможност да защитава интересите на България в една доста по-шумна атмосфера. От тази гледна точка мисля, че генералите като цяло не влизат в тази категория, защото те имат основна задача да защитават интересите на България в друга сфера.
- Как ще коментирате слуховете у нас за Кристалина Георгиева като кандидат-президент на ГЕРБ?
- Не смятам, че е вероятно да се кандидатира. Кристалина има много отговорна работа в Брюксел. Тази работа стана още по-отговорна след Брекзит. Смятам, че мястото й е да помага на България отвън.
На нас ни трябват хора, които добре познават външноикономическите, политическите събития и политиките и ни помагат и отвън - от Брюксел, от Вашингтон, от Ню Йорк.
- Говорите много за негативните последствия от Брекзит. Българският бизнес може ли все пак да извлече и ползи от излизането на Великобритания от ЕС?
- В следващите две-три години не. Първо, защото английската икономика вече върви надолу. Тяхното второ тримесечие мина под нулата. От друга страната преговорите с Европейския съюз няма да вървят бързо, може би ще започнат едва следващата година. Ще има един период от година до 2 години и половина преди да се реши точно по какъв начин се върви към Брекзит. В този период има опасност нова вълна българи да заминат за Англия. Хора, които може би нямаше да тръгнат навън, които са се колебали, и които си казват: сега е шансът ни. Тенденция, която статистиката отчете за летните месеци. Внезапно може да загубим още повече можещи и добре обучени българи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
