Днес в столицата се провежда информационен ден на НАТО, където ще бъдат представени възможности за българските учени да участват в проекти на Алианса. Какви са те, колко можем да печелим от тези проекти, кога ще има нови учебници и ще има ли скок на учителските заплати, "Стандарт" попита министъра на образованието проф. Тодор Танев.
Родители ще дават съвети за учебниците, казва проф. Тодор Танев
* Чакам да тръгнат 4 професионални колежа - в Добрич, Бургас, Монтана и Габрово
* Не измислям топлата вода, но искам да я докарам до чешмата
* Още поне 8 месеца, за да станат готови новите образователни стандарти
- Проф. Танев, в петък /б. р. днес/ се провежда информационен ден на НАТО у нас, който е плод на Ваша инициатива. Какво очаквате от него, кои представители на Алианса ще бъдат тук?
- По моя покана пристига г-н Сорин Дукару, заместник-генерален секретар на НАТО с ресор "Предизвикателствата към сигурността". Съвременната дефиниция за сигурност се различава много от традиционната, останала от времето на Студената война. В момента по-скоро става дума за кибервойна, за тероризъм. Войната в момента върви чрез интернет, тя е навсякъде наоколо. Ето защо и науката, която се занимава с отбраната, отдавна не се състои само във военно дело. Тук има необходимост от психология, биология, нанотехнологии, от всякакви електронни средства. По тази причина програмите на НАТО са както образователни, така и научни, и покриват толкова широк спектър от научни полета, че в някаква степен напомнят структурата на БАН. Имах сведения от по-рано, че България не се възползва от тези програми. Ето защо, когато през декември миналата година бях на среща в Брюксел с другите министри на образованието, успях да направя друга среща в Главната щабквартира на НАТО, специално за да проуча възможностите български учени да могат да се включат в тях. Там се срещнах с главния учен на НАТО адмирал Алберт Хосньо и с ръководството на образователната секция на Алианса. Бяха ми намекнати различни възможности, видях и документ, от който става ясно какви са били връзките между България и тези централи в предни години. Оказа се, че с тях работят едни и същи институти - два на брой, и едни и същи хора. България въобще не е използвала тези възможности. Не става дума за конкуренция между еднакви институти, а да се включат още много научни направления. Става дума за използване на пари. Вода газим - жадни ходим. В резултат на тази среща сформирахме работна група с Министерството на отбраната. Информационният ден на НАТО е плод на дейността на тази група. На тази среща ще се селектират кандидатури на български учени, членове на групата за независима научна оценка, която се занимава с оценки на постъпилите проекти за финансиране.
- Какви кандидатури сме готови да предложим?
- Става дума за проекти в областта на биология, микробиология, аналитична химия, химично инженерство, детектори, сензори, енергийна сигурност, защита на критичната инфраструктура, както и киберсигурност.
- За какви средства става дума?
- Зависи от това в каква степен ще бъдем активни и успешни в кандидатстването. Но очаквам, че след година-две, когато натрупаме опит, тези средства могат да достигнат до десетина милиона на година. Това е таванът, но няма да стане веднага.
- В сряда финансовият министър Владислав Горанов неочаквано каза, че учителите могат да получат бонуси, а не увеличения на заплатите. Какво всъщност ще вземат преподавателите?
- Министър Горанов е имал среща в края на август със Синдиката на българските учители. Доколкото разбрах от социалните ни партньори, там са говорили за същата сума, за която става дума още от май месец. Тогава синдикатите говориха лично с г-н Борисов, получили са неговата дума, че ще бъдат отпуснати средства, вероятно в рамките на 20 милиона лева, за повишаване на учителските заплати за оставащите месеци на текущата година. Разбирате обаче, че ако се повишат заплатите, това не е еднократен акт. При срещи с министър Горанов се разбра, че ще има повишаване на доходите на учителите още от тази година и това вероятно ще продължи нататък. Но точните цифри в момента никой не знае, защото тепърва следва преизчисляване на заплати. А и вероятно ще трябва да бъдат съобразени с възможностите на бюджета за догодина, които ще бъдат ясни по-късно. Аз лично мога да кажа следното: министерството най-активно работи в момента със социалните партньори. На тази база пред Вас изразявам твърдата си убеденост, че ще има повишаване на заплатите на българския учител и съм оптимист след тези разговори, които ще продължат. Утре /б. р. днес/ имам още един рунд. Окончателните сведения бихме имали до три седмици или месец. Увеличение ще има, аз съм оптимист, въпросът е колко. Това могат в Министерството на финансите специалистите да прогнозират и планират. В Министерството на образованието е само политическата воля, работата с МС и работата със социалните партньори.
- Днес парламентът прие, че по един предмет ще има неограничен брой учебници...
- Един или повече учебници е стара тема. На практика и сега те са повече от един. Искам да подчертая, че колкото и да са, от държавния бюджет, от джоба на данъкоплатеца ще се плаща в конкретния случай само един учебник - този, който е бил избран. Перото, откъдето можем евентуално да очакваме повишение на разходите, е по-големият брой комисии, които трябва да изглеждат този по-голям брой учебници. Ще отнеме време, докато стане толкова голяма реформа. Искам да успокоя всички с това, че знам добре мотивите и на едната, и на другата страна, всяка от тях има добри намерения. Но преобладават аргументите за повече от един учебник, такава е и практиката. Ще кажа и нещо повече - самата философия на закона, мисловната му конструкция е в посока либерализация, към даване на множественост на входа, за да имаме единен качествен продукт накрая. А не както е сега - с еднакви средства към различните учители и ученици, и накрая се получава разпукан, различен резултат.
- Вие лично прелиствали ли сте ученически учебник?
- Да, ето ги, ей там са. Когато имам време, ги чета, за да придобия пълна представа. Съсредоточил съм се върху учебниците от първи до четвърти клас. Впечатлението ми е, че действително на места не са съобразени с детската психика, на други места има неразбираеми или по-сложни категории, отколкото едно дете може да разбере. Не са толкова лоши в никакъв случай тези учебници, но в тях има драстични на моменти пропуски или направо грешки, които отдавна се знаят. За тях имаме еднакви сигнали от много хора от различни места - и от учители, и от родители. Точно заради това преди 10 дни направих среща с най-големите издатели по този въпрос, и си стиснахме ръцете. Разбрахме се, че трябва да се направят поправки в най-скоро време. Те отново ще минат през комисии, както е по закон. Защо трябва да има поправки, даже ако това се отнася до втория срок или следващата учебна година? Да приемем, че има нов учебник, чисто нов - мечтата на всички. Този учебник е бил преди това в рамките на не по-малко от два месеца разглеждан, одобряван от комисия, обсъжда се с учители. Преди това е бил писан минимум три-четири месеца - стана половин година. А за да се започне процедурата по писането му, трябва да видим новите учебни програми. А за да ги имаме, трябва да имаме новите образователни стандарти, които ще бъдат готови за не по-малко от осем месеца, след като се приеме законът. Значи § ( лгарският родител трябва да стисне зъби, заради самата технология. Но същият родител трябва да се радва, че ще се промени нещо, при това много съществено, което не е правено досега в тази щекотлива област - учебниците. Става дума за следното: ние ще правим и поправките, и новите учебници по всички законови разпоредби. Но имам право като едноличен разпоредител да внеса допълнително механизми и филтри. Искам да разделя на два-три етажа процедурата. Да не бъде еднократна, както е сега, а да получим мнението на родителите. Те и сега по някакъв начин са участвали в този процес, но само пост фактум, като одобряващи. Аз искам да ги пусна още в началото.
- Да одобряват проектите?
- Искам да работят заедно с комисиите, те да се съобразяват с мнението на родителите по време на самата оценка. Това е новост, която може да изглежда не толкова голяма, но е точно обратното - родителите ще бъдат един вид съавтори.
- Ваша кауза бе професионалното образование, кога ще видим първите лансирани от Вас интегрални професионални колежи?
- Бизнесът има нужда от майстори. Дори ако сегашните колежи ги произвеждат, те излизат вън от тях и никога повече не се връщат, защото вратите на образователната система са хлопнати пред тях. Аз не измислям топлата вода, но искам да я докарам до чешмата. Във все повече разширяващата се пропаст между средно и висше образование е хубаво да имаме една структура като интегралния колеж, която служи за модулен плавен преход. Който е взел степен, да може да се върне и продължи образованието си нагоре, ако се е оправило неговото финансово състояние, ако съдбата го е срещнала с друга, по-благоприятна трудова среда, и той може да се издигне. Това е петата степен - ниският управленски персонал. Салонни управители на ресторанти например. Такива не са само главните готвачи, а главни готвачи, които имат специални управленски познания и могат да правят връзката с ръководството на хотела. Такъв човек не трябва да бъде непременно бакалавър. Точно обратното - трябва да бъде добър практик, да знае езици, да има маниери. Това не се учи във висшите учебни заведения. Тези колежи трябва да имат здрава връзка със средното образование и да дават възможност за моделиране на собствената съдба. А най-вече да имат тясна връзка с бизнеса. Аз събрах ръководствата на четирите големи работодателски организации, те разбраха какво е намерението ни и го одобриха. В момента се работи по законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение, чийто първи вариант очаквам в средата на октомври. Правим и структурна реформа на министерството - аз го заварих без дирекция "Професионално образование". Министерството в момента е мащеха към професионалното образование, затова искам да имаме такава дирекция.
- А къде ще бъдат тези колежи? И колко са?
- Всеки сериозен подход изисква оценка на въздействието. Ето защо на нас ни трябват не по-малко от четири такива колежи като минимум. Те покриват 4 приоритетни направления в програмата на правителството - информационни технологии, туризъм, земеделие, машини. Колежите се инициират от местния бизнес, от професионалните гилдии в сътрудничество с местната власт. Идеята какво е най-важно за този конкретен район вече не е на министерството. Ние правим крачка назад и пускаме от другата страна моста, който свързва образование с живот и си подаваме ръка на ключовия камък. Бизнесът ще участва в проектите за учебни програми, защото именно те имат представа какво е най-добре да се учи. Министерството обаче с експертите си вдига нивото им и ги превръща в пълноценни учебни програми. Местните работодателски организации и местните власти ще участват и в бордовете на тези колежи. Те ще участват и във валидирането на дипломите, не само формално, с лепенето на стикери. Всички политически сили поддържат тази идея, без такава поддръжка трудно се работи. Засега изявиха желание Монтана, Бургас, Добрич и Габрово.
Сега следва да се направи бизнес план, не само финансов. Научноизследователски организации трябва да влязат в тези региони, да изследват желанията на бизнеса за поемане на випускници на тези колежи и готовността им да участват с финансови средства. От друга страна - със социологически средства да анкетират родители и ученици в последните класове за тяхната готовност - ако има такъв колеж, дали биха продължили своето образование в него. Надяваме се догодина тези колежи да тръгнат.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
