Кризата в Украйна може да се прехвърли и в бившата съветска република
Киряк Цонев, делегат на Първия и Втория световен конгрес на гагаузите
Последните събития в Украйна оставиха в сянка един друг конфликт, развиващ се също на територията на бившия Съветски съюз - този в Молдова. Докато в Донбас украинци се сблъскват с руснаци и двете сили заплашват света с война помежду си, то в Молдова украинци и руснаци действат заедно, за да се противопоставят на централната власт в Кишинеу. По същото време тази власт и националистическите кръгове в Молдова, които имат силно влияние върху нея, не крият желанието си да присъединят страната си към Румъния на базата на общия език, въпреки че нямат общо историческо минало.
Историческа Молдова, наричана от румънци и молдовци Транснистия, а също и Бесарабия, обхваща три територии. Западната й част става част от Румъния през 1859 г., когато тази държава фактически възниква след обединението на Влахия и Западна Молдова. За отбелязване е, че Русия през 1878 г. "дарява" на независима Румъния Северна Добруджа, като в замяна получава източната част на Молдова. Част от нея влиза впоследствие в рамките на Украйна. Това била базата, от която Русия в бъдеще възнамерявала да пристъпи към завладяването на Босфора - заветната мечта на руските императори.
През 1940 г. съветските власти си връщат отнетата им през 1919 г. власт над Молдова от страна на Румъния, отнемат от Украйна и прибавят към тази нова съветска република тясна ивица земя от около 4,2 хил. кв. км с население 565 хил. д. по левия бряг на Днестър, само 20% от които са молдовци, а 80% почти наравно са украинци и руснаци. Към тази ивица се е гледало като към буферна отбранителна линия срещу евентуално германско-румънско настъпление.
Официално Молдова наброява днес 3,9 млн. жители (вкл. Приднестровието), от които 70% са молдовци, 11% украинци, 10% руснаци, 8% гагаузи, 3,2% румънци, 2% българи и още евреи, немци, поляци и др. Нейна столица е град Кишинеу, наричан от руснаци и украинци Кишинев (593 000). Молдовците живеят по цялата територия, но са съсредоточени по-нагъсто в централната и северната част на страната, руснаците и украинците са на изток по поречието на Днестър, гагаузите - на юг, а българите - в югозападната част, но немалък брой от тях живеят и в самата Гагаузия. Официалните езици са молдовски (признат от Конституционния съд на страната за румънски), украински и руски, като в Автономна област Гагаузия е признат за официален още гагаузки, а в районите, заселени с българи, българският е работен, но не и официален. Страната неколкократно, в зависимост от това под егидата на коя велика сила се е намирала, си е сменяла азбуката - латиница или кирилица.
Молдова е една от най-слабо развитите в икономическо отношение държави. По БВП заема 143-о място в света с по 2 хиляди долара на човек годишно (за сравнение - България е 66-а с по 13,5 хил. дол. на човек).
Историята на това неголямо късче земя е твърде сложна. Тя е била населявана от скити, даки, маджари, печенеги, монголци. Районът на бъдеща Южна Молдова, наречен Буджак, е базата, от където българският кан Аспарух започва победоносния си поход към Византия, за да създаде Крайдунавска България. Влизала е в определени периоди в Първото и Второто българско царство, била е част от Киевска Рус. Независимото княжество, наричано в началото Богдания с център Кишинеу, е обявено през 1350 г. от княз Богдан I. То достига своя апогей при Щефан Велики (1437-1504) под името Молдова. Много скоро обаче, през 1538 г. заедно със съседна Влахия, се признава за васал на могъщата Османска империя, като двете страни запазват значителна автономия. Впоследствие за тях водят войни помежду си австрийци, руснаци и турци. През 1774 те са разделени между Турция и Русия, като всяка част става отделен протекторат. Русия обявява своята част, сегашна Република Молдова, за самостоятелна губерния, но тя впоследствие преминава от едни ръце в други в резултат на практически непрекъснатите руско-турски войни, последната от които е Освободителната война през 1877-78 г.
(В тази връзка - малко допълнение, засягащо и нашата история. Османски княз на турската част от Молдова след Кримската война (1856-59) е Никола Богориди/Николаки Конаки, (1820-1863), брат на княз Александър Богориди (Алеко паша, 1822-1910), по-късно губернатор на Източна Румелия (1879-84), и двамата - синове на видния котленец Стефан Богориди. Никола поставя и основите на българската църква "Св. Стефан" в Цариград.
Войните обезлюдяват в значителна степен територията на Молдова. Императорското правителство използва бягството на българи поради турските изстъпления след войните и им предоставя земи за заселване в рядко населената руска Молдова и Украйна. Трябва да се има предвид, че властите са приемали и гагаузите, които са православни християни, за българи, знаещи отлично своя произход, но тюркоговорещи, при това запазили българските си обичаи на празници, фолклор, носии, народни песни и т.н.
През ХIХ в. шабленецът бежанец от град Чадър Лунга Михаил Чакър поставя основата на идеята за специфичен гагаузки етнос, близък роднина на българите, но различен от тях по своя език. Той създава и две азбуки за гагаузите, вземайки за основа както латиницата, така и кирилицата.
Докато двете сродни по кръв общности по време на съветската власт действат относително задружно, днес отношенията между тях са неестествено опънати, а основна вина за това имат Румъния, която поощрява молдавските националисти в прорумънските им стремежи, и Турция, която всячески се опитва да включи гагаузите в сферата на пантюркистките си апетити. Всички български правителства след Освобождението са оставили напълно доброволно гагаузите "на турска воля", с което буквално ежедневно убиват националното им съзнание на българи, а чрез тях въздействат и върху гагаузите в Украйна и дори в самата България.
На 19 септември 1990 г. гагаузите създават уникална държавна формация със свое правителство, парламент и президент (башкан), със столица град Комрат, но в рамките на Република Молдова, която се отделя от разпадналия се Съветски съюз на 27 август 1991 г. Правят впечатление имената на основните селища в тази територия - твърди се, че названието на главния град Комрат идва от Кубрат, град Чадър Лунга - от името на древнобългарския род Чадър-Бълкар, Вулканещи - от основателя на града някой си каварненец Вълкан и т.н., както и имената на някои села, които съвпадат с имената на села в Добруджа и Сливенско. Молдовското правителство не само че не признава тогава тази автономия, но изпраща 40 автобуса с националисти от Кишинев към Комрат с лозунги за унищожаване на гагаузите или изгонването им от държавата. Гражданската война е спряна от танковете, водени от кандидата за бъдещ президент на Русия ген. Лебед, тогава командир на руските военни бази в Приднестровието. Правителството на Молдова е принудено да признае гагаузката автономия едва през 1994 г.
Българите в Молдова не вземат участие в този сблъсък. Те предпочитат да организират своя самоотбрана в териториите, които заемат, и не помагат на братята си гагаузи. България, вече заета с вътрешните си проблеми, също си затваря очите пред инцидента. Именно това довежда до изостряне на отношенията между двете общности, което до сега не е изживяно.
На 2 септември 1990 г. възниква и т.нар. Молдовска приднестровска република със столица Тираспол, населявана предимно от руснаци и украинци, поддържани от Москва. Територията на тази практически непризната от никого (освен отцепилите се от Грузия Осетия и Абхазия) държава е само 163 кв. км, а населението й е 730 000 жители. През 1940 г. при присъединяването на Молдова към Съветския съюз тази ивица е създадена за отбрана срещу Румъния. Тогава тя е присъединена към Молдова, като е отнета от Украйна. Същевременно тя става важен икономически център на Молдова - тук се произвежда 90% от местната електроенергия, тук се намира единственият металургичен завод и се оформя над 40% от националния доход.
Всякакви опити на Кишинев да възстанови суверенитета си остават напразни - молдовските военни части и "доброволци" са винаги изтласквани от мостовете през река Прут. Въпросът е дали ситуацията в Украйна няма да доведе до ново ескалиране на напрежението в Приднестровието, където също се чуха призиви да минат към Русия по подобие на Крим.
За отбелязване е, че едно присъединяване на Молдова към Румъния заплашва всички останали националности, които съставляват около 30% от населението й. У немолдовците съществува един вътрешен страх от силната националистическа румънска пропаганда, която е още по-силна сред молдовските националисти. А те не крият крайната си цел - изтласкване на всички останали етноси към Русия, Украйна и България и превръщането на Молдова в "чиста" национална държава - част от "майката родина" Румъния.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
