София. Артисти от няколко генерации се събраха в Градската градина, за да открият паметника на Григор Вачков - творението на скулптора Емил Попов, чието отливане и монтиране е заслуга на Владимир Житенски. "Какво по-хубаво от това той да гледа Народния театър", коментира Мартина Вачкова.
"Много ни харесва - на мен, на дъщеря ни, на внучката ни Рада. Излъчва могъщия дух на моя мъж. А той искаше да играе нечовешки силни роли", беше категорична Силвия, съпругата на големия актьор, който на 26 май трябваше да навърши 81.
"Тук ще стане любимо място за срещи - "При Гришата", както - "На Попа". През 1951 г. се събрахме 24 бъдещи артисти. Между тях бяха 13 софиянци, а останалите - от провинцията. Гришата беше дошъл в столицата от неговото село Трънчовица с огромен куфар, пълен с хляб. Един от хитролювците пред академията му беше казал: "Твоето място не е тук, а на "Толбухин" 15". Тогава там беше зоологическата градина. А Гришата умееше да бъде като никой друг - добър, земен, властен, велик! Енергията изригваше от него. Когато един режисьор ме тормозеше, той отиде и го запита в очите: "Кажи точно какво искаш от Татяна?". Това не го е правил никой друг за мен през цялата ми кариера", беше прочувствена Лолова.
"Това е наистина незабравимият Григор Вачков. Не от киното и театъра, а от живота - силен, устремен, с толкова добрина, която носи в себе си. Топъл, сърдечен. Точно сега е времето да застанем пред духа му. Не съм си и представял, когато бяхме неразделни в нашата младост, че Гришата ще ме покани пред своя паметник. Само той се обръщаше към мен с "брат ми". Не успях да отида на премиерата на "Лазарица" в Сатирата. Когато отидох на следващо "редово" представление, той ме извика на сцената и вдигна ръката ми пред публиката. Сякаш събитието беше мое. Когато в Народния честваха моята 60-годишнина, бяха открили отнякъде интервю с Гришата. В него той казваше: "Запомнете името на Стефан Данаилов. Той ще стане символ на нацията". Той е приятелят, който ме научи на много неща - на кино, на поведение, на това как да бъда човек", беше трогателен в своята обич Стефан Данаилов.
Докато с Гришата снимат "На всеки километър", са буквално неразделни. "Точно при подобни ситуации, вън от България, се разбира кой колко струва. Много се обичахме и се подкрепяхме за всичко", добави Ламбо.
"Григор Вачков и Йордан Радичков бяха неразделни. Уникалното им мъжко приятелство започна още от "Суматоха". Гришата изигра трагична роля в "Последно лято" по повестта на баща ми. Хармонията им достигна връх и в епохата на "Лазарица". Радичков не е писал пиесата за Вачков, както понякога се говори. В ролята е трябвало да влезе Апостол Карамитев, а режисьор да бъде Методи Андонов. Но и двамата си отиват от този свят. Тогава Младен Киселов поставя "Лазарица" с Гришата", връща лентата Розалия Радичкова.
Да се поклонят пред стария приятел и велик артист дойдоха Джеки Вагенщайн, Светлин Русев, Джоко Росич, Досю Досев, Ани Бакалова, Тончо Токмакчиев, Камен Калев, Калин Сърменов, Силвия Лулчева, Светослав Пеев, Лили Абаджиева. Министърът на културата Владимир Пенев заяви преклонението си пред Вачков. Той обаче го познава и в по-различна светлина - във ВИТИЗ Владо е гадже с Мартина Вачкова и е радушно приет във фамилния дом.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
