В чужбина търсят химна ни в youtube, разкрива талантът
Пилотът пребори хиляди, за да стигне до "Аudi"
Павел Лефтеров е сред най-големите таланти в автомобилизма. Роденият на 12.11.1997 г. във Варна състезател има десетки трофеи зад гърба си, като дори успя да постигне победа на легендарната белгийска писта "Спа". Младокът говори пред "Стандарт" за мечтите си в спорта, пренебрежението, с което се е сблъскал от страна на опитните състезатели, и какво го мотивира да продължава. 18-годишният талант разказва как успя да се справи с конкуренцията на хиляди пилоти от цял свят и успя да пробие в тима на "Audi".
- Кога и как се запалихте по високите скорости?
- Когато бях на 8 години, баща ми ме заведе на картинг писта "Варна", която е собственост на Ивайло Цонев. Той ни предостави своята апаратура. Да пробваме, да опитаме и така се влюбих в спорта. После ми купи един картинг и започнах да тренирам. Тръгнаха обаче едни семейни договорки - "Трябва да си отличник, за да спортуваш". Подписахме първи договор и така леко-полеко се сформирахме като отбор, а с течение на времето и аз като пилот. Вече 10 години се занимавам с моторен спорт. От тази започнах с автомобили - във GT4 и Euroseries by Nova Race. Става въпрос за автомобили тип "Grand tourismo", със задно предаване и доста голяма мощност. 380 конски сили е Lotus-a. "Камарото" е още по-мощно, но има баланс в представянето.
- През този сезон сте спечелили 32 купи. Коя от тях е най-ценна за вас?
- Първата ми победа на "Спа". Тя бе още в четвъртия кръг на GT4 сериите. Направих двойна победа тогава - спечелих и двата манша. Беше страхотен уикенд.
- Какво е усещането да сте най-младият състезател в тези надпревари?
- Бях леко притеснен в началото. Също и дискриминиран от останалите участници. Все пак те са професионалисти на по 35 години и ме гледаха с пренебрежение. Аз ги поздравявам, а те не отвръщат. В началото организаторите бъркаха флага ни. На първото състезание го сложиха наобратно. Ние им обяснихме да се поправят, защото сме готови да влезем и във война. На "Спа" започнаха да търсят и химна по спешност в youtube. Лека-полека започнахме да се утвърждаваме като отбор, като страна и аз като пилот пред останалите състезатели. Успяхме да направим осем победи в генералното класиране, което беше много тежко. Половината от
конкурентите ми са професионалисти
и се занимават само с това. Всеки ден са на пистата. Ние от своя страна имахме само 40 часа в колата и около 2000 на симулатора, тъй като всеки ден карам по 5-6 часа на него.
- Пренебрежението не ви ли мотивира допълнително?
- Има два типа хора - едните се демотивират и се сърдят, другите се мобилизират. Аз съм от вторите. За мен загубата винаги е била плюс. След поражение се чувствам много по-нахъсан за победа.
- Какво е усещането да карате толкова мощни автомобили? Тръпката може ли да се сравни с нещо друго?
- В началото започнах с доста по-слаби машини. Стартирах с картинги. Последния им клас KZ2 е доста сериозен и ми положи основите като скорост и ускорение. След това като се качих в автомобил, началото ми се струваше доста бързо. Скоростта, която достигаме, е над 240 км, а понякога и 270. С времето се свиква.
- Кои са вашите идоли?
- Отказах се да имам идоли преди няколко години, тъй като още в картинг спорта имахме спречквания с дадени лица, на които се възхищавах. В крайна сметка си казах, че няма смисъл от това. Пък и някой ден може се окаже, че трябва да караш срещу тях. Това би ми попречило в състезанието. Всичко е на психологическа основа. Всеки ден работя със специалист по този аспект. Как да си управлявам емоциите, което е много важно, защото не трябва да се допускат грешки в автомобила. Наблягам и на физическата подготовка, имам
и тренировка за медийно поведение
Това са много фактори, които всеки един пилот трябва да владее. За да оцелееш в този спорт, е необходимо да си комплексен. Първо да можеш да караш различен тип коли - с предно и задно предаване. Точно заради това започнах с тази серия през годината. Сега се подготвям за предстоящото 24-часово състезание на Дубай.
- Какви са мечтите ви, свързани със спорта? Какво искате да постигнете?
- Искам да стигна до 24-те часа на Льо Ман, да стана професионален пилот и това да се превърне в моя кариера. Никак няма да е лесно. Има милиони кандидати, а от тях само 20 стигат до пистата. Един от тези пък става фирмен. Всеки се бори за оцеляване, докато не стигне до някоя от престижните серии.
- През 2016 г. ще карате в Audi Sport TT Cup, как се стигна до този удар?
- Имаше кастинг. Хиляди хора пуснаха заявки. Малко над 160 бяха одобрени, за да продължат с тестове с автомобилите. И вече от Audi сами си подбират пилотите. Само 20 ще бъдат допуснати до участие през 2016 г. Конкуренцията е невероятна. Състезателите първо се избират по резюме. Когато стигнеш до пистата, има хора, които ти следят психиката, начина на поведение извън колата, има и интервю с мениджър проекти и другите основни фигури в заводския отбор.
- Поставили ли сте си Формула 1 като цел? Искате ли някой ден да карате там?
- Като бях дете - да. Но вече не. Там силите не са равнопоставени. Именно заради това гоним мономаркови шампионати, където автомобилите са еднакви и всичко зависи от майсторството на инженера и пилота. Как аз ще си свърша работата и как заедно ще развием автомобила. Докато във Формула 1 има голяма разлика в бюджетите. Болидите се развиват по различен начин. Само една шепа хора успяват да превърнат това в кариера, а другите се чудят как да съберат спонсори. В момента все по-голяма популярност набира 24-часовото състезание на Льо Ман. Точно затова и Уебър участва тази година. Смятаме, че в тези надпревари е истината.
24-часовото натоварване е за мъже
и за хора, които искат да покажат, че обичат мотоспорта и дават всичко от себе си през цялото денонощие.
- В средата на януари ви предстои състезание в Дубай. Празниците няма ли да нарушат ритъма ви?
- Концентрирал съм се само върху надпреварата. Времето е адски кратко, а е необходима много добра физическа подготовка. 24 часа си подложен не само на безсъние, но и на адреналин, големи емоции и натоварвания. Дори и да се сменяте на 2 часа, в останалото време работиш с инженерите, да се опитваш да подобриш нещо в стила си на управление на автомобила. Бях на Бъдни вечер със семейството ми, имах само един ден с тях. На 25 се прибрах в София, за да продължа подготовката. Нещата ще се повторят на Нова година, но тогава те ще дойдат по-близо до мен. Гледам да не губя фокус от целта, която сме си заложили в момента. Дори за избор на подаръци нямах време, но с желание човек винаги успява да намери.
- Каква е вашата равносметка да изминалата година след всичките трофеи и успехи?
- Можеше и по-добре. Винаги трябва да е така.
- Наскоро взехте книжка. Какво искате да кажете на българските шофьори, защото възпитанието на пътя е силно наболял проблем в днешно време?
- Така е. Шофирането е много по-трудно нещо, отколкото повечето хора си мислят. Казват си, че 32 часа кормуване стигат, взимаш си изпита и всичко е наред. А то не е така. Аз цял живот се уча да управлявам автомобил, 10 години се занимавам на професионално ниво с това и все още имам какво да уча. Доста хора подценяват тази дейност.
- Все още сте ученик, как съчетавате школото и кариерата на пилот?
- Да, доста си пречат. Сутрин си пиша график на една дъска. Подреждам задачите. Тези с по-малка важност ги оставям за накрая. Иначе няма как да се справя. Спя доста по-малко. Обикновено между 4-5 часа, защото трябва да тренирам и просто не остава време.
- Престои ви абитуриентският бал, готвите ли се вече за него?
- Да. Уча в София само от една година и затова ще празнувам във Варна. Там са приятелите и семейството ми.
- Занимавате ли се с други спортове и с какво ви помагат те?
- Занимавам се с бягане, колоездене и пинг-понг за концентрация.
- Какви са хобитата ви извън спорта?
- Нямам никакво време. Не гледам телевизия, а музика слушам само в колата, докато пътувам. Разпускам, докато карам на симулатора.
- Споменахте за работата с психолог и колко важна е тя и как ви помага?
- Всичко в спорта е на психическа основа. Мотивацията е много важна. Дали искаш да правиш нещо и как си го представяш. Психологът има задачата да ти извади мислите от главата, да ги подреди и пак да ги вкара. Да контролираш емоциите си с упражнения за дишане. Има техники и за концентрация, която е изключително важна по време на състезания. Следиш много неща и трябва да
вземаш решения за част от секундата
- Семейството ви има тим - "Булавто". Разкажете повече за него.
- Всичко започна, след като стъпих на пистата. Баща ми също има тръпка към спорта. Видя, че нещата вървят добре и реши да обучава пилоти и да създаде отбор в картинг шампионата. Имахме по едно дете във всеки клас. В една от годините даже всяко от тях успя да достигне до победа. И така се превърнахме във фабрика за мъже. Баща ми отделя много време на децата.
- Как действа тази "фабрика" за мъже?
- Има деца, за които аз отговарям по време на тренировките. Баща ми наказва и двамата, когато някое от тях не слуша. Правим лицеви опори, после аз набива каската на калпазанина. Работи се на казармен принцип.
- Какво искате да пожелаете на най-близките си и хората, които ви подкрепят?
- Искам да пожелая на хората да следват мечтите си и да не се отказват от тях, тъй като те са съвсем реални. В началото може да изглеждат недостижими, но когато един човек си е фиксирал целта и се е фокусирал върху нея, няма как да не я сбъдне.
- На кого искате да благодарите ?
- Първо на семейството, на приятелите за подкрепата, на феновете и на всички, които са ми помагали по какъвто и да е начин. Все пак това е много отборен спорт. Ако видите снимка на "Ферари" или "Мерцедес" във Формула 1, там са 200-300 души. Всеки си има своя задача. Специално искам да благодаря на баща ми, на треньорът ми Светослав Дочков, който е Майстор на спорта.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
