Когато Жан Клод си отиде от този свят през есента на 2009-а, Кристо Явашев написа в официални си сайт върху снимката й "Имало едно време". Сякаш с тези думи авангардистът, роден в Габрово, казваше, че приказката за него свършва. Защото французойката, с която живяха и твориха заедно над 50 години и бе негов астрален близнак (родени са на 13 юни 1935), осмисли престоя му на Земята. "Артистите не се пенсионират.
Те умират", казва Жан-Клод преди смъртта си. Кристо обаче и сега продължава да говори в множествено число, когато става въпрос за проектите им, чието начало поставят двамата в последните години от живота й. Защото скиците винаги са негови, но никога не биха се материализирали на бял свят, ако не бяха страничният поглед и желязната ръка на съпругата му, както самият той признава.
Когато пътищата на двамата се кръстосват през 1958-а, емигрантът от България впечатлява най-напред бъдещата си тъща - аристократката Пресилда дьо Гийбон. Тя го кани да й нарисува портрет в семейния замък и той завърта любов първо с по-малката й дъщеря, Жойс, полусестра на Жан-Клод от втория брак на майката. За да се прехранва, художникът по това време мие чинии и от време на време прави портрети. "Казах си: "Мама доведе вкъщи още един бедняк." Толкова е кльощав. Ръцете му са тънки и дълги, на всичкото отгоре и рисува. Сигурно е обратен", спомня си в интервю червенокосата Жан-Клод, която по това време е сгодена. Кристо обаче кани дамата на тавана си, за да й покаже нова скулптура, с която много се гордее. Седмици по-късно тя се омъжва за Филип Планше, но носи детето на Кристо. Бракът й приключва три седмици по-късно и музата заживява с бедния художник. Семейството й е в ужас от бягството и повече от две години не общува с двойката. По този повод половинката на Явашев коментира: "Обичаха Кристо като син, но не и като зет."
На 11 май 1960 г. се ражда синът им Кирил. Авангардистът прави бунтарката своя законна съпруга на 28 ноември 1962-ра. Две години по-късно семейството емигрира в Ню Йорк и повече никога не сменя дома си. Всичко, което творят, подписват с общото "Кристо и Жан-Клод". "Постоянно си крещим един на друг. Това помага, защото ни кара да мислим. Все пак в 75 процента от случаите Кристо е прав", разказва приживе нежната половинка.
За пръв път Жан-Клод идва в България за погребението на свекърва си през 1982-ра, защото соцвластите не позволяват на Кристо да се поклони на гроба на майка си. Снахата обикаля страната, разглежда Царевец и Арбанаси, храма "Свети Александър Невски", Боянската църква, стария Пловдив. В чудесни отношения е с двамата братя на Кристо - Анани и Стефан, с техните съпруги и деца. Владимир, синът на Анани, е плътно до чичо си - от 17-годишен той живее в Щатите като безценен негов помощник. През 1983-та в България идва и Кирил, който е омаян от природата на бащината си родина. Роднини разказват, че дори брал диви ягоди край село Момчиловци под връх Рожен.
Тримата братя и техните съпруги се събираха за всяка премиера на Кристо и за всяка Нова година. Партитата им често са в емблематичния за нюйоркската бохема ресторант "При Елен", показан във филма на Уди Алън "Манхатън". Незабравима за целия род ще остане срещата им по случай откриването на "Портите" в Сентръл парк. Този проект събра 254 млн. долара за града и е оценен като връх в изкуството на Явашев.
Преди да навърши 70, Кристо работи по 17 часа на ден 7 дни в седмицата. Не излиза във ваканция. Домът и ателието му са в сграда на Хауърд стрийт в Сохо. Става малко преди седем, пие кафе и започва. Той никога не рисува проекти, които не се случват. Първо скицира и прави колажи, а след откриването ги зарязва. Винаги сам финансира работите си. Няма луксозен автомобил с шофьор, не пътува с частен самолет, не живее в разточителство. Плаща на всеки собственик на земя, върху която разполага творбите си, и я връща в идеално състояние.
Кристо и Жан-Клод стават част от рекордите на "Гинес" на 2000 г. с най-големите чадъри в света, най-дългата тичаща ограда, най-тежката опаковка за Райхстага, най-голямата скулптура без скеле в газометъра в Оберхаузен. Последният проект, който бе открит на 16 март, е изработен от 20 350 кв.м прозрачен полиестер, който артистът нарича ETex Christo, и 4500 м полипропиленови въжета. На практика "пакетираната" светлината тежи 5,3 тона. Big Air Package, издигната във вътрешността на построения през 20-те години на миналия век бивш контейнер за съхранение на газ, е висока 117 м и широка 67 метра. Всъщност това е най-големият надуваем обект на всички времена. Обемът му се мери със злополучния дирижабъл Хинденбург, който все още е признат за най-големия въздушен балон, създаван някога.
Над 1600 журналисти от цял свят дойдоха на откриването преди седмица. Кристо часове наред раздаваше автографи на почитателите си и никой не си тръгна разочарован. "Цифрите обаче не могат да опишат усещането да влезеш вътре в "опаковката". Това става през херметически затворени врати и след кратко изкачване на стълби. А усещането наподобява илюзията, че се намираш във вътрешността на сюрреалистичен дъждовен облак", пише "Шпигел".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
