Четвъртък,

Кристиан, който върна живота на теснолинейката

От: Стела Стоянова -
629
Кристиан, който върна живота на теснолинейката
A
A
A
  • Направи музей, в който можеш да видиш как се е вадил билет преди 90 години
  • Младежът гледал как хора спят на гарите, защото е спрян вечерният влак и не могат да се приберат от работа

 

Знаете ли какво е теснолинейка? Ако не сте живели в миналия век, няма как да го знаете. Ако сте пътували в чужбина, може би сте използвали теснолинейката като една от своеобразните атракции на курорта, в който сме били. Но не сте били от хората, които я ползват, за да не закъснеят за работа в друго населено място в някой от планинските ни райони, където няма как да премине пълноценна влакова линия. Нито от тези, на които се е налагало да спят на гарата, защото внезапно пътуването на влакчето е било отменено. Или защото внезапно шефовете на БДЖ са решили, че теснолинейката няма да спира точно на вашата гара. У нас една от най-известните теснолинейки е тази в Родопите, а Кристиан Ваклинов е човекът, който успява да се пребори за връщането на нормалното движение на влака, както и за възстановяването на една от неговите гари - Цепина. Той е председател на сдружение "За родопската теснолинейка".

Заедно със съмишленици успява да създаде музей на теснолинейката във възстановената от тях гара "Цепина". Тази година бе номиниран за "Будител на годината". Не спечели, но това не означава, че свършеното от него не е будителство в истинския смисъл на думата.Любовта на Кристиан към теснолинейката пламва още докато е ученик. Тогава все още пътувал само за удоволствие, докато през 2012 година не бил спрян вечерният влак от Добринище към Септември, с който десетки хора се прибирали от работа."Пред очите ми - аз бях още турист, ученик, виждах как хора оставаха в Разлог и Банско на гарите да спят на дървeните пейки, защото свършват работа в 5-6 ч. вечерта, а влакът им до селата е чак сутринта в 7. Нямаха възможност да се приберат по домовете си", спомня си Кристиан Ваклинов.Той започнал да пише писма до институциите и в крайна сметка, благодарение на неговата упоритост, година по-късно вечерният влак отново потегля. Младият мъж обаче се амбицирал и

решил да запали интереса към теснолинейката на хора от цялата страна

Имаше нужда българското общество, хората далече от линията, да чуят за нея и да я припознаем като забележителност", разказва Кристиан. "Защото в началото на цялата ми дейност за българите, които са чули нещо за нея, мнението беше - някакъв бавен влак, който взима 125 км за цели 5 часа", спомня си реакциите той.Благодарение на идеята му започват да се организират различни атракционни пътувания, чрез които бавният влак става изключително популярен.

Малко по-късно се ражда идеята за  създаване на музей на родопската теснолинейка в порутената тогава гара "Цепина", която дори и не се е използвала като спирка за влака. Въпреки че е изпълнена с интересна и романтична история. Кристиан заедно с негови приятели решават да възстановят сградата изцяло на доброволни начала."Така започна това приключение, което продължи две години и в което се включиха десетки хора, които обичат Родопите и стръмните пътища", спомня си той.Така гара "Цепина" на 3-ти септември 2017-та година става Музей на родопската теснолинейка

"Стотици снимки, предмети, документи, които показват нагледно историята, обема превози, първата копка, строителството на линията", обяснява Кристиан. В експозицията е пълно с богата колекция от исторически снимки, проследяващи цялата 90-годишна история на построяването и движението на Родопската теснолинейка, включително фотоси на тежки строителни дейности, както и пищни тържества с участието на Н.В. Цар Борис III, който обичал да идва до Якоруда с влакчето.

Има и кадри от златния период на линията с най-много и пълни влакове, както и от тежките години на разпад и унищожение. Изложено е и автентично табло-разписание от 1985 година, когато през гарата са минавали по 31 влака на ден, включително за линията Пазарджик-Варвара, закрита през 2002 година. На втория етаж има зала, посветена изцяло на Пазарджишката теснолинейка. Някогашната канцелария на гара Цепина е възстановена в максимално близък до оригиналния вид - туристите могат да влязат в работната обстановка на ръководител-движение от едно време, да си маркират ретробилетче на компостьор, както се е правело някога. Ще имат и възможност да обърнат истинска железопътна стрелка - нещо, което иначе няма как да им се случи.А самата гара Цепина, на която Кристиян възстановява влака и прави музей, е наистина уникална. Там всъщност е

имало средновековна крепост

която влиза в пределите на българската държава в средата на 9 век. Завладяна е от Византийската империя през 11 век, но е освободена при управлението на цар Калоян. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим и Цепина се превръща в негова престолнина.

Крепостта е била внушителна, външните и крепостни стени обхващали площ от 25 дка, а в най-високата и част е бил изграден средновековен замък.В периода 1246 - 1254 г. Цепина е владение на никейския император Йоан Дука Ватаци, но Михаил II Асен успява да си я възвърне. През 1373 г. твърдината е завладяна от османските нашественици.  Археологически изследвания обаче показват, че преди това там е имало и тракийско селище. В подножието на крепостта има и изградена хижа "Цепина" - така че ако изберете да тръгнете с теснолинейка из Родопите, запалени от техния нов будител,  ще намерите и красиви места, и история, и гордост от миналото. А и, да се надяваме, няма да спите на гарата, въпреки ограничения график на влаковете.


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички