- Разследването за космическите възнаграждения във фондацията разклати постамента на дарителството - доверието
- Ясни правила, които да регламентират какви са допустимите разходи за подобна дейност, ще ни спасят от съмненията
Всички знаем, че доверието е най-чупливото нещо в света. Както гласи една сентенция - то е като гумичка за триене - след всяка грешка става все по-малко. Докато изчезне напълно и безвъзвратно. Най-тежката последица от скандала с "Хелп Карма" е именно загубата на доверие. А то е основният постамент на дарителството, което без доверие е невъзможно.
Когато човек реши да дари, то той го прави, защото е усетил болката на другия и е готов да се раздели с нещо свое, за да помогне. Много лесно е обаче да се почувства като поредния лапнишаран, хванал се на въдичката на състраданието, когато разбере, че от дарението му са се възползвали "щедро" и други хора.
Това вече става факт. "Със съжаление трябва да споделя, че поне временно прекратявам дарителската кампания "1000 за Левски". При създалата се ситуация с платформата "Хелп Карма" смятам, че не би било редно да продължим използването й. Въпреки че "Хелп Карма" досега са точни и коректни към кампанията и всички дарени средства са преведени по предназначение без забавяне или допълнителни удръжки, не смятам, че мога да продължа при създалата се ситуация ", написа във фейсбук Андрей Аспарухов - синът на футболната легенда Георги Аспарухов - Гунди. И благодари на всичките 261 души, дарявали от август насам пари за кампанията "1000 за Левски".
Но най-лошите последици от "убийството" на доверието не са в лъжата, а в това, че то не може да се възстанови, както казва Ницше. И ако платформата, през която са организирани 2626 кампании за тежко болни хора, за образование, за спортни събития и други социални каузи, е намерила алгоритъма как да помага, то сега много призиви за помощ ще останат нечути. Което ще коства не само изгубени надежди, но и животи.
Убиването на доверието засяга не само "Хелп Карма". 47 дарителски организации, фондации и сдружения разпространиха отворено писмо, в което настояват компетентните органи спешно да извършат проверка и ако има злоупотреби с доверие или финанси, виновните да бъдат бързо и ефективно наказани, за да се върне нормалната среда за дарителство.
Позиция разпространи и Българският червен кръст, който припомни, че той често работи с обществени съвети, за да гарантира прозрачност на благотворителната си дейност. Софийска районна прокуратура вече започна проверка на сайта и фондацията "Хелп Карма".
Скандалът
Скандалът гръмна след журналистическото разследване на Мария Цънцарова от бТВ. От него стана ясно, че за малко повече от 2 години през платформата са преминали дарения за 21 млн. лв., а на нуждaeщитe ce, в чиятo пoлзa ca пocтъпили пaритe, ca изплaтeни oбщo 13 535 135 лв. Към 22 октомври по сметките на фондацията е имало неизразходвани още 5 190 370 лв. Къде са останалите 2 274 495 лв.?
От "Хелп Карма" обясняват, че фондацията удържа процент от даренията, за да се издържа и развива дейността си. Процентът е различен - 6.5% през февруари 2018 г., до 5% в последно време. Най-голямата част от парите, удържани от дарителите, са за възнаграждения на служителите. През 2018 г. отчетената сума е 214 000 лв., а през 2019-а - над три пъти по-голяма - 713 000 лв. ., което е от 8 до почти 9% от всички постъпили дарения.
Най-"богопомазаният" от всички служители е техническият директор Славчо Славчев.
Първоначално месечната му заплата е над 22 000 лв. Два месеца по-късно тя доближава 50 000 лв., после пада до 26 000 лева, но след средата на 2019 г. отново расте до 40 000 на месец. През декември 2019 г. е следвало да получи доход над 80 000 лв.
"ИТ услугите са скъпи, ролята на Слави е много висока и той е един от най-качествените специалисти в България", казва собственикът на "Хелп Карма" Константин Кръстев.
От данните се вижда, че сумата, която е начислявана за заплатата само на техническия директор във фондацията, е над 775 000 лв. или средно почти 28 000 лв. на месец, включително и за времето, за което Славчев твърди, че е в неплатен отпуск.
За 2018 г. са отчетени и 312 000 лв. вземания по "предоставени заеми". Според собственика причината сумата да фигурира като вземане е технически проблем с финансов посредник, през който са правени част от даренията. За да се реши проблемът, вместо по сметката на фондацията, посредникът превел парите в личната сметка на Кръстев.
"Тези пари аз съм ги върнал, просто сме имали технически проблем", казва Кръстев.
Но вземания има и в отчета за 2019 г. През последния месец на миналата година те са 51 000 лв. "Това е личен заем, който аз съм взел от фондацията", обяснява Славчев. Парите му трябвали за апартамент. Но не си го купил заради ситуацията с COVID-19. Така се оказва, че освен начислените 775 000 лв. за заплати за две години и 4 месеца, Славчо Славчев е получил и заем от фондацията. След интервюто дългът на Славчев е погасен. Парите не е върнал той, а шефът му Константин Кръстев, става ясно от платежно нареждане, предоставено на bTV. "Сумата е изцяло изплатена на 26 октомври 2020 г., като е погасена дължимата главница в размер на 60 хил. лв. и са изплатени лихви в размер на 6,049.59 лв. Събраната лихва ще бъде използвана за нашата основна дейност", пише в писмото.
"Не са заплати, а интелектуален продукт"
Няколко дни след репортажа на Мария Цънцарова, от "Хелп Карма" излязоха с позиция, че той е едностранчив, повърхностен и манипулативен, сглобен от отделни фрагменти, с явната цел да бъде напълно дискредитирана фондацията и разбито доверието в нея. "Почти нищо от подадената от нас информация не бе използвано. Видяхме грубо извращение на истината", пише в позицията.
В нея се посочва, че дейността на "Хелп Карма" е прозрачна - средствата за кампаниите в повечето случаи се превеждат директно в съответните болници, хотели, училища и пр., срещу предоставени фактури и други платежни документи, като на страницата на всяка кампания се обявява информация колко точно средства са усвоени за кампанията и за какво.
Фондацията е обявила регламентиран процент от даренията за своята издръжка - в началото 5.8%, а впоследствие 5%. Такава била международната практика при дарителските платформи - по-големите с оборот над 50-60 млн. евро удържали 5-8%, а при малките се стигало и до 15%. Нищо не се удържало от даренията за кампаниите, които са само в "Хелп Карма" и са включени в TRUST & SAFETY CLUB.
Големите бонуси и възнаграждения от фондацията обясняват с това, че нейният ресурс е предимно интелектуален, а обект на внимание е преди всичко екипът от IT специалисти и особено неговият лидер Славчо Славчев, които създават и развиват софтуера.
"Възнаграждението им не бива да се разглежда като "заплата", а като придобиване във времето на особено ценен и скъп интелектуален продукт, върху който е базирана цялата дарителска платформа (затова сумите са много различни от месец до месец). Именно този продукт осигурява нашата ефективност. Поради това водещият IT специалист Славчо Славчев има ключова роля във Фондацията. Това обяснява и дадения му заем - разпространена практика като инструмент за запазване на ценен служител", се казва в позицията на Хелп Карма.
Морално ли е?
Да, всичко това звучи много красиво. Интелектуален труд, ценни кадри, стимули, бонуси...И ако в България средната заплата бе 10 000 лева, едва ли на някого би направило впечатление, че блестящ IT специалист получава между 20 000 лв. и 80 000 лв. месечно.
Прокуратурата ще провери законна ли е работата на фондацията и дали процентът за издръжка е наистина толкова, колкото е обявен, или се е случвало екипът да прибира по 8-9% от парите. Но основният въпрос е морално ли е да се възнаграждаваш щедро с пари, които са дадени за спасяването на нечий живот? Или се оправдаваш с популярната поговорка - който бърка в кацата с мед, не може да не си оближе пръстите? Може ли на една фондация, която следва определена мисия, да се гледа като на търговска фирма, а на дейността й - като на начин за изкарване на максимална печалба?
Бизнес ли е благотворителността?
И за да не се опираме само на морални норми, тази дейност трябва да се регламентира с ясни правила, валидни за всички, като се посочи точно какъв е процентът, нужен за издръжка на подобни фондации. За да не се оправдават разходите с твърде разтегливото: "Такава е международната практика". Когато е ясно на обществото колко струва изработването и поддържането на подобна модерна платформа, доверието в нейната мисия няма да може да бъде сривано лесно.
И хората няма да остават с лош вкус в устата като при кражба на кутията с дарения от магазина или църквата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
