Роланд - Франсоа Вейл е представител на Върховния комисариат на ООН за бежанците в България от ноември 2012 година. Той е дългогодишен служител на агенцията, работил е в повече от 15 страни. Завършил е престижния Институт за политически науки във Франция 'Institut d'Etudes Politiques de Paris' със специалности "Международни отношения" и "Политология". Г-н Вейл е женен с три деца. Владее френски, английски, испански и холандски.
България първа алармира ЕС за кризата преди 2 г., но тогава никой не си взе поука
В света има над 60 млн. бежанци, Европа е длъжна да поеме поне 200 000, казва Роланд - Франсоа Вейл
- Г-н Вейл, как ще коментирате рязката експанзия на бежанската вълна в Европа?
- Действително ситуацията е много драматична, предвид големия брой хора, които в момента пристигат в Европа, но това не е нещо изненадващо. Нека видим колко огнища на конфликти има по света - Сирия, Ирак, Афганистан, както и на места места в Африка. Над 4 млн. бежанци от Сирия в момента се намират в съседните страни като Ливан, Йордания, Турция, дори във воюващия Ирак, както и в Египет. Още 7,6 млн. бежанци са разселени вътре в самата Сирия. От сирийската бежанска криза са засегнати не само европейските държави, но и самите арабски страни. Това, което наблюдаваме, е, че повечето страни получават минимална подкрепа, за да се справят с този огромен брой хора. Бежанците в Йордания и Ливан, както и сирийците, които са разселени вътре в Сирия, получават хуманитарна помощ, но нивата на осигурените ресурси са изключително ниски.
Планът за регионален отговор на кризата е за 1,3 млрд., но за жалост едва 31% от тях са покрити до момента. Бих искал да подчертая, че тази криза не се е случила спонтанно или изненадващо.
Напротив, това се очакваше.
Това е процес, който е резултат от еволюция на постоянно нарастващи и развиващи се конфликти по света. Не само в Сирия, не само в Ирак, има конфликти и в Централна Африка, Южен Судан. Със сигурност вашите читатели ще си спомнят това, което се случи в България в края на 2013 година, когато тук започнаха да идват по-голям брой бежанци. Тогава държавата се справяше по недостатъчно добър начин. Имаше много трудности за пристигащите. Но това трябваше да подейства отрезвително и да подскаже на другите страни от Европа какво ги очаква и тях.
- Според ООН Европа се нуждае от система за гарантирано преселване на сирийските бежанци. Какво означава това?
- Това действително е така. Председателят на ЕС г-н Юнкер излезе с нов план, според който 160 000 бежанци, които са в Италия, Гърция и Унгария, трябва да бъдат разпределени в другите страни от ЕС. Тази бройка е в допълнение към първоначалните 40 000, които бяха предвидени в първия план, предложен през май. Има и един друг елемент - на презаселване, който не е маловажен в създалата се криза. Това е не само приемане на хора, които се намират вече на територията на ЕС, но и приемане на нови, които очевидно имат нужда от належаща международна закрила и убежище, и се намират в съседни на Сирия страни. В комисариата смятаме, че дори с това предложение за разселение на 160 000 човека не се достигат нуждите, които според нас са минимум 200 000. В допълнение на този задължителен план предлагаме да се създаде един регулярен, редовен път към Европа, който да включва специфични програми за хуманитарен прием. Тази програма би могла да включва събиране на семейства или визов режим на базата на облекчени работни места, т.е. кандидатстване с цел намиране на работа в ЕС. Такъв един визов режим много ще помогне на нуждаещите се хора да избегнат да поверяват живота си в ръцете на безскрупулните и безочливи каналджии и трафиканти. Що се отнася за правото на работа, бих искал да поясня, че правилата са различни в отделните страни. Например, конкретно за България, докато човекът е в процедура за определяна на статута, докато е търсещ убежище - няма право да работи през първите 9 месеца. Но при придобиване на статут това се променя и след този период бежанецът има вече законен достъп до пазара на труда.
- Как ще коментирате факта, че 95% от сирийските бежанци са кюрди, а не араби?
- Отговорът на този въпрос е много прост. За нас, за Агенцията на ООН за бежанците, тези хора са сирийски бежанци. Независимо от етноса и вярата. Евентуално в един по късен етап агенцията може да установи към коя етническа група са хората. Но отново подчертавам, че това за нас не е важно. Важното е, че тези хора имат нужда от закрила и помощ. Всички виждаме какво се случва в Сирия. Там се води вече пета година въоръжен конфликт и от всички страни, участващи в този конфликт, има престъпления, които се отразяват пряко на хората, които бягат от там. За нас това са бежанци, които бягат от война и преследване. На някои места в Европа направиха регламент за приемане само на християни, което е неприемливо.
- На какво се дължи огромният брой на мигранти от Афганистан и Африка, при условие че там няма война?
- Относно Афганистан не съм съвсем съгласен с въпроса, тъй като според мен там все още има война. Преди да дойда в България и да заема длъжността си в София, аз служих в Афганистан. И до ден днешен продължавам да следя случващото се там. Бомбените атентати и цивилните жертви са ежедневие в тази страна. Обикновените хора плащат високата цена на размириците и терористичните атентати. Независимо от десетгодишното присъствие на международните умиротворителни сили ситуацията там не се е променила изобщо. Затова хората бягат от Афганистан. Там те се чувстват застрашени за живота си. Ако погледнем към Ирак, там ситуацията е още по сложна. Освен че има въоръжен конфликт, да не забравяме и присъствието на Ислямска държава на иракска територия. Зверствата на тази екстремистка групировка са добре документирани в нета, което от само себе си води до бягство на населението към Европа. Ако погледнем пък към Африка, това е огромен континент с много незатихващи конфликти. Например в Еритрея много хора бягат и заради военната служба, която там е не само задължителна, но и безсрочна.
- Кой се възползва от сирийската криза?
- Печелят най-вече каналджиите и трафикантите, които се облагодетелстват на гърба на отчаянието и страданието на бежанците. Те влошават още повече положението на тези хора, превръщайки страданието в бизнес. Що се касае до самите бежанци, естествено, че сред тях има и хора, които биха се възползвали от кризисната ситуация за постигане на лични изгоди и цели. От политическа гледна точка, за жалост има доста партии в Европа, които активно се възползват от настоящата криза, използвайки я за трупане на политически активи, което е тревожно.
- Какво предприема Агенцията на ООН за справяне с нарастващата криза?
- Това, което прави ВКБ ООН в европейските държави, е същото, което започна да прави активно в България в края на 2013 г., когато в страната се наблюдаваше ескалация на бежанския приток. Първо подпомагаме правителството за установяване на добра политика и разработвана не прогресивно законодателство. Освен това ние предлагаме помощ на терен. Това е изработване на инфраструктура за справяне с кризата, предоставяне на храна. Изградихме индустриални кухни в някои от центровете, за да подпомогнем изхранването на хората, настанени там. Работата ни е да подкрепим европейските правителства, за да се справят с бежанската криза. Точно, както ние предоставяме помощ в България, така и нашите колеги в Македония, Унгария, Сърбия и Гърция правят същото.
Тази помощ се изразява в съвети, как да се справят по-добре и ефикасно с управлението на ситуацията, включително и регистриране на хората, създаване на достойни, адекватни условия за прием, а не тези, което виждаме на тв екрани и ни шокират. Става въпрос за парична или материална помощ. Например, нашите колеги в Унгария помагат на правителството да се издигнат палатки, предоставят храна, вода, одеяла. Но предвид, че тази бежанска криза засяга предимно страни в ЕС, трябва още веднъж да припомним, че основната отговорност лежи на правителствата на тези държави и на европейските институции. Те трябва да работят заедно за да се справят с настоящето положение.
-Руският външен министър Лавров заяви, че страните, разпалили конфликти, трябва да носят по-голяма отговорност за проблема с бежанците. Какво мислите вие по този въпрос?
- Оставам на г-н Лавров отговорността на неговите виждания, но когато говорим за грешките на хората, от които тръгват въоръжените конфликти и като погледнем към Сирия, Афганистан, Украйна, Централна Африка, не може да обвиним една държава, че е виновна за тези конфликти.
Много са факторите и причините. Моментът не е подходящ да сочим с пръст и да търсим конкретния виновник, важното е, че вследствие на тези войни има бежанци, които са изгубили всичко, напуснали са по принуда своя дом в търсене на по-добър и сигурен живот. Печални са кадрите, които видяхме на 3-годишното сирийче, изхвърлено на брега на Егейско море. Това би трябвало да стресне малко световната общественост и да ни припомни каква отговорност носим всички ние, вместо да търсим виновни в такъв момент. В настоящата криза няма как да не отбележим и отговорността, която носи и международната общност. Например Съветът за Сигурност към ООН, който би трябвало да се обедини в решенията си за мир по света. Това са политически решения , поради които войни не се предотвратяват, а продължават да се проточват с години като тази в Сирия, Ирак, Афганистан и на други места по света. Точно сега е моментът международната общност да се обедини, за да се предотвратяват нови конфликти и да бъдат спрени по политически съществуващите такива, които са военни огнища .
- Вече не са говори просто за бежанска вълна, а за "велико преселение на народите на XXI век"? Това няма ли да доведе до пренаселване на Европа за сметка на Африка и Близкия изток?
- Европейският съюз има над 508 млн. население. А ние говорим за неколкостотин хиляди души, по- точно 300 хиляди по море до момента. Европа би трябвало да може да се справи с настоящия поток бежанци. За да бъде по-нагледно, ще дам един прост пример с малка страна като Ливан. Нейното население е 4,5 млн. души, а там вече има над 1,1 млн. сирийски бежанци. Какво ли си мисли правителството на Ливан, слушайки в момента европейските лидери, които се вайкат, че не могат да се справят с хората, пристигащи на тяхна територия. Според мен, Европа може и е длъжна да се справи с притока от бежанци. Това трябва да се основава на споделена отговорност между всички страни. Когато говорим за броя на пристигащите, няма как да не отбележим, че по света в момента има над 60 млн. разселени хора. 9 от 10 от тях са в развиващите се страни, и само 1 от 10 се намира в Европа. Например в Кения има 600 хил. сомалийски бежанци. В Судан има стотици хиляди бежанци от Еритрея. Пакистан е все още домакин на 1,7 млн. афганистански бежанци, които са там още от 1979 г., когато Съветският съюз влезе в Афганистан. В Иран има почти 1 млн. бежанци.
А Европа се държи така, като че ли сега за първи път открива този проблем и го счита за невероятен и непосилен. Това явно се дължи на спокойните десетилетия, в които не е имало бежанци на територията на ЕС. След Втората световна война количеството бежанци наистина е най-голямо. Но след развитие на регионалния план на на ООН за справяне със сирийската криза и призива към международната общност за средства за жалост са получени едва 31% от тези 1,3 млрд. В Африка са получени едва 15% от финансирането. Сега Европа трябва да поеме своята отговорност. В никакъв случай не смятам, че настоящата бежанска криза ще доведе след себе си пренаселеност на Европа. Има много европейски държави, в които се наблюдават демографски кризи, където населението драстично намалява. За някои от тях това дори е възможност да подобрят демографските си проблеми. Не считам, че има опасност нито Африка, нито Близкият изток да останат без население.
- Какво ще се случи с бежанците, които са се струпали в Македония, Унгария, Сърбия и Гърция?
- При липсата на адекватна регистрация и условия за прием по-вероятно е, че тези хора няма да се задържат там, а ще продължат пътя си към Централна Европа. Когато не им се оказва дори и елементарна помощ, те нямат друг избор. ЕС трябва да въведе един регулярен процес, който да включва ефективна регистрация на пристигащите хора, те да бъдат настанявани в нормални условия. От там нататък те да бъдат включени в една активна процедура. Докато не бъде създадена ефективна единна система, хората ще продължат да се местят.
- Как ще бъде засегната България от бежанската вълна?
- България беше първата страна, засегната от кризата в края на 2013 г. началото на 2014 г. И именно заради опита, който страната придоби тогава, се въведоха нови механизми и процедури, помагащи на държавата да управлява адекватно процесите и потока от хора, преминаващи през страната. България успя да увеличи приемателния си капацитет на 6000 души, който не е достигнат, нито надвишен до този момент. България е напълно подготвена да поеме и по-голям брой при необходимост. Никой не може да прогнозира с точност как ще се развият събитията в бъдеще. Но когато нещата излизат извън контрол, както в Гърция в момента, при такива стойности всяка една система би се задъхала и затруднила да се справи.
Но към този момент не се наблюдава тенденция, подсказваща, че България може да е следваща засегната страна. Това движение на бежанци от Турция към Гърция в момента, или към Италия от Африка, или през Македония и Сърбия, от там към Германия и Северна Европа, не смятам, че този поток ще се отклони през България.
- В крайна сметка оптимист ли сте за положителен изход от кризата с бежанците?
- Сигналите, които дори и днес наблюдаваме от Еврокомисията, са доста окуражаващи. Тъй като се говори за една нова, обединена политика. За нови инициативи, които са базирани върху споделената отговорност в рамките на ЕС с участието на всичките държави. Това е от изключителна важност и трябва да се случи незабавно. Същевременно ние, като Агенция на ООН за бежанците, също подкрепяме тези инициативи. Има такава инициатива и от Люксембург, а именно - да се създаде обща европейска служба за бежанците.
Това може да е укрепване на европейската служба в областта на убежището - ЕАСО. А може и да е съвсем нова институция или агенция, но при всички случаи тя ще се занимава изключително с бежанския проблем в Европа. Необходимо е сега да има общи, колективни действия, основани на солидарност и споделена отговорност. Трябва да се намерят и политически решения, да се обърнем към първоизточника на бежанските потоци, а това са войните по света в момента. Те трябва да бъдат спрени, или поне да бъдат предприети политически действия за тяхното решение. Това би довело безспорно до облекчаване на ситуацията.
- Как ще коментирате нарастващата ксенофобия в Европа, дори и в България?
- За съжаление ксенофобията в Европа наистина е налице. В момента наблюдаваме крайнодесни, ксенофобски, антисемитски, расистки изявления, както и появата на партии с подобни убеждения в редица страни на Европа. Дори и в моята страна, Франция, има такава партия, това е Националният Фронт. В контекста на бежанската криза е важно да припомним, че хората, които бягат към Европа в този момент, не идват за забавление. Те не идват, за да избутат някого от работното му място. Те не идват, за да живеят от помощи. Идват, защото нямат избор, идват, защото са принудени да бягат, техните къщи са разрушени, пред очите им са избити семействата и приятелите им. Бежанците идват, защото нямат друг избор. Важно е да ги приемем като хора, които имат нужда от помощ.
Същевременно те не искат и да са зависими. Повечето от тях имат професии, искат да бъдат самостоятелни и пълноценни за обществото. Те не трябва да бъдат дискриминирани, трябва да им се създадат условия за достойно преживяване. Те мечтаят за едни достоен нов живот. Освен че съм представител на Върховния комисариат на ООН за бежанците, аз и съм европеец - французин. И като такъв искам да благодаря на германците, които излезнаха на гарите да посрещнат с "добре дошли" бежанците, които им помогнаха и показаха истинското лице на Европа. Това лице, което аз отъждествявам с Европа, а не Европа на оградите, Европа на полицаите с палки, биещи хората. Търсенето на убежище е основно човешко право, което трябва да отстояваме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
