Партньорите на ГЕРБ плашат, но не смеят да клатят кабинета
Руслан Йорданов
През последните месеци правителството на Бойко Борисов e принудено често да виси под шумната заплаха на някой от коалиционните си партньори, или пък да се отърсва от гальовното отъркване на опозиционна сила.
Всяка седмица я абевейци, я патриоти, я реформатори свикват медийната сюрия, за да поставят със стоманен тон поредния ултиматум. Следва десетдневка на прескоци из тв студията и помирителни срещи с министър-председателя, след което сърдитите съюзници с чувство на законна гордост, че са спасили отечеството от политическа криза, обявяват мир.
Последния път Реформаторският блок предупреди, че ако не бъде подкрепена съдебната реформа, в замяна ще бойкотира пенсионната реформа и ще предизвика правителствена криза. Тази игра е версия за възрастни на познатата: "Дай си ми куклите, на ти си парцалките". Допълнително объркване в кулоарите предизвика и последното кафепитие на Борисов и Местан в Момчилград. След него стана ясно, че ДПС е склонно да подкрепи ГЕРБ за много неща, стига да послушат техните съвети.
Правителството потегли с мръсна газ и обеща ударни реформи във всичко - съдебна система, енергетика, здравеопазване, образование, пенсии и социална система, събирателни агенции и пр. Логично обаче устремът за преустройство на управляващите леко понамаля, тихата съпротива на средата и липсата на генерално осмислени концепции забавиха действията на изпълнителната власт.
Отделно никой от партньорите не ще да поеме неизбежните негативи от непопулярните решения. Показателен пример за упражнението по прескочи-кобила около повишението на цената на електричеството.
Готвеният токов удар
започна да се подритва
като топка между ДКЕВР, партиите в кабинета и парламента, а в крайна сметка решението се отложи за по-светли дни.
Съдебната реформа пък влезе в гореща фаза и от любомъдри беседи се изроди в пропагандна война, заливане с лични компромати и шамари между институциите. В перспектива, ако сблъсъкът на правосъдния министър Христо Иванов със старейшините от ВСС и главния прокурор Цацаров се разгорещи, може да видим повторение на махленските свади от периода 1999-2001 г. Тогава между първия обвинител Никола Филчев, кабинета на Костов и спецслужбите избухна тежък джихад, който тресеше държавата години след това. Вероятно Борисов пази ярки спомени от тази вражда и онзи ден дръпна рязко ръчната спирачка - призова всички страни да прекратят личните нападки и да се върнат на масата за преговори.
Преди трите власти да бъдат погълнати от някой латиносериал е най-добре реформите да бъдат спрени за кратко, за да дойде време, когато мозъците няма да се размекват от жегата. Известна пауза би могла да успокои разрушителните страсти, заплашващи да дестабилизират ключови институции.
Политическият дневен ред диктува друго - съвсем близо са местните избори и би било добре основните формации да се съсредоточат върху немаловажните общински проблеми, а също и да се подготвят за вота. Важните национални теми са осъдени да потънат в популизъм и крясъци, доколко всеки ще се опита да ги впрегне за предизборните си цели.
Всъщност намеците за подриване на кабинета са безотговорни не само спрямо страната, но и срещу интересите на самите партии във властта. Първият фактор е, че след две години протести и въртележки от правителства България има нужда от управление, което стои уверено и дълготрайно в очите и на българите, и на международните фактори. На фона на кризите в Украйна, Македония и Гърция е по-разумно в следващите месеци да не се клати самоцелно държавната лодка, като при това тласъците идват не от анемичната опозиция, а от партньорите в управлението.
Освен това кабинетът има задача с първостепенна важност - тази година в български ръце са 41 млрд. лв. европейски пари - 9 от завършилия програмен период и 32 млрд. лв. от новия. Всички имат интерес от работеща ефективно администрация, която да подпомогне по-бързото им усвояване. За да не страдаме от излишен идеализъм, следва да подчертаем, че и за клиентелите на управляващите партии ще бъде по-благотворно да са до кранчетата на властта, отколкото да подсмърчат в опозиция. Всъщност политическите централи са абсолютно в час със светлите евромилиардни реалности и затова охканията и ахканията са евтин театър за лапнишарани. Колкото гърците ще си върнат борчовете, толкова и нашите управляващи политици ще напуснат властта.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
