Кирил Маричков-син е адвокат във водеща адвокатска кантора в Италия, член на Комитета по Индустриална политика на италианското Министерство на Индустрията, член на Инвестиционната комисия на Фонд Иновации на италианската Банката за Развитие към Министерството на Финансите, член на Комисията по Европейско и Международно право и на Комисията по Индустриални Кризи на Римска Адвокатска Колегия както и на Надзорния Съвет на Италианския Иновационен Инкубатор.
Завършил е три магистратури в Италия - по Право, по Политически науки и по Mеждународни отношения. Има след-университетски специализации по Бизнес право, Търговска медиация и Съдебен Комисар по Индустриални Кризи.
52- годишният адвокат от 17 години е представител на КРИБ - Конфедерацията на Работодателите и Индустриалците в България.
Автор е на редица есета и публикации от научен, политически и исторически характер в Италия и сътрудничи с изданието за геополитически анализ Carta Minuta.
Адвокат Маричков, минаха точно 10 години от срещата ви с Папа Франциск. Тогава най-тиражираното списание в Италия – „Еспресо», посвети цяла страница на ръкостискането Ви под заглавието за помиряването между Вас и Ватикана. Разкажете ни нещо повече?
Оставката на папа Рацингер (Бенедикт XVI), вторият папа в цялата история на католичеството, който бе принуден да си подаде оставка, притиснат от несекващи скандали, които години наред рониха авторитета на Светия Престол и подкопаваха вярата на повече от един милиард католици в тази институция, позволи на Ватикана да се ориентира към коренно различен профил на папа, прогресист и реформатор.
Така през 2013 г. започна процесът на дълбока реконструкция на Светия Престол, чиито инициатор бе точно Папа Франциск, избран от Конклава, за да даде нов имидж и позитивен тласък на римокатолическата църква.
Как се случи срещата ви?
Получих официална покана от Държавния секретариат на Ватикана. Бяхме на площад Свети Петър, заобиколени от журналисти. Папата беше в разцвета на силите си. Излъчваше ентусиазъм и забележителна енергия. Стиснахме си ръцете, разменихме си няколко думи и после благослови децата и съпругата ми, които са католици.
Какво си казахте?
Предпочитам това да остане лично.
Трима папи са замесени директно и задочно с вашия род. Йоан Павел II, който прие дядо ви за посланик, Рацингер, който Ви спря и Франциск, който ви подаде ръка.
Да, така е. Дядо ми бе първият посланик на България към Ватикана (1991-1995) по времето на Йоан Павел II.
Създаде също така дипломатическите отношения със Суверенния Малтийски орден. Имаше отлични отношения с този изключително обичан папа Йоан Павел II, на когото се отчита огромният принос за падането на Берлинската стена. Неговият последовател, Рацингер, бе различен. Теолог, философ, консерватор. Имаше един силен контраст между неговата дълбока духовност и скандалите който излязоха наяве в т.н. Ватилийкс, аферата свързана с публикуването на част от секретни досиета на Светия Престол, заради която Рацингер бе принуден да подаде оставка.
С няколко думи как бихте определили Папа Франциск?
Франциск бе иноватор, прогресист, често упрекван като прекалено либерален. Бе разбрал повече от всеки друг, че грешките на неговите предшественици не трябваше да бъдат криени, а коригирани, да бъде дадена нова посока на вярата и на религията – по-близко до хората, до страдащите, до последните.
Тоест, един истински религиозен водач?
Не само. След скандалите по времето на Рацингер, папа Франциск даде ход на сериозна вътрешна реформа като започнем от цялостна финансова ревизия на сметките и бюджета на Ватикана до регламентирането на банката IOR. Това предизвика много силна опозиция и вътрешни конфликти, но показа силния характер и решителноста на аржентинския папа да управлява според своите виждания.
Освен адвокат, Вие сте съветник на Министъра на Индустрията на Италия и член на инвестиционния комитет на фонда Венчър Капитал на италианската Банка на Развитие. Как оценявате влиянието на Франциск върху световните икономически и политически процеси? Рядко се говори за това.
Много интересен въпрос. Ватиканът се приема от мнозинството на хората само като религиозна институция, но всъщност това е един уникален микс между суверенна държава и църковна, и политическа власт. Папата има силно влияние в различни социални, политически и икономически процеси в Италия. И не само.
Франциск бе първият папа който заговори за климатичните промени. Срещна се дори с Грета Тумберг, точно на мястото, където си ние двамата си стиснахме ръцете. Няколко месеца преди Франциск да бъде избран, излезе в Италия втората ми книга, посветена на Теорията на Нерастежа. В нея има цяла глава, в която се анализира ползата за Римокатолическата църква, ако същата подкрепи зелената кауза. Папата направи точно това, превръщайки се в един от най-силните поддръжници на екологичната битка за спасение на планетата. Това пък недиректно доведе до насърчаване на икономическите помощи за т.н. green transition.
От политическа гледна точка той често бе упрекван, че е прекалено ляв. Известни са позициите му относно нелегални имигранти, често в контраст с политиката на настоящото дясно правителство. Но в общи линии бе обединител.
Ще остане в историята импровизираната срещата между Тръмп и Зеленски в деня на погребението на Франциск. Седнали на два стола, сами, на метър разстояние, в центъра на огромната мраморна зала във Ватикана. Една метафора на вечна духовната сила и световна история, която излъчва Светия престол и преминаващите земните проблеми на нашето време.
Какво ще ни разкажете за отношението на Светия Престол към изкуствения интелект, една много актуална тема?
На въпроса може да се отговори с едно име - Отец Бенанти. Бенедектински монах, преподавател в Папския университет. Той бе номиниран от Франциск като негов съветник по въпросите за изкуствения интелект. Бенанти, с когото сме се срещали на някои конференции, е също така единственият италианец в работната група на ООН по ИИ. Чрез него Ватиканът промотира на национално и на международно ниво изключително деликатната тема на отношенията между изкуствения интелект и етиката, дебат, който още от самото начало бе силно подкрепян от Папа Франциск. Аз имам честта да съм в научния съвет на друга италианска организация, занимаваща се със същата тема - CSAIA (Center of Advanced Studies of Aritifical Intelligence) и често имам възможност да оценя ангажираността и притесненията на Ватикана относно тази толкова актуална тема.
Избра се нов папа, американецът Робърт Превост, който прие името Лъв XIV. Какво мислите за него?
В римокатолическите среди от векове се отдава изключително внимание на името, което един нов папа избира. То често е индикатор за това как той ще управлява. Ако следваме този критерий, Лъв XIV ще е силен и влиятелен папа, който, според мен, ще продължи доста от реформите на Франциск, но още по-решително. Има пред себе си огромни предизвикателства, но е млад, с голям опит и съм убеден, че ще успее да наложи авторитета си не само като религиозен водач на повече от един милиард католици, но и като стабилизиращ фактор на световната политическа сцена.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
