- Името на големия учен е вписано в Златната книга на Патентното ни ведомство
- Акад. Любомир Желязков създава първите български оригинални лекарства
Прениламин, фурантрил, пирамем, темпалгин, трибестан и много други лекарства бяха и продължават да бъдат почти във всеки български дом. Малко хора обаче знаят, че те са създадени преди десетилетия в Научноизследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ), основан от "бащата" на българската фармация - акад. Любомир Желязков. Между тях са, съобщиха за БТА от Патентното ведомство в България. Акад. Желязков е вписан в "Златната книга" на Патентното ведомство на България на 21 май 1985 година.
Кой е акад. Любомир Желязков?
Акад. Любомир Желязков е български учен в областта на химията и фармацевтичните средства, и е водещ специалист в областта на биологично активните съединения и технологиите за получаване на лекарствени средства и препарати, показва справка в БТА.
Роден е на 14 октомври 1918 г. в Свиленград. През 1946 г. завършва специалността "Химия" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". По време на следването си участва в младежкото революционно движение, за антифашистката си дейност е изпратен в концлагер. След като се дипломира, се отдава на научна работа в областта на химията на лекарствените препарати.
Желязков има голям принос в организацията на научноизследователската дейност в България. Той е един от основателите на НИХФИ през 1947 година. Като директор на института, той има принос за развитието на науката в областта на лекарствени средства и препарати. По-късно е директор на "Фармахим". От 1951 г. е хоноруван преподавател във Висшия химикотехнологичен институт (ВХТИ) в София. От 1965 г. е професор.
От 1972 г. е първи заместник-председател на Комитета за наука и технически прогрес. През 1973 г. е избран за член-кореспондент, а през 1977 г. - за академик. Бил е главен научен секретар, а от 1977 г. до 1988 г. е заместник-председател на Българската академия на науката (БАН). Дълги години е главен редактор на "Списанието на БАН".
В изследователската си дейност винаги се е ръководил от мисълта за тези, които ще ползват неговите лекарства и препарати. Според него най-точната мярка в науката не е само талантът, а упоритият труд и конкретният резултат от работата. "Случва се търсеното решение да дойде сякаш изневиделица. След като много дни и месеци не върви, изведнъж се появява готовият отговор на въпроса, който дълго е човъркал мисълта", споделя ученият в интервю през 1985 година.
Един химик в света на медицината
Акад. Любомир Желязков има огромен принос за научно-техническия прогрес в България. Значителни са неговите приноси в синтеза на противотуберкулозни, спазмолитични, антихолестеролни и други фармацевтични препарати. Той е притежател на многобройни авторски свидетелства и патенти. Под негово ръководство и с негово участие са синтезирани първите български оригинални лекарства - ИНХА-17 за лечение на туберкулоза, и САХ. Негово дело са десетки технологии за съвременни лекарствени препарати, някои от които десетилетия наред заемат основно място в производството на лекарства в България.
С неговото име са свързани над 80 авторски свидетелства за изобретения, десетки разработки в областта на химиотерапевтичните средства - сулфонамиди, противотуберкулозни, нитрофурани. На тази основа са създадени известни и в света български лекарствени препарати, като "Римифон", "Етоксид", "Нитрофен". Оригинален принос на акад. Любомир Желязков са широко прилаганите в лечебната практика спазмолитик "Бензилхармин" и транквилизаторите - "Темпидон", "Ленотил", "Метаквалон", стимулаторът за централната нервна система "Адапен". Десетките технологии, разработени от него, особено методите за производство на "Прениламин", "Кодеин", "Темпидон", "Спазмоккалм", "Схинолсин" и на диуретика "Фурантрил", са признати в цял свят.
Желязков умело съчетава непосредствената си изследователска работа с преподаването и обучението на студентите. Той има определени заслуги в подготовката на кадри за българската наука и практика. Като професор по химия на лекарствените средства във ВХТИ и хоноруван преподавател в Софийския университет "Климент Охридски", участва в подготовката на специалисти в областта на органичния синтез. Под негово научно ръководство са изградени редица учени и изобретатели.
Наследството на Желязков
През 2018 г. БАН отбеляза с документална изложба 100-годишнината от рождението на бележития химик, преподавател, енциклопедист и родолюбец акад. Любомир Желязков, припомня в интервю за БТА неговата дъщеря Антонина Желязкова - историк и антрополог. Самата тя преди години е дарила целия архив на баща си на Научния архив на БАН, където ценните документи са били дигитализирани. Архивът е придружен от специална клауза, която не дава достъп до личната му кореспонденция в продължение на 20 години. "Бащата" на българската фармацевтика е брат на Бинка Желязкова - първата жена кинорежисьор у нас.
Постиженията на Желязков са наистина забележителни. От малка лаборатория във фабриката за таблетки "Галенус" за 20 години той успява да развие успешно българската химико-фармацевтична индустрия и да донесе огромни приходи за България от износа на лекарства. Такива гиганти във фармацевтиката по онова време, като Съветският съюз, Швейцария, Германия, Франция, Италия, Канада, Япония се отнасят с огромно уважение към българския учен и непрекъснато го канят на международни научни симпозиуми и конференции в чужбина, като българските специалисти обменят опит с колегите си от чужбина.
НИХФИ разработва технологии за производство на препарати за хуманната и ветеринарната медицина, но и за растителната защита в земеделието и горското стопанство. Уникалността на НИХФИ се състои във факта, че в него се осъществява целият дълъг път на лекарствения препарат от научно-техническата, икономическата и търговско-патентната информация, синтезът на активната субстанция, изготвянето на лекарствените форми, съпроводено със строг контрол за съответствие с медицинските изисквания и практиката. Даден препарат се пуска на пазара, след като е преминал успешно всички клинични изпитания и след като му е изготвено регистрационно досие.
Лаборатория "България"
Акад. Желязков вярва, че няма фармацевтичен продукт, който не би могъл да бъде синтезиран в България от наши специалисти. Той участва в създаването и появата на пазара на много от българските аналози на известни и утвърдили се в медицинската практика лекарства, като на диуретика "Фурантрил" ("Лазикс"), лекарството срещу световъртеж "Цинаризин" ("Стугерон"), на препарата, помагащ при нарушения на паметта "Пирамем" ("Ноотропил"), на антидепресанта "Емовит" ("Вивалан") и на много други. Активно участва при създаването на оригиналния продукт "Трибестан", стимулиращ функциите на половата система, на болкоуспокояващото лекарство "Темпалгин", на препарата за лечение на болести на черния дроб и на гастроентерологични заболявания "Карсил", както и на радващия се на добър прием в чужбина оригинален български препарат транквилант "Темпидон".
Химикът от Свиленград създава оригинални технологии за производството на лекарството срещу сърдечна недостатъчност "Прениламин" и на слабия наркотичен аналгетик "Кодеин". Благодарение на него в химико-фармацевтичната ни индустрия били внедрени иновативни методи за производството и на много други препарати, между които противотуберкулозните ХИНК и ИНХА-17, етоксид (също предназначен в борбата срещу коварното инфекциозно заболяване), метаквалон (срещу безсъние), САХ и редица други.
Дълги години Любомир Желязков преподава във Висшия химико-технологичен институт, където е бил професор по лекарствени средства. Студентите в Химическия факултет на СУ и сега се обучават по неговия учебник - "Химия на лекарствата".
Трите му деца - синът Георги, и дъщерите - Татяна и Антонина, изпълняват бащината повеля и поемат по пътя на науката. И тримата се реализират в различни институти на БАН. Синът му Георги Желязков работи до пенсионирането си в Института по роботика и кибернетика. Той е един от първите у нас хардуеристи и съавтор на първия български компютър. Татяна е микробиолог и автор на изобретения в областта на патогенните микроорганизми. Най-малката му дъщеря - Антонина, която е възпитаник на Факултета по източни езици и култури на СУ, се наложи като един от най-авторитетните историци-османисти и изследователи на Балканите. Дълги години тя работи в Института по балканистика, директор е на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, и преподава спешна антропология в Софийския университет. Утвърдена личност е в правозащитните среди, особено в качеството си на защитник на правата на малцинствата в България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
