- Изнасяме суровини, добавената стойност - в чужбина
- Търговските вериги приковават БГ производителя за стената с 40% надценки, казва Йордан Апостолов
- Господин Апостолов, на дискусията на "Стандарт" "Да! На българската храна" Вие посочихте, че не е добре да се изнасят суровини, а да се наблегне на преработващата промишленост. Какви са аргументите Ви и какво трябва да се направи?
- Това означава икономиката да се преструктурира, защото ние сме нетен донор на Европейския съюз по износ на зърнени култури. А другите държави, които мислят стратегически, създават производства с висока добавена стойност и си позволяват да си купуват пшеницата евтино от нас. Ние се опитваме да достигнем 80-90 евро приход на декар, а хората говорят за 300-400 евро на декар от други култури. В същото време предлагат въпросните други култури за допълнителна преработка, за да могат да си увеличат добавената стойност и да увеличат БВП, за което в България никой не мисли. Вие виждате, че преработените продукти достигат до 2 на сто като принадена стойност.
- Накъде трябва да се насочим?
- Към индустрия, която носи тази добавена стойност. Един прост пример - така наречената грухана пшеница, която е след преработка, е нещо много успешно. Защото износът в Европа се контролира от две компании - френска и турска. Хората, които следят този пазар, правят един продукт с три пъти по-висока стойност, отколкото обикновената пшеница. Но това са преработващи мощности, а у нас няма такъв завод. А в същото време ние изнасяме непреработена твърда пшеница за Испания и там я подлагат на такава преработка. И получават принадената стойност, която би трябвало да получи нашата страна. Млян слънчоглед изнасяме за холандски фирми, дори и към Австралия, а те ги смесват с брашна или ядки и принадената стойност остава при тях.
- А какво пречи това да става у нас? Липса на държавна политика или на протекционизъм?
- Ние не бива да се оправдаваме с държавата, тя е дала достатъчно много. Тук се намесва един субективен фактор. Самите контрагенти от чужбина гледат на всяко нещо, произведено у нас, с известно недоверие. Независимо че имаме изключително качествено производство в последните години, заради сътресенията, които са се случвали в близкото минало, чуждите контрагенти не искат да купуват подобни продукти и ни възприемат като суровинна база. С удоволствие ги купуват, ако видят, че е произведено в Унгария и Полша, макар и с български суровини. Всеки производител ще Ви го потвърди. В годините след прехода ние сме загубили своя пазарен поглед. По този начин не може да получим и нови работни места - заради транспортирането на суровините създаваме само един мини поминък на транспортните фирми. В последните години се развива преработваща промишленост, но тя не може да набере толкова високи обеми, че да поеме цялото производство.
- Парадокс е, че внасяме домати, месо или друго от чужбина..
- Там проблемите са различни, защото навремето в "Родопа" много от животните бяха от т.нар. заден двор. Държавата тогава раздаваше фуражи и бонуси на хора, които отглеждат животни и после ги продават. В момента в селата хора няма, а организираното производство не е на такова ниво като количество. Качеството ни надраства и тези продукти, които се продават в Европа. Но ние нямаме обеми. Ето - и премиерът преговаря с някои страни за износ на агнешко, но когато те кажат, че търсят 40-50 000 животни еднородни партиди, тоест калибровани и от един вид, ние нямаме такова производство. Тук вече държавата може да търси схеми и механизми не точно за подпомагане, а за да вдъхне увереност на българските производители, че всяко нещо, което отговаря на определени стандарти, може да бъде реализирано на добра цена, но организирано. Не единият да продаде 50 агнета, другият - 100 и да се мъчат по свой начин. Същото е и при пилешкото месо - имаме внесени определени партиди от Полша. А в същото време разфасовките от български пилета заминават навън. Защото хората там са разбрали, че нашето качество е по-добро. Същият парадокс е с българската пъстърва, която се произвежда в Доспат, около 2000 тона на година, в голямата си част отива за износ. Защото е с по-добро качество от онази, която се внася от Турция в Западна Европа.
- На дискусията на "Стандарт" някои производители се оплакаха от натиска на търговските вериги. Какво е Вашето мнение?
- Това вече е един Дамоклев меч, който виси над българското производство, защото веригите правят чиста проба обслужване на чужди интереси. Те искат да им се осигури надценка от 40% и производителят е прикован на стената, защото работи за 8-10%. Карат ги да участват в различни акции, където понякога се налага да продават под себестойността, само и само да са на щанда. Това е чиста проба изнудване. Затова и някои фермери не участват в големите вериги. Ще Ви дам пример с добричкия производител Недко Митев. Румъния задължи това, което се продава в големите вериги, на 91% да е местно производство.
- А ние не можем ли да направим нещо подобно?
- Колегите от опозицията опитаха. Но знаете, че монетата има две страни - голямата верига може да започне да ти извива ръцете, за да не се оттегли. Трябва да имаш куража и достатъчно силен юмрук, с който да удряш по масата. И когато започнеш едни политики, трябва да имаш хъса хем да ги завършиш.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com