Събота,

Историк: Не поп, а учител предаде Левски

От: Стандарт -
471
Историк: Не поп, а учител предаде Левски
A
A
A

Истинският предател на Васил Левски не е поп Кръстьо, е тетевенският учител Иван Фурнаджиев, който отива доброволно пред турската комисия и дава подробна портретна характеристика на Апостола - описва мустаците му, леко издадения преден зъб.

Това твърди Иван Лалев, историк, музеен специалист, директор на Регионалния исторически музей в Ловеч от 1991 до 2013 г., в интервю пред "Марица".  Книгата му „Васил Левски - отвъд митовете, легендите и заблудите”, базирана на документи, е опит да се установи историческата истина за живота и гибелта на Апостола. 

„Донасям, възнаградете ме!”, казва Фурнаджиев - има го в документ. Даскалът е заточен в Диарбекир, където умира. Доскоро главната улица на Тетевен носеше неговото име", казва Иван Лалев.

В книгата си той развенчава с факти мита защо поп Кръстю не може повече да бъде обвиняван в злоупотреба с комитетски пари. "Има писмо от Иван Драсов до Марин Поплуканов, член на централното ръководство, който е заточен в Диарбекир. През август 1874 г. Драсов участва в общо събрание на революционните комитети, свикано от БРЦК  в Букурещ. Там към Драсов, единствен представител на БРЦК в Българско, вероятно са поставяни неудобни въпроси за комитетските пари, събирани и неотчетени от времето на Левски.

Притеснен, Драсов пише до Диарбекир на Поплуканов: „Марине, моля те в името на приятелството ни да ми явиш колкото се може по-скоро где и кому си дал парите, които ти дадох в 1871 г.!”.  От писмото става ясно, че комитетските пари, смятани за основен мотив за предателството, не са били у поп Кръстю, а у Марин Поплуканов.

Тези пари са открити през 1973 г. при ремонтни работи в квартал "Вароша" в Ловеч - 1394 златни монети, близо 4 килограма. Два пъти съм гледал тези пари, викал съм специалист нумизмат за оценка. Тези пари са заровени от бащата на Марин Поплуканов - поп Лукан Лилов. Мястото, където са намерени, попада в дворното място на семейство Луканови.  

Известно е, че поп Лукан праща пари, вероятно лири от комитетските, на сина си Марин, докато е заточеник в Диарбекир, където с Димитър Пъшков дори са имали месарница - „Крив суджук”.

По същото време друг син на поп Лукан - Илия, учи в Духовната семинария в Одеса. Странно е как обикновен свещеник със седем деца разполага с достатъчно пари да поддържа син заточеник в Диарбекир и син студент в Одеса", казва историкът.

Според него всъщност Левски сам подготвя залавянето си, колкото и абсурдно да звучи. "Залавянето следва серия от убийства през 1872 г. - на обвинения в предателство русенец Стоян Пенев, на лясковски чорбаджия, на владишкия наместник дякон Паисий. На 14 август 1872 г. при самоотбрана Левски убива чирака Стойчо Гиргинов в къщата на Денчо Халача в Ловеч -  в епицентъра на революционната организация. Няма как турските власти да не са нащрек", твърди Лалев. 

По думите му, Апостола отива в Ловеч, за да прибере част от комитетския архив и наличните средства. Намира част от архива, налични средства - никакви. Архивът оцелява, зашит в самара на коня. Документите по-късно взема Захари Стоянов, но не използва нито един от тях в "Записките". 

На въпрос защо изчезва оправдателната "дописка", която поп Кръстю Никифоров пише през ноември 1879 г. до авторитетния вестник „Марица”, историкът отговаря:

"Нито дописката, в която поп Кръстю опровергава тезата, че е предател, нито касовата книга на Ловешкия комитет, която прилага, стигат до редакцията на "Марица”.  По това време окръжен управител на Ловеч е Марин Поплуканов, който е издал разпореждане кореспонденцията на поп Кръстю да се проверява и след това да се унищожава.

През 1925 г. пред близкия съратник на Левски Данаил Попов свещеникът Георги Антипов разказва, че е изповядал поп Кръстю, който казал, че Левски е бил предаден от двама мъже и жена, от които само единият мъж е бил жив в момента.

Става въпрос за Димитър Пъшков, който скоро след това загива при странни обстоятелства - автомобилна катастрофа. Другите двама са Величка Хашнова и Марин Поплуканов. Всъщност именно от Хашнова тръгва версията за обсебени комитетски пари на Ловешкия комитет от поп Кръстю, който след това бил предал Левски. Но не всички вярват на тази версия - например българският екзарх Йосиф дори определя поп Кръстю като архиерейски наместник в Орхание, Ботевград", обяснява Лалев.

Той опровергава и версията, че Русия стои зад залавянето и екзекуцията на Левски, че граф Николай Игнатиев, руски посланик в Цариград, е убиецът на Левски. "Такива твърдения са безпочвени, но е истина, че дипломатът не е безразличен към  процеса. От писмо на Данаил Попов от март 1873 г. става ясно, че две седмици след обесването на Левски Игнатиев е посетил султан Абдул Азис и съвсем скоро след това великият везир Мехмед Рушди паша е бил уволнен. Причина не е посочена, но е логично и обесването да е изиграло своята роля", посочва още Лалев.

Той обяснява още и бил ли е Левски масон:

"При двете си обиколки из България Левски е снабден с информация за тайните канали на създадения от Иван Касабов през 1866 г. Таен български революционен комитет. Масонът Касабов разкрива в спомените си въвеждането на промасонска структура в революционното ни движение - шифри, преиначени имена.  

Разполагам с информация, че точно Стоян Попов, един от създателите на масонската ложа „Тайната дружина на вечните приятели” в Цариград, е въвел Левски в масонството. Вероятно точно това е причина за размонашването на Апостола на 19 април 1864 г. - на най-големия християнски празник - Великден", казва Лалев.   

Въпреки че мрази ровенето в личния живот, историкът коментира и темата имало ли е любима жена в живота на Васил Левски.

По думите му, в Ловеч се носи от едно време мълва, че Левски е имал симпатии към сестрата на Величка Хашнова - Йорданка, починала рано от тежка болест.

 

 

 

 


Всички новини от категория Общество.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички