Излязохме ли от кризата и има ли повод за оптимизъм през следващата година за икономиката ни? На тези и други въпроси отговаря Лъчезар Богданов, анализатор от "Индъстри Уоч"
- Господин Богданов, къде се намира България по пътя на излизане от кризата, по който цяла Европа е тръгнала?
- Всички, които четат чуждестранна преса, вероятно са забелязали, че в първото изречение, в които се говори за България, се слага запетая и се продължава "най-бедната държава в ЕС". Това е стигма, която трябва да премахнем, въпреки че тя има своите основания. Ние много догонвахме - за последните 14 г. сме се придвижили доста нагоре спрямо европейските равнища. Все пак обаче си оставаме доста назад. Първото послание, което се вижда много ясно от данните за българската икономика, е връзката между инвестиции и заетост - няма ли инвестиции - няма нови работни места. За да се разширява изостаналата ни икономика, трябва капитал. Ясен е и ефектът от кризата - спад на инвестициите, спад на заетостта. Последните тримесечия, в които има задържане или леко увеличение на инвестициите, съответно спира спадът в заетостта. Същото важи и за производителността на труда - колкото повече инвестиции има, толкова повече нараства производителността на труда.
В индустрията имахме някакво оттласкване след първоначалния ефект от кризата, тази година също има лек оптимизъм. Но измеренията на оживлението далеч не са двуцифрени. Крехкото и плахо възстановяване в последната година всъщност е движено основно от износа. От 2010 г. се наблюдава съвсем минимално нарастване на потреблението на домакинствата. Но това не помага. Колкото и парадоксално да звучи, последните 12 месеца са може би най-добрите от 2008 г. насам по отношение на новите инвестиции, на стартирането на нов бизнес и на наемането на нови работници. Но пък точно по това време имаме политическа криза.
- Европа излиза от кризата, няма ли това да издърпа и нас?
- Нещата и в Европа не са чак толкова розови, и там се движат около нулата. Германия винаги е стояла по-добре от ЕС като цяло, но въпреки това фанфарите за устремно възстановяване на германската икономика са далече от истината.
- Как така?
- Много хора си мислят, че проблемите не се решават, защото населението не харчи, няма текущо потребление. Всъщност това, което виждаме, е, че големият шок, който продължава да тежи и върху европейската икономика, е спадът на инвестициите. Много е трудно при такъв шок като кризата икономиката да се пренастрои към нови източници на доходи и просперитет. Много малко нови идеи има. Когато банкерите казват "ние искаме да даваме кредити, но няма качествени бизнес проекти", в много случаи те имат предвид, че искат да дават на хора, които знаят къде ще насочат инвестициите си, как ще печелят. Ама не по спомени от 2006-7 г., а какви нови идеи имат, и то за 2014-2015- а, какъв модел имат за новото време. Очевидно става въпрос за още нерешени последствия от кризата. В най-големите икономики - Франция, Германия, Италия, Испания, и тази, и миналата година инвестициите продължават да спадат.
- Кои са нерешените въпроси, останали от кризата?
- Да вземем на първо място банковия сектор - няма кредитни институции, които да разширяват дейността си, да отпускат нови кредити за бизнеса. На тях най-много им тежат старите необслужвани кредити и това е големият проблем, нерешен именно заради кризата. Същото важи и за бизнеса - много е трудно компания, която е тежко задлъжняла, срещу която се водят дела, която има нерешени проблеми - да привлече нов инвеститор, нов партньор или нов заем. Второто много важно нещо е преструктурирането. Когато хората казват свеж капитал или нови машини, или инвестиции, си мислят, че те са като флуиди, които просто се преливат. Преструктурирането отнема време. Ще дам един пример. Ако някой 20 г. се е усъвършенствал да произвежда мебели, но мебелният бранш пострада от кризата, защото никой не купува, за да обзавежда хотели или ваканционни имоти, този човек не може за три месеца да се научи да произвежда електронни платки. Дори да дойде инвеститор, който да направи завод и да каже "търсим хиляда работници". Тези хиляда работници са на друго място, в друг град или зона - не там, където са дошли инвестициите. Същото е и с капитала. Много хора заключиха огромни капитали, включително лични и корпоративни, в имоти. Лесно е да кажем "дайте да ги пренасочим към производство, което да изнася за Китай". Само че няма как бетоновият възел, който е правил бетон за строежите на морето, да се превърне в машина, която да произвежда обувки или вино. Т. е. трябва първо да умре старото, да бъде изчистено от системата, трябва нов свеж ресурс, който да се влее в производството, за да очакваме резултати.
- Данъците не се увеличават, бизнесът се улеснява - защо отливът на инвеститори остава?
- Всъщност няма отлив, по-скоро част от бизнесите, които работеха в България, трупаха печалби, разширяваха се, в последните 2-3 години замразиха плановете си за експанзия и изтеглиха печалбата извън страната. У нас продължават да се случват много инвестиционни проекти. Това, което е важно обаче, е, че нямаме толкова голям поток спрямо нашата икономика. Ако продължава така, възстановяването ще е бавно. Ние не сме с нищо по-различни от периоди, в които са се развивали други страни, когато са имали растеж. Не сме различни от Великобритания преди 200 г. или от Германия след Втората световна война. Просто става бавно, а българите искаме да стане бързо, за 10 години, вместо за 40. Има инвестиции, но те зависят от много други неща. Ако гледаме данъците - хубаво, но ако гледаме други неща, като например колко струва да обработиш един товар на бургаското пристанище, се оказва, че е хем по-бавно, хем по-скъпо, отколкото в Дания. А Дания е една от страните с най-висока цена на труда, с високо платени работници, силни профсъюзи и скъпа земя. И въпреки това там по-бързо и по-евтино се обработва един контейнер.
- Мислите ли, че мерките, които предприема правителството на Пламен Орешарски за облекчаване на режимите, за по-бързи разплащания, ще подобрят нещата?
- Това е процес, а у нас се смята, че е еднократен акт - решаваме да премахнем 20 неща. Да си спомним колко отнемаше да си откриеш фирмена банкова сметка или да си купиш мобилен телефон, преди да има електронен регистър, и колко отнема сега. Помним как се вадеха актуални състояния на фирми или заверки. Сега всичко е в един електронен регистър. Това трябва да се мултиплицира на много други места, но е процес и той се прави стъпка по стъпка. Има острови на стабилност, има инвеститори, които отиват в една индустриална зона - около Пловдив например, проверяват, правят си бизнес план и 4 месеца след като вземат разрешението, заводът вече почва работа. Машините се монтират бързо, има ток, газ, паркингът е готов, остава само да започнат да произвеждат. Трябва да има повече такива места, за да не спрем дотук
- Икономическите резултати за третото тримесечие на годината са най-добри от 2008 г. насам, сочи статистиката. На какво се дължи това, дали не е сезонно заради туризма?
- Туризмът и част от експортната българска индустрия се развиват добре още от 2010 г., те отдавна излязоха от кризата. Това, което тежеше и дърпаше надолу, са някои други сектори на икономиката. И между другото, ако гледаме спада на икономиката през първата година от кризата, България имаше един от малкото добри резултати в Европа. И това беше не защото бяхме много устойчиви, а защото имаме негъвкави пазари. У нас бавно стават нещата, банките бавно реагираха, съдебната система реагира супер бавно. В момента се продават обезпечения от началото на кризата от кредити, които не се обслужват повече от 4 години. Щом системата започне да се отпушва, тези неща тежат по-малко на жизнената част от икономиката. Беше добре обаче това да се случи една или най-много две години след първоначалния шок, а не след четвъртата. Както се казва, въпросът е дали ще откъснеш лепенката бързо или бавно. Ние, най-вече заради съдебната ни система, знае се как постъпихме.
- Това ли е причината западните анализатори да твърдят, че за Европа 2013-а е последната кризисна година, а за България ще е 2014-а?
- В България по отношение на производството кризата свърши преди 2 г. По отношение на пазара на труда и заетостта свърши тази година. Имам предвид, че вече нямаме спад, а стабилизиране и лек ръст. Въпросът е, че има субективно усещане, че нещата са по-лоши, отколкото са в действителност. Тъй като сме бедни, да сме на нулата или слабо да растем всъщност не ни устройва, не го усещаме изобщо. Особено като се сравнява с периоди, в които заплатите растяха с 15-20% годишно, когато всяка година се откриваха по 100 хил. нови работни места. Има периоди, в които са влизали по 7-8 млрд. лв. инвестиции на тримесечие! Сега влизат по един-два милиарда за цялата година и викаме ура. Ако правим тези сравнения, усещането ни за криза ще продължи още едно десетилетие.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
