Тестът, който изчислява колко ни остава, може да ни разболее
Революцията в генетиката повдига куп етични въпроси, признава психиатърът проф. Вихра Миланова
Генетиката напредва все повече. По-често говорим за персонализирана медицина и появата на индивидуални лекарства, които да отчитат спецификата на отделния организъм. Все повече стават и тестовете, които казват дали човек ще се разболее от рак или детето му ще се роди с увреждания. Наскоро английски учени разработиха кръвен тест, който може да определи какъв е рискът от деменция и колко бързо старее организмът ни. На практика чрез него може да се изчисли колко години живот се очаква, че остават на човек. Това обаче повдига редица етични въпроси - как хората приемат подобен род информация, могат ли да се справят с нея, полезна или вредна е тя за тях. Отговор на тях потърсихме от един от най-добрите специалисти у нас - проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в "Александровска болница".
Човек винаги е искал да разбере повече за бъдещето си. Генетиката върви напред и дава доста възможности в тази посока. Тя може доста точно да определи дали и от какво бихме могли да се разболеем, дали ще имаме здрави наследници, колко още ще живеем. Оказва се обаче, че хората не са много любопитни точно по тези важни теми. "Преди много години, когато се появиха първите резултати от генетични изследвания, изненадващо се оказа, че хората не искат да знаят дали ще се разболеят от болестта на Алцхаймер", казва проф. Вихра Миланова. Липсата на желание за знание в случая е логична, защото информацията, че ще се разболееш от рак би преобърнала живота на всеки и то в негативна посока. Все още хората помнят драстичните действия на
Анджелина Джоли, която премахна гърдите си
"Подобно действие показва страх от болката, от смъртта и страданието", казва проф. Миланова.
Сега, когато се знае много повече за болестите и дори се говори за създаване на ваксини за предпазване от тях, би трябвало хората да се интересуват повече. "Когато има светлина в тунела - има лекарство или възможност за предпазване, тогава има смисъл да се каже", казва проф. Миланова. В противен случай, ако няма светлина в тунела, е по-добре да се замълчи, защото хората може да изпаднат в депресия.
Оповестяването на истината в случая трябва да зависи и от характера и индивидуалните особености на всеки човек, смятат още специалистите. "Как ще се отрази на всеки тази информация, зависи от това дали е лабилен, дали ценностите му са трайни. Има хора, които дори само от очакване на резултата могат да изпаднат в депресия или
дори да стигнат до самоубийство
казва проф. Миланова. Други пък биха могли да посветят живота си на мисълта за това колко време им остава до смъртта. Има и хора обаче, които биха подходили практично - да уредят нещата си, да подготвят децата си за приближаващия край. "Някои се интересуват от генетично консултиране, защото са загрижени на кого ще делегират правата си, ако са рискови", казва проф. Миланова. Според нея това е особено важно при психичните болести, където по принцип съществува голям риск от стигматизация на пациентите. Като цяло обаче не са много хората, които искат да знаят дали са рискови за развиване на психична болест.
Много е важно и как се подхожда в тези моменти към човека, как му се поднася информацията. Задължително е да има консултация с психолог. "В тези моменти трябва да имаш специална подкрепа, да разчиташ на нея, да има кой да ти каже какво да правиш занапред, как да продължиш", казва проф. Миланова.
Оповестяването на риска от смърт или отключване на страшни диагнози освен емоционална, има и друга - чисто практична страна. Подобен вид информация би се отразил на всичко - размера на застрахователните премии, на възможността за банков заем, за наемането на работа и т.н. Най-вероятно в бъдеще това ще доведе до нуждата от нормативни промени, които да регламентират нещата.
Друг етичен проблем, който се появява с напредването на науката, е доколко човек има право да се меси в природата. Някои тестове дават информация дали бъдещото дете ще е болно и семейството трябва да реши дали го задържи или не, на практика това е генетична селекция, обяснява проф. Миланова. Аналогично е положението при осиновяванията, когато бъдещите родители могат да поискат тестове.
Познанието за собствената смърт поставя на изпитание и характера на човек. "Това знание изисква много мъдрост, за да го приемеш, трябва да си много зрял и да си се примирил с много земни изкушения", казва проф. Миланова. В повечето случаи това обаче не е така. Доказателство, че не сме готови за подобна информация и че тя би извадила по-скоро лошото у нас на показ са и самите хора с хронични заболявания. "Обикновено тежко болните са по-нетърпеливи
те са по-големи егоисти
по-трудно се обслужват, изискват повече, защото смятат, че всичко им е за последно едва ли не", казва проф. Миланова. Затова и в края на живота си малко хора са добри и спокойни. В тези моменти помага вярата. "Когато вярваш в нещо, е по-добре, отколкото ако си атеист", категорична е проф. Миланова. Според нея дебатът за всички тези етични проблеми тепърва предстои.
Стареем с различна скорост, но защо?
Кръвният тест, който може да определи колко години живот ни остават, е дело на учени от Кралския колеж в Лондон. При него учените вземат кръв и изследват 150 гени. Така определят каква е реалната възраст на организма или колко бързо той старее.
"Нашето откритие дава първия молекулен подпис за биологическата възраст на човек и би трябвало да промени начина, по който тя се използва, за да се правят медицински заключения, казва водещият изследовател Джеймс Тимънс пред "Дейли мирър". Резултатите от проучванията са показали, че хората стареят с различна скорост, засега обаче не е ясно защо това е така.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
