Четвъртък,

И малки фирми с пари от Брюксел за иновации

От: Екатерина Николова -
И малки фирми с пари от Брюксел за иновации
A
A
A
  • Европа се преобразява с 95,5 млрд. евро
  • Ще стимулираме ученето през целия живот, казва българският еврокомисар Мария Габриел в специално интервю за СТАНДАРТ

Мария Габриел е еврокомисар по иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж. Сред множеството отговорности, които има, е бързото постигане на съгласие по бъдещата програма „Хоризонт Европа“и на нейното пълно изпълнение. Мария Габриел отговаря опазването на културно-историческото наследство и неговата дигитализация. Българския еврокомисар прие поканата на "Стандарт" и пристига в България на 19 март специално за да даде своята подкрепа за кампанията "Чудесата на България" в юбилейната й десета година. Габриел ще награди носителите на отличия "Чудесата на десетилетието". Тържествената церемония ще се състои в х. "Маринела" при спазване на всички мерки за дистанция и безопасност.

  • Предвиждаме изготвянето на технологични пътни карти „наука-индустрия"
  • Кандидатите по програмата "Хоризонт" да се обединяват в научноизследователски общности
  • Ваксината на BioNTech/Pfizer е пример за навременната и прозорлива подкрепа
  • БГ градовете са с потенциал за добра подготовката за неутралност по отношение на климата

- Г-жо Габриел, обявихте старта на най-мощната програма за научни изследвания и иновации в света „Хоризонт Европа“. Тя разполага с бюджет от 95,5 милиарда евро. Какви са основните й приоритети?

- Научните изследвания и иновациите ни предоставят нови знания и новаторски решения за преодоляване на обществените, екологичните и икономическите предизвикателства. „Хоризонт Европа“ подкрепя водещите до пробив иновации, помага на изследователите и новаторите да разработват и внедряват своите идеи. Тя обединява най-добрите таланти и осигурява научноизследователски инфраструктури на световно равнище. С амбициозния бюджет, който постигнахме по „Хоризонт Европа“ (95,5 милиарда евро) разполагаме със солидна основа за водеща роля на Европа в света на науката и иновациите, за технологичен суверенитет и възможности за развитие на иновационни екосистеми във всички региони в държавите членки. Основните приоритети на „Хоризонт Европа“ могат да бъдат обобщени в няколко направления. На първо място, програмата ще ускори прехода към екологична и цифрова икономика и общество. Второ, тя е насочена към възстановяване на екосистемите, биологичното разнообразие и устойчивото управление на природните ресурси, като по този начин ще гарантира продоволствена сигурност и чиста околна среда. На трето място, програмата ще допринесе Европа да се превърне в първата кръгова и неутрална по отношение на климата икономика чрез устойчиви трансформации в системите за мобилност, енергия, строителство и производство. Четвърто, целта е да се създаде по-устойчиво и приобщаващо европейско общество, подготвено и реагиращо на заплахи и бедствия, да се предоставят висококачествени здравни грижи и да се даде възможност на всички европейци да се възползват от възможностите на екологичния и цифровия преход. Пето, чрез разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство програмата цели увеличаване на подкрепата за държавите - членки на ЕС в усилията им да използват максимално своя потенциал за научни изследвания и иновацииСъс силен бюджет, достъп до върхови постижения на всички държави членки и ключова роля на индустрията за повече и по-конкретни ползи за гражданите, „Хоризонт Европа“ ще бъде двигател за стимулиране на иновациите, което ще подпомогне Европа да се възстанови кризата, свързана с COVID-19. Тя ще предостави ценна подкрепа на нашите водещи изследователи и новатори, за да стимулира системните трансформации, необходими за изграждането на устойчиво бъдеще за всички европейски граждани. Работим по първата работна програма за 2021 г. и първите покани за кандидатстване.

- Програмата е разделена на 6 клъстера, първият от които е здравеопазване. В тази част основен приоритет ще е научната битка с коронавируса. Какви цели си поставя Европа?

- Програма „Хоризонт 2020“ бе първият мобилизиран инструмент за подкрепа в борбата срещу коронавируса. Още през януари миналата година мобилизирахме един милиард евро за справяне с последиците от пандемията. Днешната ваксина на BioNTech/Pfizer е пример за навременната и прозорлива подкрепа.Целите, които си поставяме с клъстер „Здраве“ са бърза и гъвкава подкрепа, партньорство между държавите членки и подход, насочен към създаване на екосистема. Споделянето на данни, разширен достъп и постигане на максимално въздействие продължават да бъдат водещи и в програма „Хоризонт Европа“.Сега е важно с „Хоризонт Европа“ да бъдем по-добре подготвени за бъдещи пандемии. В този контекст, едната ни инициатива е свързана с „HERA инкубатор“ - нова европейска програма за готовност в областта на биотехнологичната отбрана. Общата подкрепа е 150 милиона евро, като 30 милиона евро са по програма „Хоризонт 2020“ и 120 милиона евро по линия на програма „Хоризонт Европа“. Другата инициатива е предложението за стартиране на новата общоевропейска мрежа за клинични изпитвания VACCELERATE. Целта е да се ускорят процесите на проследяване и анализ на вариантите на вируса, споделянето на данни и подпомагането на научноизследователските инфраструктури.През февруари предложихме партньорството „Иновативна инициатива в областта на здравеопазването“, което ще спомогне за създаването на общоевропейска екосистема за научни изследвания и иновации в областта на здравеопазването. Подготвяме в сътрудничество с държавите членки и партньорство, свързано с бъдещата подготвеност при кризи. Клъстер „Здраве“ ще продължи да подкрепя и другите важни области свързани със здравеопазването.

- Как България може да се възползва от програмата „Хоризонт Европа“?

- България засили участието си в програмата на ЕС за научни изследвания и иновации през последните години. Българските участници в „Хоризонт 2020“ са получили финансова подкрепа в размер на 144 млн. евро. за периода 2014-2020, което е увеличение с 40 % в сравнение с предишната седма Рамкова програма за научни изследвания и иновации, когато отпуснатите средства са около 100 млн. евро.На първо място, програма „Хоризонт Европа“ ще предостави възможности за български академични и научноизследователски организации да си сътрудничат с българските университети, научноизследователските инфраструктури и новаторите, да участват в международни проекти с водещи европейски организации. Това спомага за постигането на резултати в развитието на научния и иновационния капацитет на страната.Второ, насочвам вниманието към Европейския съвет по иновациите (ЕСИ). Той ще играе ключова роля за подкрепата на стартиращи, малки и средни предприятия. Вече имаме много обнадеждаващи резултати от пилотната фаза и е важно да се привлекат малки и средни предприятия за участие в инициативите на Европейския съвет по иновациите.Освен това „Хоризонт Европа“ предоставя и възможности за участие на България в партньорства в областта на научните изследвания и иновациите. Чрез обединяване и мобилизиране на ресурси за постигането на общи цели, партньорствата по програмата ще осигуряват сътрудничество между публични и частни участници, като търсим и повече въздействие как да комбинираме ресурси за по-бързи и полезни резултати. В тази връзка новите партньорства ще бъдат 49 спрямо 120 в програма „Хоризонт 2020“. През февруари предложих създаването на първите 10 европейски партньорства. Всяко едно от партньорствата цели подобряване на готовността и реакцията на ЕС в ключови области. Например партньорството „Европейски железници“ ще ускори разработването и внедряването на иновативни технологии за модернизиране на железопътната транспортна система.Трето, с Европейския научноизследователски съвет и програма „Мария Склодовска-Кюри“ засилваме подкрепата за млади научни изследователи и достъпа до отлични научни постижения.Четвърто, новост на програмата са петте мисии, които имат за цел да допринесат с решения на някои от най-големите обществени предизвикателства. Това са мисиите за постигане на 100 неутрални по отношение на климата градове до 2030 г., добро състояние на почвите и храните, добро състояние на океаните, моретата и крайбрежните и вътрешните води, адаптиране към изменението на климата, 3 милиона спасени животи от ракови заболявания. Те са възможност и гражданите да бъдат ангажирани в процеса на създаването и прилагането им.  Много е важно и обучението по предприемачество, развитието в бизнес общността за създаване на местни иновационни екосистеми. Ето защо дейността на ЕСИ ще бъде допълвана от Европейския институт за иновации и технологии (EIT). В тази връзка имаме подписано споразумение между ЕСИ и EIT. Очаква се всички региони в Европа да могат да участват с техните проекти, което ще им позволи да развият регионални и местни иновационни екосистеми. В този контекст, работната програма за иновационните екосистеми ще предостави достъп до ресурси в подкрепа на развитието им, а те от своя страна ще стимулират иновациите и растежа на предприятията.Бих искала да насърчава публични органи, университети, професионални сдружения, клъстери, технологични паркове, стартъпи и/или и малки и средни предприятия да кандидатстват за предстоящите покани по работната програма за европейските иновационни екосистеми. Амбицията ми е със стратегията за разширяване, която подготвям с екипа ми, да намалим разделението между държавите членки по отношение на научните изследвания и иновациите. Средствата за разширяване са тройно увеличени - с 3,3% спрямо 900 млн. евро по „Хоризонт 2020“. Предвидили сме и нови мерки, като например финансова подкрепа за присъединяване към съществуващи вече консорциуми. Така ще предоставим възможност на държавите от ЕС-13, сред които е и България, да изградят капацитет и да бъдат стимулирани да създават иновации в полза за гражданите.И не на последно място, бих искала да споделя, че по моя инициатива бе изготвен Съвместен план за действие между Европейската комисия и Комитета на регионите за следващите 2 години. Той се съсредоточава преди всичко върху изграждането на гъвкав механизъм за синергии между програмите на регионално и местно ниво.

- Какво бихте посъветвали бизнеса?

- Не бих си позволила да им давам съвети. Те знаят кои са трудностите и предизвикателствата. Виждам програма „Хоризонт Европа“ като възможност за тях. Затова е важно да популяризираме максимално информацията, която ще им е полезна за реализиране на идеите им.Тук бих искала да привлека вниманието на бизнеса върху Европейския съвет по иновациите (ЕСИ). С бюджет от 10 милиарда евро той предоставя пряка подкрепа на новаторите чрез два основни инструмента за финансиране - Изследвач за ранния етап и Ускорител за развитие на продукта или услугата и тяхното реализиране на пазара. Учредихме и Фонд за дялово участие към ЕСИ, който ще предостави капиталови инвестиции в размер от 500 хиляди евро до 15 милиона евро за компании, насочени към пробивни иновации.Изминалата 2020 година беше пилотна фаза за ЕСИ. Постигнахме подкрепа за 5000 предприятия в Европа с над 4.3 милиарда евро мобилизирани инвестиции. 24 български предприятия също получиха подкрепа в размер на 7.6 млн. евро, 15 от които са стартиращи. Имаме и успешен пример от България. Това е проектът на „Трансметрика“ АД, който разработва основани на изкуствения интелект решения за логистиката.Европейският институт за иновации и технологии, допълващ ЕСИ, може да идентифицира обещаваща стартираща компания и да й предостави обучение и ресурс, а след това тя ще има възможност да се развива на пазара с подкрепата на Европейския съвет по иновациите. Благодарение на високо рисково инвестиране компанията ще може да задоволи новите пазарни изисквания, на които останалите не са в състояние да отговорят.Второ, „Хоризонт Европа“ разполага с клъстер насочен към бизнеса „Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство“. Той ще подкрепя предприятията в осъществяването на екологичния и цифровия преход. Предвижда подкрепа за проекти, благоприятстващи бързото внедряване на съответните технологии, по-специално в секторите на производството, процесите и строителството. Ще продължим да подпомагаме и създаването на научноизследователски инфраструктури на световно ниво за засилване на участието на бизнеса в изследователска дейност.Трето, публично-частните партньорства, които вече споменах, са особено интересни за бизнеса, тъй като включват съвместно определяне на приоритети за научни изследвания и иновации между публичния и частния сектор. Ще привлека вниманието например върху две партньорства. Партньорството „Чист водород“ ще ускори разработването и внедряването на европейска верига за създаване на стойност за чисти водородни технологии, като допринесе за устойчиви, декарбонизирани и напълно интегрирани енергийни системи. Партньорството „Кръгова биотехнологична Европа“ има за цел да подкрепи прилагането на биотехнологични иновации на регионално равнище с активното участие на местните участници за развитие на селските, крайбрежните и отдалечените региони.Четвърто, имаме и други начини, по които подкрепяме бизнеса. Например, това е Европейският научноизследователски съвет, който е предоставил над 1000 „концепции за безвъзмездна помощ“ (грантове). Тези средства имат за цел да свържат учените с отлични идеи с хора с практическо познаване на пазара и бизнеса, така че техните иновативни продукти и услуги да достигнат до всички нас по-бързо и по-ефективно.Пето, в рамките на инициативата ми за ново Европейско научноизследователско пространство предвиждаме изготвянето на технологични пътни карти „наука-индустрия“. Те ще подпомогнат практическата реализация на научните постижения в икономиката.И, разбира се, не можем да говорим за растеж на бизнеса и работни места, ако не поставим акцент върху развитието на уменията, особено цифровите умения. 90 % от работните места във всички сектори в бъдеще ще изискват цифрови компетентности, но 35 % от работниците в Европа не притежават такива.В тази връзка, насочвам вниманието към трите ми ключови инициативи - за изграждане на европейско образователно пространство, план за действие за цифрово образование и укрепване на научното изследователско пространство. Всяка от тях включва мерки в полза за бизнеса, когато се говори за умения, преквалификация и повишаване на квалификацията. Например, предвиждаме създаването на 50 центъра за високи постижения в професионалното образование и обучение. Освен това, в рамките на програма „Еразъм  “ компаниите и организациите могат да провеждат различни дейности за развитие и изграждане на мрежи от контакти, включително подобряване на професионалните умения на служителите и създаване на международни партньорства за сътрудничество.Ученето през целия живот все повече се превръща в необходимост. Ето защо с екипа ми разработваме европейски подход към микрокредитите. Това са по-малки единици обучение, които се дават след завършване на кратки обучителни курсове или модули и след оценка на придобитите компетенции. Амбицията ми е да се насърчи признаването на микрокредитите след проведени кратки курсове на обучение за повишаване на квалификацията и преквалификацията на работещите.

- Приоритет са проектите, в които учените от различни държави си партнират. Българските научни колективи трябва да знаят, че разработките, с които кандидатстват, е необходимо да са в партньорство с техни колеги от Европа. Какви съвети бихте им дали? Каква помощ трябва да им оказва държавата?

- Вярвам, че чрез участие в консорциумите осигуряваме ценна подкрепа за научните изследователи. Ето защо искаме да насърчим учените и организациите, които желаят да кандидатстват по програма „Хоризонт Европа“, да обменят опит помежду си, да се обединяват в научноизследователски общности. Например, чрез Европейския научноизследователски съвет, който предоставя подкрепа на изследователите да разработят научни постижения на границите на познанието или чрез стипендиите и обмена по програма „Мария Склодовска-Кюри“, които помагат на младите изследователи да разширяват своите знания и умения. Съветвам изследователите да следят богатата информация онлайн, да се свържат с експертите от екипа ми, да присъстват на информационни дни за допълнителни разяснения, както и да се свържат с българското национално звено за контакт, което може да предостави насоки и практическа информация по всички аспекти на участието в „Хоризонт Европа“.Работим с екипа ми по стратегия за разширяване на участието. Ще бъдат въведени мерки, като например дейности за подобряване качеството на проектните предложения, инициативи, насочени към центровете за високи постижения, мерки за мобилност на учените, укрепване на националните служби за контакт.Бих искала да насърча българските организации да се възползват в по-голяма степен от възможностите, които предоставяме в областта на научните изследвания и иновациите.

- Освен трайно решение на пандемията от коронавирус, човечеството чака лекарство за бича на столетието – рака. Смятате ли, че с проекти по програмата най-после може да се стигне до научна революция по този въпрос?

- Ракът е заболяване, което може да засегне всеки един, независимо от възраст, пол или социален статус. Съществуват повече от 200 вида ракови заболявания. Ако не бъдат предприети конкретни действия, до 2035 г. броят на хората, диагностицирани всяка година с рак в Европа, ще се увеличи от сегашните 3,4 милиона души, до над 4 милиона годишно. Ето защо непрекъснато инвестираме в научни изследвания и иновации в областта на раковите заболявания чрез рамковите програми за научни изследвания и иновации. Инвестирани са над 3 милиарда евро в 2000 проекта, като резултатите от тях ще спомогнат за изпълнението на амбициозните цели на европейския план за борба с рака.Проектите, които са допринесли в голяма степен за лечението на рака в Европа и извън нея, обхващат например онкологичната имунотерапия. Това включва разработването на по-персонализирано лечение, което отговаря на нуждите на отделния пациент, страдащ от рак. Такъв проект е например GAPVAC относно противоракови ваксини за лечение на пациенти с глиобластома — една от формите на мозъчен рак. Ваксините са специално съобразени със заболяването на всеки пациент. С проекта EuroSARC бяха подкрепени две големи рандомизирани клинични изпитвания, които демонстрират непосредствено променящи практиката резултати за пациенти, страдащи от трудни за лечение ракови заболявания. Проектът ENCCA доведе до увеличаване на научните изследвания и грижите в областта на педиатричната онкология.Мисията за борба с рака е една от новостите на „Хоризонт Европа“. Амбицията ни е чрез предвидените в мисията действия да постигнем 3 милиона спасени животи до 2030 г. Включена е всеобхватна стратегия, организирана чрез 13 препоръки по пет стълба, които обхващат конкретни мерки в областта на профилактиката, ранното откриване, диагностиката и лечението, както и качеството на живот на болните от рак пациенти и хората преживели ракови заболявания. В момента работим по концепцията за прилагане на мисията. Ще идентифицираме първите конкретни действия за изпълнение на амбициозните ни цели и ще ги обявим до месец юли тази година.

- Приоритетни по новите програми на Европа са проектите, свързани със Зеления пакт. Как българските градове могат да се възползват, за да ускорят своето развитие и да станат зелени – неутрални по отношение на климата?

- Знаете ли, че градовете обхващат около 3 % от земята на нашата планета, но произвеждат около 72 % от всички емисии на парникови газове в световен мащаб? Според изчисленията, до 2050 г. почти 85 % от европейците ще живеят в градове. Следователно, градовете могат да играят огромна роля за намаляване на въглеродния отпечатък чрез енергетиката, транспорта, сградите и дори промишлеността и селското стопанство. Новите технологии, устойчивите решения и революционните иновации са от решаващо значение за постигането на целите на Европейския зелен пакт.Българските градове разполагат с добра основа, за да продължат усилията си за постигане на екологосъобразност и неутралност по отношение на климата. В периода 2014-2020 г. България е насочила около 715 милиона евро (20 %) от бюджета си по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в подкрепа на устойчивото градско развитие. Това са значително повече инвестиции от задължителните 5 % заложени в регламента за ЕФРР. В 39 градове в България бяха приложени интегрирани планове за градско развитие. Всичките 39 стратегии за развитие на градовете бяха подкрепени от Европейския фонд за регионално развитие в изпълнение на целите преминаване към нисковъглеродна икономика, екологична и ресурсна ефективност, социално приобщаване и бедност, образование и професионално обучение.Радвам се, че редица български градове отбелязват значителен напредък в подготовката за екологичния и цифровия преход към неутралност по отношение на климата. Например Габрово получи наградата „Европейско зелено листо“ за 2021 г. за прилагане на енергийна ефективност и чисти технологии, както и за ангажираност на гражданите. София, Враца и Хасково са сред градовете, избрани да бъдат част от програмата „Предизвикателство „Интелигентни градове 100“. Тази инициатива има за цел да подпомогне градовете да постигнат интелигентен, социално отговорен и устойчив растеж чрез нови технологии. София и Димитровград подписаха инициативата „Европейски конвент на кметовете“. И двата града се ангажираха да възприемат интегриран подход към смекчаване на последиците от изменението на климата чрез разработване на план за действие за устойчива енергия и климат. Целта е намаляване на емисиите на въглероден двуокис с поне 40 % до 2030 г.Всички тези градове могат да служат като пример и да вдъхновят много други, не само в България, но и в Европа, да ги последват. Продължаваме да подкрепяме усилията на градовете към неутралност по отношение на климата. Един от инструментите, с които разполагаме, са мисиите по програма „Хоризонт Европа“. Например, това са мисията за „неутрални по отношение на климата и интелигентни градове“ и мисията за „справяне с климатичните промени“. В процес на съвместно проектиране с гражданите работим по очертаване на концепциите за стартиране на мисиите. Те ще съчетаят действия в областта на климата със системни реформи в управлението, финансирането и инфраструктурата. Така по интегриран начин ще отговорим на неотложните предизвикателства, например чрез действия като декарбонизация на енергийните системи, преодоляване на замърсяването, причинено от градския трафик и отпадъците, устойчиво отопление и охлаждане на сградния фонд.Насочвам вниманието и към друга конкретна мярка в подкрепа на Европейския зелен пакт. Това е Коалицията за образование за климата, която създадох през декември 2020 г., с цел привличане на възможно най-голям брой образователни институции и заинтересовани страни да допринесат с проекти и ангажименти. Бих искала да използвам възможността да благодаря на 48-те български институции, организации, които споделиха своя опит и инициативи, допринасящи за изграждането на концепцията на Коалицията за образование за климата.

- Страната ни изостава в трансформацията на въглищната енергия. Проблемът пряко засяга градове с минна индустрия като Стара Загора. Какво трябва да направят те?

- Екологичният пакт е предизвикателство, но и предоставя възможности за икономически растеж и работни места. Той трябва да бъде същевременно справедлив и от полза за обществото.Миналото лято стартирахме Платформата за справедлив преход. Тя подпомага държавите членки и регионите да изготвят планове за прехода и ще предостави достъп до финансова подкрепа. Например, чрез подпомагане на държавите членки и регионите да намерят алтернативни икономически дейности и източници на заетост.Платформата ще гарантира, че 40 милиарда евро, предложени по линия на Фонда за справедлив преход, се насочват целево към подходящите проекти и че нито един регион не е изоставен. Засегнатите региони следва да изготвят планове за своя преход, а платформата може да помогне чрез предоставяне на съвети и информация. Това обхваща и регионите, които вече са започнали или са преминали през преходния процес. Тук бих искала също така да отбележа и Изследователския фонд за въглища и стомана, който ще предоставя подкрепа за научноизследователски, пилотни и демонстрационни проекти, които ще подпомагат справедливия преход.Програма „Хоризонт Европа“ също ще подкрепя дейности, свързани с екологичния преход в области като чисто, достъпно и сигурно производство и съхранение на енергия, промишленост за кръгова икономика, енергийно и ресурсно ефективни сгради, устойчива и интелигентна мобилност. Друга възможност е Механизмът за възстановяване и устойчивост чрез националните планове за възстановяване и устойчивост за изпълнението на политики за енергийна ефективност във всички аспекти, включително и във въглеродно-интензивните региони.Много е важно да се създадат подходящите синергии между програмите и финансовите инструменти, за да се постигне възможно най-ефективно въздействие за конкретния регион, водещо до развитие на територията, нейната социална, икономическа и енергийна трансформация.Инвестирането в нови умения и компетентности, необходими за „зелените“ работни места, е процес, който трябва да започне възможно най-скоро. Затова поставих началото на Европейската коалиция за образование за климата. За да бъде успешен екологичния преход, вярвам в ключовата роля на образованието и Коалицията ще има за задача да подпомогне този процес.В Европейската програма за умения обявихме конкретни действия в подкрепа на хората и организациите, за да се възползват от цифровия и екологичния преход. Подкрепа на държавите членки в областта на цифровите умения ще бъде предоставена и чрез инициативата ми - План за действие в областта на цифровото образование. Вече споменах и за значението на „микрокредитите“ в подкрепа на „ученето през целия живот“. Това важи не само за въглеродно-интензивните сектори, а и за всички сектори на икономиката.В този контекст, много положителен знак е одобрението от Правителството за откриването на Институт за устойчив преход и развитие в структурата на Тракийския университет – Стара Загора. В него ще се извършват изследвания в областта на новите технологии, биотехнологиите, енергийните системи и сигурността на доставките, цифровизацията и интелигентните мрежи в градска среда, минното дело, селското и горското стопанство.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички