Мохамед Халаф
Ядрените преговори с Иран са ходене по ръба на острието. Такова е заключението от оскъдната информация за провеждащите се преговори с Иран относно ядрената му програма. Изглежда, че двете преговарящи страни бързат и желаят през следващия месец август да поставят своите подписи под окончателното споразумение.
В същото време наблюдателите считат, че да се заложи на положителната роля на Иран е малко несигурно, като се има предвид позицията на хардлайнерите, според които положителните промени в световен мащаб се отразяват благоприятно на Ислямската република, превръщайки я в най-силната държава в региона. В крайна сметка тези промени ще увеличат решимостта и мощта на Иран след прекратяване на изолацията, отменяне на санкциите и възстановяване на замразените му капитали. Следователно не е необходимо и няма смисъл от големи отстъпки, а може да се заложи на малки такива.
Индикациите и изявленията - особено последното на иранския външен министър Мохамед Джауад Зариф - сочат, че "различията и разногласията между иранската и западната позиция все още са налице" и че "достигането до някакво споразумение зависи от важното и твърдо решение на Запада" и според анализаторите това е намек, че "разногласията не могат да бъдат разрешени освен с политическо решение".
САЩ и техните съюзници се стремят да ограничат иранската ядрена програма и чрез окончателното споразумение да постигнат две цели: Първата - "Иран да се ограничи в рамките на местна малка програма за обогатяване на уран", и втората - "да се използват технически средства за ограничаване дейността на реактора в Арак, който работи с тежка вода, а също така качествено и количествено ограничаване на центрофугите, намаляване нивото на обогатяване в ядрените реактори и ограничаване на натрупаните количества обогатен уран".
Това на първо място означава спиране на реактора в Арак, преустановяване работата на реактора във Фордо, спиране работата на по-голямата част от съоръженията за центрофугиране, използвани в ядрените заводи в Натанз и Фордо, преустановяване на усиленото обогатяване на уран, прекратяване разширяването на производството на нови поколения центрофуги и спиране работата на всички съоръжения за рециклиране на ядреното гориво. Въпросът е дали Иран ще приеме подобни искания, които като че ли надхвърлят международните споразумения и задължения за забрана разпространението на ядрено оръжие.
В действителност Иран изобщо няма намерение да се откаже от възможностите си за извършване на ядрен пробив. Иран осъзнава, че времето тече, управлението на президента Обама върви към своя край, републиканците се готвят да си възвърнат контрола върху Сената при предстоящите избори за подмяна на половината членове през ноември, демократите осезаемо чувстват критиките, които се изсипват върху тях, окачествявайки ги като "отпуснати" във взаимоотношенията с Иран, в резултат на което Конгресът е показал едно враждебно отношение към очакваната сделка.
Два сложни и деликатни месеца разделят света от окончателното подписване. Вариантите са многобройни и деликатни по своя характер. Няма нищо невъзможно, за да се постигне "успех при движението по ръба на ножа" в момент, в който администрацията на Обама изживява най-тежките периоди на разклащане на нейните позиции и международния й авторитет до степен, при която САЩ започват да изглеждат като слаба и изтощена държава, неспособна да защити своите съюзници в Близкия изток и Европа и нещо повече - безпомощна да укрепи стратегическите си интереси в световен мащаб.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
