Хеншоу: Повечето българи не чуват гласа на омразата

Запознаванаването с кошмара в Сирия е най-добрия лек срещу ксенофобията и страха

Хеншоу: Повечето българи не чуват гласа на омразата | StandartNews.com

Саймън Хеншоу е първи заместник помощник държавен секретар, оглавяващ Бюро „Население, бежанци и миграция" към Държавния департамент на САЩ. Той е американски дипломат от кариерата. Преди да оглави настоящата служба миналия юли, той е бил начело на Дирекция за региона на Андите в Бюрото по въпросите на Западната хемисфера. Между 2008 г. и 2011 г. е бил зам.посланик на САЩ в Тегусигалпа, Хондурас. Хеншоу постъпва на работа в Държавния департамент през 1985 г. Служил е в Бразилия, Санкт Петербург, Сан Салвадор, Абиджан и Манила. Във Вашингтон е работил в Службата по кубинските въпроси, както и в тази по въпросите на Централна Америка, а също и в Бюрото по разузнаване. Женен, с две деца. Завършил е Националния военен колеж, където се дипломира като магистър по въпросите на националната сигурност. Освен това има бакалавърска степен по История на изкуството от Университета в Масачузетс. Н. Пр. Хеншоу избра в. Стандарт за единственото интервю за печатна медия у нас.

- Ваше превъзходителство, визитата ви в България е в един много деликатен момент. И в политически, и в социално-икономически аспект, все свързани с въпроса с бежанците. Колко всъщност близо САЩ следят ситуацията с бежанците в България? Този проблем е достатъчно нов за властите тук, тъй като никога преди не са се сблъсквали с такава ситуация на подобен миграционен натиск.

- Това е първата ми визита в България. София е много красив град. В САЩ следим ситуацията с бежанците тук много отблизо. Защото този въпрос в България е елемент от цялата сирийска бежанска криза в региона, която наблюдаваме цялостно и в детайли. Както добре знаете, случващото се в Сирия е ужасяващо – над 2,5 млн. сирийци са буквално прогонени от страната си, а други 5 млн. сирийци вътре в самата страна са прогонени от домовете си, изпъдени от училище, от работа, къщите им са били взривени или сринати, роднините им са били измъчвани и убити...Често самите те са изтезавани, изнасилвани, бити...Тези хора бягат от Сирия, заради сраженията, заради действията на сирийското правителство. Следим увеличаващия се брой на сирийците в Турция – те са вече над 800 000 души. Над 500 000 са в Йордания, също толкова в Ливан, т.е. броят им вече е 20% от местното население на тази страна. САЩ предоставят големи ресурси от помощи, от началото на войната досега над 1,3 млрд. долара сме дали само за хуманитарни цели. България е част от това. Тя също страда от ефектите от тази война, също както и останалите страни от региона. И ние искаме и ще помагаме с всички сили докато България се опитва да се справи с този проблем. Знам, че България бе залята за пръв път преди три месеца от голям брой пресичащи границата с Турция. Но за нас е облекчение да видим, че повечето българи посрещат бежанците с отворени сърца и правителството прави всичко възможно да постигне най-доброто в една много трудна ситуация. Радваме се да видим и, че ЕС предоставя на България фондове в подкрепа на властите и освен това сме щастливи, че Върховен комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) вече тясно работи с българското правителство по справянето с кризата. Важно е да припомня, че САЩ са най-големия дарител на ВКБООН, като само тази година една трета или по-точно 28% от фондовете на ВКБООН са дошли от САЩ. Така че сме силно ангажирани с бежанския проблем през тази агенция на ООН. Освен това предоставихме малка сума на Българския Червен кръст.

- Миналата седмица, по-точно в петък, посланик Марси Б. Рийс предостави финансова помощ от 25 000 долара на председателя на БЧК Христо Григоров.

- Точно така, по линия на бежанския фонд „Джулия Тафт", управляван от Бюрото по въпросите на бежанците и миграцията към Държавния департамент.

- Въпросът ми беше защо САЩ се оказват толкова загрижени за бежанския въпрос в България. Защото в медийното пространство и в политическия спектър тук се отправят настоятелни молби за помощ от ЕС. И очакванията са тя да идва от европейски фондове, затова за голяма част от българската публика участието на САЩ е нов момент.

- България е част от ЕС и е напълно естествено да получава директна подкрепа от Съюза като негова страна-членка. Но САЩ са много ангажирани в региона. Тези над 1 млрд. долара, които дадохме на ВКБООН тази година, са голямa жертва от страна на моята родина.Гледаме на България като на част от целия този пакет, и искаме да сме сигурни, че тя също получава подкрепа.

- Тук страховете, които витаят по отношение на бежанците, са не само в хуманитарен аспект, но също и от гледна точка на националната сигурност. Опитвам се да разбера дали само хуманитарната помощ е достатъчно решение на проблема или е необходима и експертно сътрудничество. Защото тук проблемът засяга не само бежанците, но и нелегални имигранти от други страни, влизащи заедно с търсещите убежище.

- Много хубав въпрос, но не е съвсем в моята сфера на компетенции. А тя обхваща работа по хуманитарните въпроси, заради която съм тук. Но това, което мога да посоча, са близките контакти в сферата на сигурността, които поддържат България, други европейски страни и САЩ. И всички заедно работят над подобна проблематика. И ние подкрепяме България в дейността й в тази сфера. И споделяме много от опасенията в спектъра на сигурността. САЩ приемат най-много бежанци от всяка друга страна в света. Повече от половината бежанци, за които ВКБООН се е ангажирал да намери трайно убежище и подслон, идват в САЩ. И ние имаме опасения от гледна точка на сигурността и сме създали система, която много стриктно проверява всички бежанци, идващи в страната ни. За да сме сигурни, че няма да създадат опасност за сигурността ни. Затова сме пределно наясно с необходимостта България да се справи с притесненията относно сигурността. Но струва ми се, че трябва да не се забравя , че огромна част от хората, които идват в България от Сирия, голяма част от бягащите от Сирия, са жертви. Жертви на терористи, жертви на насилието. И просто търсят подслон, храна и помощ. И огромна част от тези хора не са заплаха.

- Вероятно знаете, че напоследък тук в България определени политически сили подеха кампания на откровенна нетолератност, ксенофобия и омраза. Част от тези сили са парламентарно представени. И езикът, който използват, включва определения като „нашественици", „пръшълци", джихадисти. Това създава голям проблем в обществото. Вие казвате, че голяма част от българите посрещат бежанците с отворени обятия. Но оказва се, че това не е съвсем така. Особено в регионите, където са настанявани бежанците, недоволството е крещящо.

- Вижте, историята описва България като страна с отворени обятия за хората, изправени на прага й. Мисля, че по-голямата част от българите и със сигурност самото правителство са готови да окажат помощ на сирийците, влизащи през границите. Прочетох неотдавнашното съвместно изявление на президента и премиера, което е голяма важна стъпка напред. Смятам, че по-голямата част от българите са безкрайно толерантни. Разбирам, че някои хора се опитват да извлекат ползи и дивиденти от определени страхове на местните хора от идващите чужденци. Но мисля, че повечето българи няма да променят отношението си и ще продължат да оказват помощ на тези, които се нуждаят от нея.

- Съвместното изявление бе вследствие на няколко инцидента - нападения на араби над българи. И митинг на няколко стотин души в центъра на София, призоваващи да бъдат прогонени чужденците. Въпросът е много чувствителен в тази страна и всеки инцидент е благодатна среда за езика на омразата. Как да направим българите по-толерантни? Какво да им обясним?

- Бих ги поощрил да си припомнят и да си дадат сметка откъде идват тези бежанци и през какво са минали. Мисля, че ако местните се запознаят по-добре с кошмарната ситуция, от която бягат сирийците, ще започнат да изпитват по-голяма симпатия към тях. Много българи са били принудени да напуснат домовете си заради война или насилие преди десетилетия. И са търсели убежище някъде другаде. Точно това се случва и със сирийците. Те не искат по собствено желание да напускат домовете си. Те искат да се върнат там. Смятам, че голямата част от българите, не чуват посланията на омразата, а подкрепят и помагат на бежанците.

- Един недипломатичен въпрос – българските власти правят ли достатъчно в справянето с бежанския въпрос?

- Много съм впечатлен от разговорите, които имах с български официални представители. Мисля, че те са съвсем наясно какво трябва да се направи и смятам, че работят много здраво, за да го постигнат. Срещнах се с ваш вицепремиер и със служители на Българския червен кръст.

- Въпросът ми е заради мизерните условия, в които са настанени голяма част от бежанците. Това от своя страна създава предпоставки за нови инциденти, вътре в тези центрове и лагери. Българските власти признаха, че не са били подготвени за подобен имиграционен натиск. Какво още трябва да направят, къде трябва да концентрират усилия?

- Мисля, че е ясно, че България изпитва трудности, защото никога преди не се е сблъсквала с подобен проблем. Именно затова до голяма степен властите не са били подготвени. Но е необходимо известно време, за да се навакса това. И аз съм окуражен от това, което чух при срещите си в София.

- Смятате ли, че само хуманитарната помощ е достатъчна или властите тук се нуждат от експерти, от съвети?

- Действително зависи колко дълго време ще продължи тази бежанска ситуация, а това няма как да се предвиди на този етап. Мисля, че сега трябва да се съсредоточим над хуманитарния аспект. Но ако ситуацията продължи да се развива във времето и задълбочава, тогава може би ще е необходима и допълнителна помощ.

- Успяхте ли да посетите вече бежански лагер?

- Не, утре (днес – б.р.) ще го направя. В Южна България.

- От какво се оплакват българските власти? Какво искат, от какво се нуждаят?

- Не съм чул някакви оплаквания, но със сигурност, както разбирам, се нуждаят от съвети и подкрепа в предоставянето на обслужване и хуманитарна помощ на бежанците. И мисля, че след визитата на върховния комисар на ООН за бежанците и отпуснатите от ЕС помощи, властите тук вече виждат, че получават помощ. Помощта, от която се нуждят.

- Как ще коментирате факта, че България строи заграждения по границата с Турция?

- Вижте, всяко правителство има правото да управлява границите си. Това, което е важно, е всяко правителство да спазва международните споразумения по отношение на бежанците.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай