Работодатели, синдикати и властта се събраха на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Основна тема на обсъждане бяха промени в основни данъчни закони и определянето на минималната работна заплата за 2027 г. В центъра на дискусията бяха необходимостта от финансова дисциплина, устойчивостта на публичните финанси и балансът между бюджетните цели и социалната справедливост.
"Темите в дневния ред са различни по своя характер, но ги обединява един съществен въпрос - как да защитим обществените потребности, икономическото развитие и социалната справедливост, като отчитаме финансовите възможности на гражданите? Данъчната политика не е само въпрос на приходи. Тя е инструмент, чрез който държавата може да подкрепя семействата и децата, да насърчава отговорното поведение, да защитава общественото здраве и да осигурява по-справедливо разпределение на финансовите тежести", заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев преди заседанието.
По думите му при обсъждането на предложените промени в законодателството следва да се разгледа не само бюджетния им ефект, но и целите, които преследват, както и потенциалното им положително въздействие върху обществото и икономиката. "Същевременно сме длъжни да подходим отговорно към състоянието на публичните финанси. В рамките на процедурата при прекомерен дефицит, въз основа на данни, публикувани от Евростат, стана ясно, че реалният бюджетен дефицит за 2025 г. е в размер на 4% от брутния вътрешен продукт за същата година", изтъкна финансовият министър, цитиран от NOVA.
"Това поставя въпроса за реалното състояние на публичните финанси и за необходимостта от предприемане на мерки. Натрупаните бюджетни дисбаланси се пренасят и в бюджетите за следващите години. Когато действителното състояние на публичните финанси се различава от предварителните оценки, последиците не се ограничават до една бюджетна година, а се отразяват върху планирането и изпълнението на следващите бюджети. Затова днес са необходими реалистично бюджетно планиране и финансова дисциплина, за да възстановим устойчивостта на публичните финанси", подчерта Донев.
След заседанието стана ясно, че Българската стопанска камара подкрепя част от предложенията за промени в данъчното законодателство, включително данъчните облекчения за физическите лица, за деца и деца с увреждания, както и новото облекчение за детско развитие. Подкрепа получи и предложението за повишаване на прага за регистрация по ДДС, като промяната се очаква да бъде въведена поетапно заради препоръки на Европейската комисия.
„Това, което не можем да подкрепим, е предложението за въвеждане на данък върху свръхпечалбите в размер на 33%. Причината не е само в създаването на нова данъчна тежест, а и във факта, че при някои хипотези, дори при намаляващ марж на печалбата, предприятията биха плащали по-висок данък. Според нас това би могло да има и проинфлационен ефект“, заяви зам.-председателят и главен финансов директор на БСК Станислав Попдончев.
Работодателската организация подкрепи и предложенията за промени в начина на изчисляване на данъчните оценки, както и решението те да не се използват като база за увеличаване на таксата за битови отпадъци. От БСК изразиха надежда, че това няма да се превърне в аргумент за отлагане на въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ при определянето на таксата.
По отношение на предложенията за промени в данъчното законодателство Конфедерацията на труда „Подкрепа“ заяви подкрепа за част от мерките, като други бяха подкрепени при определени условия и с направени допълнителни предложения и забележки. Основен акцент в позицията на КТ „Подкрепа“ е размерът на минималната работна заплата за 2027 г., предложен от Министерския съвет на 660 евро.
"Подкрепа“ беше единствената организация, която не подкрепи въвеждането на механизма за определяне на минималната работна заплата, тъй като според нас той не гарантира адекватно възнаграждение и достоен живот за българските граждани“, припомни вицепрезидентът на синдиката инж. Иоанис Партениотис.
По думите му предложеният размер от 660 евро оставя българските работници, получаващи минимална работна заплата, сред последните в европейските класации. Партениотис даде пример за разликите в минималните възнаграждения в съседните на България държави – Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. По думите му единствено в Албания, Молдова и Украйна минималните възнаграждения са по-ниски, като при Украйна следва да се отчитат и обективните обстоятелства, свързани с войната.
На противоположна позиция по отношение на размера на минималната работна заплата обаче застанаха от БСК, които подкрепиха предложението тя да достигне 660 евро от 2027 г. „Размерът е определен в рамките на механизма, който всички социални партньори договорихме през това лято. Увеличението е с 6,4% спрямо настоящия размер и напълно покрива ръста на инфлацията“, заяви Попдончев.
Той изтъкна необходимостта да се отчита различното икономическо положение в отделните региони на страната. Според него определянето на минималната работна заплата има по-силно отражение върху предприятията и заетостта в областите с по-ниска икономическа активност, отколкото в големите градове.
Относно мярката в Закона за акцизите и данъчните складове, свързана с въвеждане на акциз върху автомобилите с мощност над 250 киловата на двигателя, заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че по отношение на хибридните автомобили за целите на акцизното облагане ще се гледа само мощността на двигателя с вътрешно горене. От мярката са изключени специализираните автомобили, линейки, противопожарни автомобили, автомобили със специален режим на движение, както и електрическите автомобили.
Като цяло подкрепяме пакета на предложените промени, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. Този, който се очаква да има най-съществен фискален ефект, е именно данъкът върху свръхпечалбата, посочи той. От синдиката смятат, че предложението за облагане на ваучерите за храна е стъпка в грешна посока и отваря врата към облагане на социалните разходи. Въпреки че подкрепят подхода като цяло, КНСБ имат бележки и за данъчните оценки на недвижимите имоти. По думите му трябва да се обмисли още веднъж предложението, касаещо хората с единствено жилище. „Не подкрепяме разходите, които са малко, но това е тема за друг разговор“, посочи Димитров относно разходната част на данъчните промени.
Главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев се обяви за дългосрочна визия по отношение на политиката на страната във връзка със сложната икономическа обстановка и социалното напрежение. Целта на всяка данъчна политика трябва да се базира на справедлива и неутрална данъчна система, социални облекчения, изравняване на неравенствата, каза той. По думите на Кацарчев синдикатът подкрепя данъчните облекчения за семейства с деца. По отношение на мерките за детско развитие - нискодоходните групи не може да се възползват от подобна мярка, коментира икономистът. Хората с ниски доходи не могат да извършат подобни плащания за децата си, обясни той. С цел компенсиране на ниския размер на минималната работна заплата за догодина, предлагаме въвеждане на прогресивно данъчно облагане. Знаем, че това няма да стане, но сме длъжни да го предложим, заяви още Кацарчев. За ваучерите за храна експертът каза, че КТ „Подкрепа“ предлага предвижданият седемпроцентен данък да стане осигурителна вноска.
От БСК изразиха подкрепа за увеличението на максималния размер на ваучерите за храна до 200 евро месечно. Въвеждането на данъка е малко изненадващо, но след направените разговори и уточнения, че ще се облага само частта, която е над 102,26 евро до 200 евро, от организацията смятат, че ще се запази поне справедливостта спрямо работниците, които няма да получат увеличение на ваучерите.
